Статистическите данни и резултатите на публичните компании недвусмислено показват, че вътрешната икономика все още стагнира. Дори и да има известно раздвижване, то все още е твърде слабо, за да доведе до значително подобрение на резултатите на тези дружества.

За разлика от износа, който се възстанови изключително бързо и в момента бележи нови рекордни нива, вътрешното търсене остава вяло и няма индикации за бързо възстановяване. Поради тази причина компаниите, които разчитат основно на вътрешния пазар, вероятно с малки изключения ще отбележат още една слаба година.

Не очаквам вътрешният пазар да стане източник на силен растеж за публичните компании през тази година. И причината е само една - инфлацията, която все по-осезаемо влияе върху потреблението на базовите стоки и услуги. Много малко са компаниите, които могат да се възползват от такъв процес на поскъпване на продуктите им.

В същото време има дружества в сектори с подчертан цикличен характер, като те ще бъдат засегнати или поне ще останат под натиска на ограниченото потребление и на ниските доходи. Банките може и да успеят да покажат през тази година подобрение на кредитирането и подобряване на нормата на печалба от спад на лихвите по депозитите. Но те са по-скоро изключение и не смятам, че вътрешният пазар ще бъде фактор за публичните дружества през следващите 12 месеца.

Наистина се наблюдава трайна тенденция към по-добро представяне през последните две години на публични дружества ориентирани към износ, основно за Русия, Европа и Близкия изток. Обяснението на този факт идва от множеството правителствени програми за стимулиране на потреблението в ЕС, относително силния възход на базираната на производство и добив на суровини руска икономика през 2009-2010 г. и съответното повишаване на потреблението и търсенето на стоки и услуги.

Не по този начин изглеждат нещата, когато говорим за българската икономика и компаниите, ограничени към производства само за вътрешния пазар. През последните 3 години има трайна тенденция към повишаване на депозитната база на банките, ограничаване на потреблението ведно с понижаване на доходите на населението, драстично ограничаване на кредитирането от страна на банките и в резултат свиване на производството на предприятията.

Задълбочаващата се междуфирмена задлъжнялост на фирми, чийто пласмент е на местния пазар, липсата на оперативно финансиране от банките и силната конкуренция на аналогични производства от страна на развитите европейски държави допълнително ограничават възможностите за реализация на българските компании дори и на местния пазар. Тази страховита тенденция може да бъде ограничена и дори напълно елиминирана само при силна държавна политика по отношение на режима на внос на стоки и услуги, както и мерки за стимулиране на местните производители и/или данъчни облекчения за определен кръг от стоки и услуги, произведени в България от местни компании.

Естествено подобна политика следва да бъде провеждана в контекста на членството на България в ЕС, но както се оказва през годините на кризата, другите държави - членки на съюза, много умело успяват да намерят начин, спазвайки европейските ограничения, а понякога и нарушавайки ги, да запазят интереса на собствената си икономика, пренебрегвайки идеята за единен европейски пазар и равни условия за страните членки.