От половин час 15 американски командоси претърсват стая по стая комплекса в град Аботтабад, но още не са стигнали до основната си цел - Осама бин Ладен.

Двама от защитниците му вече са застреляни от военноморските "тюлени", един от четирите им хеликоптери има проблеми в двора, а пакистанските военни, които не знаят за случващото се, бързат да реагират на съобщенията за стрелба и експлозии в района.

На другия край на света в малка зала в едно от крилата на Белия дом операцията се следи на живо от президента Барак Обама и някои от най-високопоставените хора в администрацията му.

Така американските медии описват случилото се в нощта срещу понеделник, сглобявайки картината след разговори с участници в събитията.

След прочистването на първия етаж, командосите се качват на втория, където очакват да открият лидера на "Ал Кайда".

В неделния следобед във Вашингтон всички гледат на мониторите в мълчание, а на един от тях шефът на ЦРУ Биън Панета обяснява от централата в Ленгли, щата Вирджиния, какво точно се случва. Кодовото име на Осама бин Ладен е "Джеронимо".

Малко след 2 часа след полунощ пакистанско време ударният отряд влиза в една от стаите.

       "Стигнаха целта...", обяснява Панета.

       "Виждаме Джеронимо..."

Осама е невъоръжен и се е прикрил зад жена, а в стаята е и синът му Хамза. Какво точно е станало в тези секунди още не се знае, но с няколко ответни откоса тримата са повалени. Жената е ранена в крака.

       "Джеронимо е EKIA"

В напрегнатата тишина в Белия дом схващат, че EKIA е съкращение на "връгът е убит в акция".

Най-после президентът Обама проговаря.

       "Хванахме го".

Убити са четирима мъже и една жена. Единственото тяло, което е изнесено от имението, е това на Осама. Отрядът отлита за Афганистан, където тялото е идентифицирано, взети са ДНК проби, след което то е откарано на самолетоносач и погребано в Арабско море.

Операцията, планирана от месеци насам, е била известна на съвсем тесен кръг хора в администрацията.

В нея са използвани безпилотни самолети, оборудване за засичане на комуникации, мрежа от информатори и екипи от анализатори, преглеждащи и прослушващи всеки запис с Бин Ладен в търсене на някакви знаци къде би могло да са направени. Накрая се оказа, че той спокойно е живеел на съвсем открито място непосредствено до пакистанска военна академия и в обкръжението на вили на пенсионирани офицери. Американски дипломатически доклади, публикувани от WikiLeaks, показват, че през 2008 г. САЩ са обмисляли да изпратят в академията спецчасти за обучение на пакистанци. Оказва се, че противно на легендата, че Бин Ладен се крие в пещери в райони, шпионирани и атакувани от безпилотни самолети, той е живеел в сравнително луксозна триетажна къща на 60-70 км от Исламабад.

Години наред местонахождението му е загадка и няколкото следи се оказва, че не водят на никъде. Накрая спецслужбите се фокусират върху комуникациите и затягат обръча около малка мрежа от куриери, чрез които лидерът на "Ал Кайда" контактува със света.

Дългият път към успеха започва на 2 май 2005 г., когато пакистанските спецслужби арестуват Абу Фарадж ал-Либи, смятан за "официалният куриер" на Бин Ладен до другите лидери в организацията. Той е предаден на ЦРУ и подложен на разпити в затвор в неизвестна държава, като са приложени методи, които администрацията на Джордж Буш описваше като "усъвършенствани техники за извличане на информация".

Либи и други от разпитаните насочват към друг куриер, още по-близък до Осама, но американците знаят само партизанското му име. Идентифицирането на конкретния човек отнема 4 години. През 2005 г. САЩ стигат до извода, че Осама се е потопил дълбоко и трябва да се разшири търсенето му. Започва операция "Гюлле" с разполагане на повече служители на ЦРУ в Афганистан и Пакистан. Те научават от местните фамилното му име, а свръхмощната агенция за национална сигурност започва да наблюдава всичките комуникации и движения на семейството му.

Миналия юли пакистанци, работещи за ЦРУ, последват бялото му "Сузуки", мотаещо се по улиците на Пешавар, което ги отвежда до имота в Аботтабад. Когато анализаторите проучват обекта, те са стъписани от видяното, защото осъзнават, че той е построен за някой много важен човек, който трябва да бъде скрит. Днес се твърди, че Бин Ладен най-вероятно е живеел там през последните 5-6 години, но изглежда той почти никога не си е показвал носа навън.

Чак до август 2010 г. разузнаването не е убедено, че Осама се крие там. Но постепенно увереността се засилва и през септември президентът Обама е информиран от ЦРУ за потенциалния пробив. Имението е наблюдавано непрекъснато, изучава се всяко движение на обитателите му и така се стига до извода, че на етажите над семействата на куриера и брат му живее трето.

Във Вашингтон Лиън Панета запознава с новините президента и вицепрезидента Джо Байдън с най-близките им съветници по национална сигурност, държавния секретар Хилари Клинтън и министъра на отбраната Робърт Гейтс. Срещата е толкова секретна, че никой не вписва темата в календара си.

