- Oпределено ще отсее спекулантите, но покрай тях ще бъдат засегнати и реалните инвеститори. Вероятно ще се стигне до ограничаване на развитието на сектора. Най-големият проблем в новия закон е липсата на предвидимост – какво ще е развитието на тарифата във времето, дали приетият режим ще действа достатъчно дълго и дали изобщо ВЕИ секторът в България е желан.

- В закона прозира дискриминационното отношение към ВЕИ. На няколко места се усеща един негативен подход към допускането или недопускането на инвестиционни проекти. Пример за това е таксата за присъединяване от 25 000 лв. на мегават инсталирана мощност за проекти до 5 мегавата и съответно 50 000 лв. на мегават за проекти над 5 мегавата.

Това не съществува за конвенционалните източници и определено противоречи и на Директива 2009/28/EC, и на 2009/72/EC, която е от Трети либерализационен пакет и трябваше до началото на март да бъде въведена чрез Закона за енергетиката. С последните поправки законопроектът, който иначе може да стане работещ с някои корекции, се превръща в спирачка за сектора. Беше отрязана възможността за плавен преход от стария към новия закон, която присъстваше в предишните редакции.

- Предлагахме някаква част от тези средства да бъде превеждана по сметките на електроразпределителните дружества, защото те трябва да извършват рехабилитация по мрежата, а за останалата част да се издава банкова гаранция. И 50 000 лв., и 25 000 лв. на мегават обаче отиват доста отвъд разходите, които обикновено един ВЕИ проект създава при присъединяването. Освен това таксата се иска на много ранен етап, без да се знае дали и как ще се възвърнат средствата.

Ако чрез таксата се отсяват инвестиционните проекти, то би следвало на този етап да се фиксира и преференциалната тарифа. След последните корекции на закона се оказва, че инвеститорът е длъжен на един ранен етап да отдели огромна сума пари за своите ангажименти, а насреща не получава нищо. На инвеститора се казва: "Изгради своя парк и като получиш акт 15 (след изграждане, но преди въвеждане в експлоатация), ние ще ти кажем каква е тарифата."

- Абсолютно. Даже сега цената е тази, която е валидна след датата на въвеждане в експлоатация, което е след акт 15. Но по сегашния закон имаме яснота относно тарифата – знаем, че тя е Х и в края на ценовия период ще бъде Х плюс или минус 5%.

При такива условия не е проблем, че тарифата е тази след въвеждането в експлоатация, докато с новия закон се казва, че 1 месец след приемане на закона ДКЕВР ще намали тарифата (въпреки че тя бе намалена от 1 април), но не се казва с колко ще спадне тази тарифа. Дори ориентир не се дава. Това пречи на банките да финансират проекти на акт 15. Рамката на тарифата от плюс до минус безкрайност създава непоносим риск.

- Сигналите са, че механизмът ще бъде променен, въпреки че е функциониращ. Единственият проблем при него бе, че след въвеждане в експлоатация според сегашния закон не се фиксираше тарифата. От БФА бяхме предложили да се даде гъвкавост на регулатора и да може да намалява тарифата ежегодно с повече от 5% за нови проекти, така че да се отразяват промените в цените на технологиите.

Сега концепцията е изкривена – понеже част от стария модел не функционираше, правим нов модел, според който ДКЕВР е независима институция и може точно да преценява, без да се задават обективни параметри. Законът може да доведе до фалит истинските инвеститори. Те са повярвали, че България е достатъчно предвидима инвестиционна дестинация, кандидатствали са за финансиране, получили са го и са закупили компоненти.

Това се е случило при бизнес план, който е изхождал от съществуващия закон и 25-годишния срок за изкупуване, както и от това, че на второ четене на новия закон в парламентарната икономическа комисия веднъж беше одобрен същият срок. Сега се оказва, че тези компании, които са получили финансиране и изграждат своите обекти при 25 години срок за изкупуване на енергията и тарифа от 699 лв. на мегаватчас, всъщност ще отидат на 20 години изкупуване, без да знаят изобщо каква ще е тарифата.

Имаше текстове, които осигуряваха плавен преход от стария към новия закон, но те отпаднаха. Проекти, които са развити до някаква степен, бе предвидено да минат по стария ред, ако успеят до юни 2012 г. да се присъединят към мрежата.

- В момента има поне 5 или 6 инвеститора, за които знам, че изграждат фотоволтаични паркове. От тези дружества само едно не е българско, а повечето са за инсталации под 5 мегавата. Говорим за местни инвеститори – малки и средни предприятия.

Много е вероятно до влизането в сила на закона да не са изкарали акт 15, което автоматично означава, че отиват по новия режим и всичките им допускания в началото отиват на кино. Предпочитам да не споменавам имена, това са търговски взаимоотношения.

