На 26 април Беларус, Украйна и Русия отбелязват 25-годишнината от експлозията на ядрения реактора в чернобилската АЕЦ. Двайсет и пет години думата Чернобил беше свързана в съзнанието на хората с най голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството. До 11 март 2011 г., когато Чернобил остана най-голямата, но не и последната ядрена трагедия. На тази дата силен трус, последван от цунами, разруши ядрената централа във Фукушима, Япония, и последиците от това вече се съизмерват с чернобилските.
Двайсет и пет години думата Чернобил беше свързана в съзнанието на хората с най голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството. До 11 март 2011 г., когато Чернобил остана най-голямата, но не и последната ядрена трагедия. На тази дата силен трус, последван от цунами, разруши ядрената централа във Фукушима, Япония, и последиците от това вече се съизмерват с чернобилските.
На снимката: Контролният център на четвъртия реактор на атомната електроцентрала. Снимката е от началото на 1986 г.
Машинното помещение на АЕЦ Чернобил - снимката е правена през февруари 1986 г.
Причини за аварията. На 26 април 1986 г. на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от инцидент, станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора. Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.
След 25 години японският град Фукушима може да заприлича на Припят - украинския град-мъченик, който на 27 април 1986 г. е напуснат панически от обитателите си.
Работниците проверяват реактора, 1982 година.
Градът е построен през 1970 г. едновременно с централата.
Четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ, май 1986 г. Експлозията отнася капака, тежащ 1200 т.
Днес 3000 души работят в забранената за достъп зона на централата, където френско-руски консорциум се е заел с обновяването на саркофага на повредения реактор. Тези хора живеят в Славитич, в радиус от 55 километра.
Други 4000 души отговарят за надзора и управлението на разширения периметър около централата, където са се преместиха жителите на града.
Над 300 души живеят днес в 30 км радиоакативна зона. Това са хора, които за нищо на света не искат да напуснат домовете си, макар и те да са заразени с радиация. Те живеят по правилата на натуралното стопанство - ядат това, което произведат. Започват да се връщат по домовете си няколко седмици след аварията - някои не знаели що е то радиацията, други си мислели, че само се опитват да ги сплашат, трети не искали да оставят имуществото си, четвърти просто предпочитат да си умрат у дома.
Снимката е направена няколко дни след трагедията на 26 април 1986 г. от хеликоптер.
Част от разрушения покрив на атомната електроцентралата в Украйна. Снимка от 13.10.1991 г., заснета по време на посещение на журналисти в Чернобил.
Украйна успя да събере 550 млн. евро за изграждането на нов саркофаг над взривилия се 4-ти блок на АЕЦ "Чернобил".
Радиоактивният облак се разпростира над Украйна, Беларус, Русия и други части на Европа. Снимката е от юли 1986 г.
За завършването на жизненоважния нов саркофаг "Укритие" над Чернобилската АЕЦ не достигаха общо 740 млн. евро. Реализацията на проекта, който би предотвратил втора радиационна катастрофа в Чернобил, струва общо около 1,6 млрд. евро.
Май, 1986 г. - военни, запасняци и цивилни работят денонощно по авариралата електроцентрала. Работници премахват от покрива на третия реактор на атомната електроцентрала отломките от взрива.
25 години след трагедията от 26 април 1986 г. територията в радиус от 30 км от централата е засегната от радиоактивно замърсяване. Радиоактивният облак от Чернобил е засегнал общо 19 руски региона с обща площ почти 60 000 кв. км и население 2,6 млн. души, както и 46 500 кв. км, или 23% от общата територия на Беларус. Общата площ на радиоактивно замърсяване в самата Украйна е 50 000 кв. км в 12 области.
Работници в Чернобилската атомна електроцентрала позират за снимка с лозунг "Ще изпълним плана на правителството". Снимката е от ноември 1986 г. Зад тях се вижда четвъртият реактор, след като той вече е покрит с първия слой на бетонния си саркофаг. Хиляди работници, които са участвали в почистването на Чернобил, са починали вследствие на работата си в централата след взрива.
Смята се, че между 15 000 и 30 000 души са починали от радиационна болест в резултат на облъчването с радиацията. Над 2,5 млн. украинци страдат от здравословни проблеми в резултат на радиационното заразяване, като 80 000 от тях получават пенсия като инвалиди.
Стотици камиони с бетон са разтоварени на строителната площадка за изграждането на саркофага, октомври 1986 г.
Въпреки тежките последствия от катастрофата Украйна не смята да се отказва от плановете си за изграждането на 9 нови ядрени реактора в действащите си АЕЦ през следващите няколко години.
Повредената контролна зала в четвърти реактор на електроцентралата, 10 ноември 2000 г.
След Чернобил Украйна въвежда много строги изисквания за безопасност на АЕЦ, включително повишена сеизмична устойчивост, гарантираща издържането на земетресения до 8,0 по Рихтер.
Жителите на Киев се редят на опашка за попълване на формуляри за проверка на радиация, 9 май 1986 г.
АЕЦ "Чернобил" бе окончателно закрита на 15 декември 2000 г. Защитният саркофаг, вдигнат над взривения 4-ти реактор през 1986 г., се руши от години. Специалистите са категорични, че след около 5 години той вече няма да е в състояние да спира разпространението на радиоактивни материали във въздуха.
Растителността е завладяла улиците на Припят, край които се издигат пустите жилищни блокове с апартаменти с изпочупени прозорци.
