Британците успяха да повдигнат настроението си във време на криза. Сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън изкара стотици хиляди празнуващи по улиците на Лондон. Може би единственото тъжно в тази история е, че Даяна не можа да види щастливото събитие.

Нямаше начин да видим изненади на церемонията. Всичко беше планирано и репетирано до последния детайл. Навсякъде можеха да се прочетат подробни карти и инструкции както за журналистите, така и за туристите. Желанието ми да се доближа максимално до официалната част обаче не се осъществи.  С други думи, не успях да видя целувката на живо. До момента, в който се добрах до кралския дворец, военните самолети вече летяха над главата ми. За запознатите с програмата това е знак, че съм пропуснал да видя на живо запечатването на кралския брак с целувка. Така обаче успях да обърна внимание на други неща.

Млади и стари прескачаха загражденията на Грийн парк и минаваха през гъстите храсти, за да си спестят вървенето до някой от недостатъчните входове. За тяхна изненада от другия край на оградата ги очакваше униформен служител, който се опитваше да осуети дръзките им опити.

Преминалите въображаемата стена не бяха санкционирани. Хванатите в крачка трябваше да се върнат на оградата и да надничат през клоните, за да видят какво се случва на огромния екран в парка.

Колкото и натоварено да беше, хората бяха спокойни и нямаше тревоги за сигурността. Многото полицаи се занимаха предимно с упътването на туристите.

Официалната мода диктуваше тази и на улицата: голяма част от момичетата бяха с аксесоари по главите си. Някои от уличните дневни партита като това на Duke of York Square в Кенсингтън бяха заложили предимно на модни ревюта на известни марки. В магазините за дрехи асистентите предлагаха на клиентите си по чаша шампанско и бонбони.

В други части на Лондон купоните на улицата заложиха на алкохола и силната музика и модата нямаше толкова значение. Забавляващите се бяха започнали да пият от 11 и продължаваха много след края на сватбата. В малките затворени специално за събитието квартални улички се разхождаха хора с маски на кралска особа или… Дейвид Бекъм.

В характерните за клубния живот места като Сохо не можеше да се каже с какво тази вечер е по-различна от всяка друга петъчна вечер. Може би единствено манекените от един магазин със слипове в разцветките на британското знаме или флагът с младоженците над един пъб показваха, че има по-специален повод за веселие.

Нямаше нужда да се организира акция по почистването след събитието. На централните места по време на церемонията чистачи се грижеха за почистването на всеки 50 метра. Частните партита по улиците пък си бяха отговорност на живеещите на съответната улица.

Един добре организиран почивен ден с много емоции и британски знамена по улиците. Не успях да видя целувката на живо, но по-малко от три часа след събитието можех да си взема вестник със снимка на младоженците от щастливия момент.

Час след като Уилям и Кейт се показаха на балкона на Бъкингамския дворец, вестникът Evening Standard вече е пуснал брой с галерия и статии от събитието. Още един час след това по улиците на Лондон хората можеха да четат обновеното издание на вестника със снимка на самата целувка.