- Това няма как да стане. Предварителният договор е с мрежовото предприятие, а договорът за доставка на компонентите е коренно различен договор. Можем да имаме т.нар. договор до ключ (EPC договор – engineering, procurement, construction) или компанията може да сметне, че сама ще си изгради съоръжението най-добре и да си купи отделно панели, стойки, кабели, инвертори и т.н.

Договорът до ключ се сключва, когато инвеститорът може да си позволи тази цена и банката прецени, че EPC компанията е достатъчно компетентна и оценява като поносими административния и финансовия риск.

Проекти над 5 мегавата подлежат на лицензиране в ДКЕВР. Ако те заложат по-висока цена в инвестиционния план, ще трябва да платят и по-висока цена за лиценз. Той струва 0.5% от цялата инвестиция, така че няма много смисъл да го правят.

Заради хипотезата, че ако някой си гарантира днешната цена, може да забави проекта известно време, предложихме при прехода от стария към новия закон да се приеме тарифата да се фиксира при акт 2, т.е. откриване на строителна площадка. Всеки сериозен инвеститор, който към днешна дата е открил строителна площадка, би могъл да си изкара акт 15 до 30 юни 2012 г. Ако не го направи, той или се опитва да шикалкави, или просто не е достатъчно качествен инвеститор.

- Това е нормалната икономическа логика, която обаче не е записана в закона. Министър Трайков каза в парламента, че ако намалим времетраенето на тарифите, трябва да увеличим размера им. Текстове, гласувани от депутатите, са прегласувани по един непрозрачен начин, който предизвиква спекулации. Не искаме инвеститорите да хвърлят боб, за да знаят дали си струва да се инвестира в България.

Никой инвеститор не търси само доходност, по-скоро се търси висока сигурност. Заради несигурността у нас се оказва, че има голямо разминаване между броя на запитванията, направени на хартия, и реално изградените проекти.

- Бих казал и двете. Определено биомасата беше подценена, но по всичко личи, че се подготвя специална инвестиционна среда, защото буквално до началото на годината дори на срещите на работната група към МИЕТ не се обърна нужното внимание на биомасата. Изведнъж в парламента започна една канонада от предложения за промени.

Нещо, което бе силно подценено, сега се превърна в най-интересния сегмент при ВЕИ. Колеги се шегуват в кулоарите на парламента, че след година-две ще има ситуация, в която или шефът на ДКЕВР, или някой политик ще обяснява как има заявки за хиляди мегавати за изграждане на централи на биомаса. Създаваме си спирали на развитие, които набъбват, и изведнъж хората решават да ги отрежат, преди да се спукат. Това са странни цикли, които не би трябвало да има в една развита икономика.

- Премиерът определено е подведен за цените на различните енергийни носители. Не мисля, че има конфликт между ядрената енергетика и възобновяемите източници. Те са различни по своята функционалност – едното е базова енергия, другото е непостоянна, но чиста енергия, която използва местен безплатен ресурс.

Цената от АЕЦ "Козлодуй", която вече се е изплатила, грубо е около 420 лв. на мегаватчас, без да включваме цена за пренос, разпределение, застраховки, транспорт на свежо и отработено гориво. При една слънчева централа, която се е изплатила, тази цена ще е 0 лв., а голяма част от допълнителните разходи просто не съществуват.

Ако сравняваме нови мощности, резонно е да се запитаме колко би струвал един мегаватчас слънчева електроенергия през 2018 г., когато се очаква да бъде пусната АЕЦ "Белене", и колко ще е един мегаватчас от нея. Тъй като не знам и не обичам да спекулирам, не си позволявам да правя такива сравнения.

Много хора в България считат преференциалните тарифи за високи, защото ги сравняват с цената от АЕЦ "Козлодуй" или тарифите в други държави. Те забравят, че международните компании инвестират на родните си пазари с тамошните банки при лихви между 1 и 4% с много малко самоучастие от порядъка на 15 – 20% и дълго изплащане, което прави финансовия ресурс много евтин.

В България финансирането става на около 9 – 10% лихва с над 30% самоучастие за период до 10 - 15 години, което прави цената на парите много по-висока. Ако приемем, че един компонент струва еднакво и в България, и в Германия, и в Испания, то цената на едно евро тук е много по-висока, отколкото на други места. Особено за българските инвеститори.

Това е една от причините преференциалната тарифа все още да е сравнително висока. Политическото говорене срещу ВЕИ, промените, които се случват посреднощ и се прегласуват в парламента, неяснотите около новия закон – всичко това прави инвестициите в сектора да изглеждат рискови и ги оскъпява.