Меломан
Dreyfus Night in Paris
Dreyfus/Дюкян Меломан, 2003
джаз
- - -
Маркъс Милър и Мишел Петручиани са звездите на един досега неиздаван джем сешън, състоял се през юли 1994 в Palais des Sports в Париж. Скоро ще се навършат 5 години от смъртта на легендарния пианист, починал едва на 36 г. през януари 1999 г. от възпаление на белите дробове. Приживе Мишел Петручиани издаде за Dreyfus Jazz двайсетина албума, но в архивите на лейбъла има великолепни свидетелства за неговия блестящ талант, все още невидяли бял свят, и този концертен запис е едно от тях. Тук Петручиани е бенд лидер на впечатляващ със състава си квинтет, изграден около басиста Милър. Откриващата композиция е с авторството на Милър - Tutu, прозвучала за пръв път в едноименния албума на Майлс. Електричеството, витаещо във въздуха през тази нощ, явно е било такова, че парчето звучи много по-добре, отколкото в концертния албум на Милър. Синхронът между музикантите е перфектен - все пак Лени Уайт на барабаните работи с Милър почти 40 години. Магията се запазва и в следващото изпълнение - The King Is Gone, също композиция на Милър - съчетанието от неговите грууви ориентирани мелодии и импровизациите на Петручиани не само доставят удоволствие за ухото, но и изпълват тялото с един вълшебен ритъм - явно музикантите четат мислите си и удоволствието е пълно. И за да няма съвършени неща, последната от трите композиции, включени в записа - Looking up - една доста семпла и приятна тема с автор Петручиани, се оказва проблем за Милър и на него му трябва доста време, за да впише бас линията си в разгръщащата се композиция. На изпълнителите им трябват почти осем минути, докато зазвучат като група, а не като няколко музиканти, случайно импровизиращи върху един акорд. Въпреки това Dreyfus Night in Paris е впечатляващ документ от една вечер, която за съжаление никога няма да се повтори.
Madlib
Shades Of Blue
Madlib Invades Blue Note
Blue Note/Capitol, 2003
джаз
- - -
За познавачите на хип-хопа Медлиб е един от най-иновативните и интересни музиканти и ролята му за развитието на тази музика е сравнима с тази на Guru, Digable Planets, The Roots, El-P, RJD2 и дори ако щете, Омар Бин Хассан (бивш член на The Last Poets). За пръв път Медлиб попада в светлините на прожектра след работата си за албума на Beastie Boys, наречен Paul's Boutique, после става част от хип-хоп ъндърграунд инкубатора - лейбъла Stones Throw Records, ремиксира Jazzanova и Zero 7 и още какво ли не. Всъщност има нещо, което Отис Джексън-младши (както всъщност се казва Медлиб) поне доскоро не беше правил - да порови на воля из обширния каталог на Blue Note, да си избере парчета по свой вкус и да ги ремиксира. Добрата новина е, че продуцентите на лейбъла са заложили на “печелившия кон” - включените от Медлиб парчета не са омекотени, приглушени или “лаунджазирани” (както се случи с ремиксите на Verve например), нито пък са редактирани с типичната за хип-хопа cut-and-paste техника. Те просто са абсолютно различни и предлагат една много изчистена авторска интерпретация на джаз класика през погледа на съвременник, върнал се към музикалните си корени. Работите, включени в албума, са Please Set Me At Ease на Боби Хъмфри, версия на Stormy на Рубен Уилсън, Stepping Into Tomorrow на Доналд Бърд и др. или, с други думи, парчета, които са по-скоро рецепта за провал. Не и в този случай. Ако трябва да изберем едно, то това е Mystic Bounce ремикс на Mystic Brew - композиция на Рони Фостер, написана през 1972. От траковете, изграждащи звученето, са запазени само денс съставките - ударни и бас, а мелодията е подкрепена от мистично звучащ вибрафон. Shades Of Blue е необичаен албум, излизащ извън рамките на традиционната ремикс култура - интерпретация на Blue Note звука от най-значимия представител на интелигентния хип-хоп. На възторжените рецензии при излизането на албума реакцията на самия автор беше доста скромна - “Просто обичам хубавата музика”, коментира Медлиб. Е, ние я обичаме също.