Украйна се надява до 5 години да построи новото "Укритие" над запечатания енергоблок, което ще има срок на годност 100 години. Съоръжението с формата на арка ще има височина от 105 м, дължина 150 м и ширина 260 м
Кукли, разпръснати в детска градина в град Припят, Украйна. На преден план се вижда вестник "Известия'' с лозунги на съветското правителство, които напомнят за приближаващия Първи май. Хората от Припят са евакуирани 36 часа след експлозията в реактора.
В края на февруари 2011 г. украинското правителство задели за поддържането на безопасността на "Чернобил" и изграждането на "Укритието" 43 млн. евро. Още 1 млн. евро обеща най-богатият човек на Украйна и учредител на благотворителният фонд "Развитие на Украйна" Ринат Ахметов.
Изоставена детска градина. В Припят е имало много деца. Средната възраст на населението е била 26 години. 
Бебешки легла в родилното отделение на болницата. В града са живеели над 47 000 души, всички са били евакуирани в следващите няколко дни след произшествието.
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще финансира изграждането на "Укритието" със 120 млн. евро. ЕС ще отпусне допълнително 110 млн. евро. 45 млн. евро ще дойдат от съседна Русия. Чехия обяви, че ще отпусне за целта 2,6 млн. евро, Министерството на околната среда на Германия обяви, че Берлин може да направи нова вноска в Чернобилския фонд, след като вече е отпуснала на Украйна за тази цел 60,5 млн. евро.
Изоставените пощенски кутии на жителите на Припят.
Франция ще преведе за финансирането на чернобилските проекти още над 47 млн. евро, след като вече е превела 160 млн. евро за предварителните дейности по реализацията на проектите.
Кварталите на града са напълно изоставени и с времето се рушат.
Япония, която в момента изпитва сериозни финансови затруднения в опита си да се справи с последствията от земетресението от 9,0 по Рихтер и ядрената авария във "Фукушима-1", също ще дари до 30 млн. евро за чернобилските проекти.
Дърво на балкона на изоставен хотел в призрачния град, март 2006 г.
В момента Ченобил се използва и като туристическа дестинация. Районът на Чернобил привлича любопитни хора от цял свят - както специалисти, така и обикновени туристи, които не се колебаят да платят по 160 долара за един ден в пострадалата от бедствието зона. Сочен от американското сп. "Форбс" за една от най-нетрадиционните туристически дестинации в света, миналата година Чернобил е бил посетен от близо 7500 души.
Клуб с плакати на бивши съветски лидери. Портретите са били подготвени за честванията по случай 1 май, но жителите са били евакуирани преди празника.
Малък автобус води туристите до забранената зона. На входа всеки подписва декларация, с която се задължава да спазва правилата за предпазване от облъчване: да не яде и пуши на открито, да не докосва нищо, да не сяда на земята и да не оставя върху нея предмети.
Противогази, които не са могли да бъдат използвани от жителите на града.
Неочакван интерес към Чернобил бе регистриран през 2001 г., когато бе обявено, че украинци създават компютърната игра S.T.A.L.K.E.R.: Oblivion Lost, получила по-късно друго име - S.T.A.L.K.E.R.: Shadow of Chernobyl ("Сянката на Чернобил"). Един от авторите й е Сергей Григорович, основател и генерален директор на компанията GSC Game World. Самият Григорович не помни събитията от АЕЦ "Чернобил", тогава той е едва 8-годишен. "Историята на S.T.A.L.K.E.R е построена като хипотеза на реалните събития от 80-те г. на миналия век. Тогава в Чернобил е функционирала огромна антена, чието излъчване е признато като психоактивно от няколко специалисти", разказва Григорович.
На няколко наши снимки, правени при посещения в Чернобил, конструкцията на антената се забелязва на хоризонта. По непотвърдени слухове излъчването е било насочено към Западна Европа - провеждал се многогодишен военен експеримент по психотропно въздействие върху човешката психика. Това са полудокументални "факти". Около подобни експерименти се върти и сюжетът на играта. "В нашата игра ние доизмисляме това, което би могло да се случи и в действителност. Това е история на постядрения свят с неговите трагедии, герои и закони", обяснява Григорович.
На снимката - заразени хеликоптери и други машини, използвани при потушаването на огъня в ядрената централа, ръждясват в 30-километровата "затворена зона" около електроцентралата.
Изоставени камиони, които са били използвани при почистването на отломките от взрива. Те са твърде радиоактивни да се използват отново. 
Комунистически лозунг на жилищна сграда в Припят.
Увеличаването на онкоболните е другата черна перспектива пред Япония. "Онковзривът" ще стане 5-6 години след трагедията - през 2016-2017 г. По данни на Международната агенция за изучаване на рака около 16 000 души са починали от рак вследствие на аварията в Чернобил. Според Руската академия на науките числата са много по-стряскащи - аварията е причинила смъртта на 140 000 души в Украйна и Беларус и на 60 000 в Русия.
Ученическа дъска в пусто училище, на която пише "Няма да има занятия в 10 ч. на 27 април". 
Пусти улици. 
Достъпът до жилищата на хиляди хора е забранен, те никога няма да се върнат в домовете си. 
Гербът на Съветския съюз се вижда на покрива на сграда в Припят, Украйна. Градът е бил построен за работниците на Чернобилската атомна електроцентрала. 
Рушаща се зала в града. 
Ръждясал увеселителен център в изоставения град. 
Саркофагът, покриващ повредения четвърти реактор, се вижда в далечината зад изрисувана с графити сграда в Припят. 
Следващите три снимки показват гледки от Припят през 1982 и през 2011 г. 
Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-киломеровата зона, ограничаването на риска радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. 
От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределен брой хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента или факта, че има радиоактивен прах в атмосферата. 