Критериите, на които трябва да отговаря бъдещият купувач, едва ли могат да бъдат политизирани по простата причина, че на тях трудно ще отговори дори една българска компания. Така че не виждам как в случая да има някакъв вид лобизъм към един или други "обръч от фирми", както обичат да казват политиците. Що се отнася до оценката на офертите обаче, някои от параметрите изглеждат далеч от икономическата логика.

Твърде малката тежест в общата оценка на предложената цена и изместването на фокуса към разни мъгляви социални и политически ангажименти със сигурност е смутило някои от кандидатите. И все пак, тъй като не ми е известно държавата да е определила някакъв определен минимален обем на тютюна, който трябва да се изкупува, въпросните 60 точки от оценката се превръщат в най-обикновен политически PR и обект на ненужно и скъпо надлъгване между кандидат-купувачите.

Максималната оценка по всеки от показателите получава кандидата с най-висока оферта, така че на теория ангажиментът за български тютюн би могъл да е дори за един процент, ако останалите кандидати са предложили по-малко. Така или иначе оценъчният модел можеше да бъде по-пазарен. Но нима някой е очаквал държавата да бъде добър продавач, когато не може да бъде добър стопанин?

При всички положения е по-добре да има приватизация, но поставените изисквания за изкупуване на български тютюн и запазване на работните места могат да доведат до нов (пети) неуспешен опит. Впечатленията са, че се търси гарантиран пласмент на българския тютюн, а не на "Булгартабак". А високите критерии за допускане до участие леко наподобяват на преговори с избран купувач, отколкото конкурс.

Тъй като условията в голяма степен обуславят продажба срещу обещания, възниква въпросът с какви инструментите АПСК ще контролира изпълнението на поетите непазарни ангажименти от бъдещия купувач. Особено тези за императивното изкупуване на тютюн и за запазване на работните места. Схемата "тютюнопроизводство срещу гласове" работи безотказно от години.

Явно предстоящите избори поставят популизма също като важен критерий, но към електората. Скорошното решение за субсидия на тютюнопроизводителите (143 млн. лв. под формата на национални доплащания от бюджета за обработвана площ) допълнително подкрепя тази теза. Но нека да изчакаме крайния резултат, защото все пак намеренията изглеждат добри.

Провалените опити за приватизация на "Булгартабак" доведоха до сегашното му състояние. За съжаление ситуацията е резултат от евтиното тютюнево политикантство на няколко правителства. Същевременно обаче е доказателство как техните решения повлияха на капиталовия пазар и подчиниха тютюневия гигант на колене пред конкуренцията – British American Tobacco, Румъния.