"Да им е честито на студентите"
"Честно казано, на мен ми писна да се занимавам с малоумници и след като не ми признаха магистърската степен (дипломата е издадена от американски университет, въпреки че беше съвместна програма със Софийския университет), просто им теглих една майна и заминах да правя докторантура в Лондон, където изобщо и не споменаха нещо за апостили или преводи."
Това пише един от членовете на фейсбук групата на българите, получили международни дипломи, които българските институции не искат да признаят. По въпроса колко души общо са теглили по една на българската държава и са заминали - историята мълчи. Известно е само, че през последната година броят на затруднените да получат признание в България на чуждестранните си дипломи расте стремително, което е
абсурдно при глада за квалифицирани млади хора тук
Стигна се дотам, че Европейската комисия заяви, че ще обсъди наказателна процедура, ако установи, че държави членки затрудняват признаването на дипломи от университети в други страни на ЕС. Според говорител на еврокомисаря по образованието, ако процедурите по легализация са неоправдано дълги и скъпи, се нарушава правото на студентите на свободно движение.
Ситуацията в България е драстична в сравнение с останалите държави от евросъюза. EurActiv съобщи, че българските студенти прекарват много месеци и харчат значителни суми в опити да легализират университетски дипломи от ЕС.
Падането в мрежите на българската бюрокрация започва с посещението в така наречения фронт офис на Националния център за информация и документация (НАЦИД), за който скоро се разбра, че изискал доказателство, че Сорбоната е законен университет във Франция, разказват потърпевшите във фейсбук и по форумите.
НАЦИД обаче спазва стриктно изискванията на министерството на образованието (МОН). Освен преведената и легализирана на български език диплома българското просветно ведомство е
прочуто с безпрецедентните подробни академични справки
които изисква - с изброяване на предметите, подробно описание на изучавания материал и точен хорариум на часовете. Потърпевши твърдят, че европейските университети нямат практика да издават подобни справки и го правят по изключение само за българските си абсолвенти. След това в НАЦИД сравнявали документа с подобната българска специалност, като следели дали предметите и тяхното съдържание се припокриват и след 2-3 месеца решавали дали да ги признаят.
Това е комична дейност, като се има предвид разликата в качеството на образованието в България и в западноевропейските държави. Още по-комичното е, че по сведения на завършили българските университети също не издават подобни справки на студентите какво точно са учили по всеки един предмет.
Не е и нужно - има достатъчно информация, която позволява да сравним радикалното разминаване на изучаваните теми по уж еднаквите предмети, преподавани на бъдещи инженери, икономисти и PR специалисти в Германия, Франция и Англия, от една страна, и в България - от друга. И тогава претенциите на МОН, което обаче не намери никакви пропуски във фалшивата диплома на Калина Илиева, биха лъснали с цялата си безпочвеност.
Преди да се приемат документите за легализация, е необходимо те да са нотариално заверени в страната, където се е провело обучението. Този процес понякога отнема три месеца, а разходите за нотариални заверки са около 200-250 евро, отбелязва EurActiv. Завършили в Дания и Германия се оплакват, че времето и парите са повече - 4 месеца и 300-400 евро. Мнозина са се сблъскали с трудности да получат заверка в чужбина, тъй като там
никой не можел да разбере тази абсурдна и ненужна стъпка
"В България чиновниците също не могат да ти обяснят за какво им трябва, малко от тях знаят какво е апостил и какво е легализация, и каква е разликата между двете. Също така трябва да внимаваш дали университетът ти е признат в България - не само Сорбоната, но и много други известни европейски университети не се признават тук, което е абсурдно.
Някъде между тия стъпки човек започва да се чуди защо аджеба е решил да се върне и да работи в родината...", пише във форума потърпевш, който вероятно вече си е купил еднопосочен билет за някъде. И няма да е единствен.
Такова решение вероятно ще предпочетат и тазгодишните абитуриенти, които намаляват драстично с всяка изминала година, при положение че още не сме стигнали до децата, родени във Виденовите гладни години. Спадът обаче и сега е чувствителен - от 78 хиляди ученици през 2009 г. това лято броят на завършващите средно образование вече е 67 хиляди. Като се има предвид, че немалка част от тях ще предпочетат чужбина, това означава, че всички останали ще могат да станат студенти в България.
Условията се облекчават допълнително от факта, че две трети от университетите ще приемат само с оценки от матурите, а за най-желаните специалности - право, икономика, медицина - битката ще е само от трима души за едно място. И дума не може да става обаче за сравнение с европейските държави, където
входът е лесен, но изходът е труден и възможен само след упорит труд
А в България напук на здравия разум изходът е по-лесен от входа и е постижим без почти никакви усилия. И за да се гарантира необратимостта на абсурда, броят на университетите вече е 52 - до един акредитирани, като държавата одобрява все по-съмнителното им качество.
"Да им е честито на студентите", беше възкликнал по тодор-живковски наскоро премиерът на заседание на правителството, след като отпусна още 6 млн. лв. на държавните университети за стипендии заради увеличения прием на студенти и докторанти.
Какво ли има за "честитене" обаче във възможността да избират между лесно достъпно, но некачествено образование в България, и качествено в чужбина, което освен че се изстрадва, трудно се признава в родината им. Също толкова "честити" са и данъкоплатците, които са щедрите спонсори на този абсурд и бъдещи платци на евентуалните глоби от Брюксел.