През февруари 2011 г. Панета кани в Ленгли вицеадмирал Уилям МакРейвън, командващ спецоперациите на Пентагона, за да го му представи събраното и да започнат подготовка за удар.

С времето идва нова и нова информация и на 14 март 2011 г. президентът свиква първото от пет заседания на Съвета за национална сигурност, на които в следващия един месец се обсъжда дали и как да бъде атакувана къщата.

Основното притеснение не е да не избяга Осама, а да има максимална сигурност, че той е там и американците знаят всичко за къщата.

МакРейвън (той самият е ветеран от десантните части за специални операции) предлага три сценария: атака с хеликоптери и американски командоси; бомбардировка от В-2, която ще изравни всичко със земята; съвместна операция с пакистанското разузнаване, което ще научи за мисията само няколко часа преди началото й. ЦРУ моментално изключва да споделя с Исламабад каквото и да е.

На 22 март президентът пита съветниците си какво мислят по трите сценария.

Министърът на отбраната е скептично настроен към "рискования вариант" с командосите и инструктира военните да подготвят удар с "умни бомби". Но няколко дни по-късно той получава отговор, че ще са нужни 32 бомби от по половин тон, след които никой няма да е сигурен дали Бин Ладен е убит и дори колко хора изобщо е имало в сградата.

Има и четвърти избор - да се изчака за още информация, което се случвало толкова пъти след 11 септември и в крайна сметка е водело до разочарование. Освен това в разговорите през тези месеци неведнъж изпълзяват призраците на зрелищни провали като мисията Black Hawk Down в Сомалия през 1993 г. и неуспешния опит за освобождаване на американските заложници в Иран през 1980 г.

Все пак желанието за действие надделява. "Всички около масата започнаха да казват, че този път имаме много силни козове", разказва един от присъствалите членове на администрацията.

Така фаворит става акцията с хеликоптери. Командосите започват тренировки на двата бряга на САЩ, но в началото не знаят коя е мишената.

На 28 април, четвъртък, Обама свиква последното заседание, на което се обсъждат три варианта. Обама обаче казва: "Няма да ви дам отговора си сега".

Положителният отговор идва 16 часа по-късно - в 8 сутринта в петък на среща със съветника по национална сигурност Томас Донилън, заместника му Денис МакДоноу, началкина на щаба Уилям Дейли и съветника за борба с тероризма Бренан. Преди те да отворят уста, Обама казва "Давайте!".

Уточнява се само времето - ударът може да стане още в събота, но понеже е облачно в Пакистан, по-подходяща се оказва неделя.

След това Обама се качва на президентския хеликоптер, за да посети разрушените от торнадо райони в щата Алабама. В събота той се обажда за последен път на адм. МакРейвън, за да му пожелае успех.

В неделя са отменени туристическите обиколки в Западното крило на Белия дом (там е т.нар. Ситуационна зала, от която се наблюдава операцията - бел.ред.), за да не се попадне случайно в ситуация непосветени да полюбопитстват защо целият екип за национална сигурност се е струпал в пристройката.

Човек от персонала прескача до другия тротоар на 17-а улица, за да донесе от Costco малко "провизии" - дюнери с пуешко, студени скариди, чипс, газирани напитки.

В 14.05 шефът на ЦРУ описва накратко какво би трябвало да се случи.

Час по-късно акцията вече е в ход и Лиън Панета обяснява: "Току-що влязоха в Пакистан".

Командосите, подбрани за мисията, от седмици тренират всеки ден в точно копие на имението. Възстановено е всичко около сградата, знае се разположението на всяка стена и вероятността къде се намира в конкретен момент всеки един от обитателите. Разиграва се и сценарий, в който Бин Ладен се предава и "тюлените" тренират пленяване и отвеждане в затвора. Заучават се команди на арабски в случай, че може да му се даде шанс да се предаде. Ще се стреля само при съпротива.

Ударният отряд е прехвърлен с два (по други данни три) хеликоптера Black Hawk, които със стрелба и експлозии вдигат толкова необичаен за усамотеното градче шум, че пакистански ИТ специалист в района започва да предава по Twitter събитията и чак 4 часа по-късно научава какво точно е отразявал.

Заради механична повреда единият хеликоптер се приземява трудно още в началото и командосите вместо да се спуснат сигурно с въжета, се изтърсват в двора и трябва да търсят прикритие. Зрителите в Белия дом си изкарват акъла.

Изпратен е трети хеликоптер - този път Chinook за спешна подкрепа. Не е ясно дали когато "тюлените" са стигнали до стаята с "Джеронимо"-Бин Ладен, те са разменили думи с него. Кадрите от видеозапис след това показват следи от борба, обърнати мебели, разруха и кръв.

Но проблемите не свършват - един от хеликоптерите е заседнал и не може да излети. За да не попадне в чужди ръце, командосите го взривяват, качват се на друг и изчезват малко преди да пристигнат пакистанските военни.

В имението остават труповете, две жени и 9 деца на възраст между 2 и 12 години.

Обама се обажда на пакистанския си колега Асиф Али Зардари, чак когато хеликоптерите с командосите и тялото на Осама са в небето на Афганистан.

В Белия дом в неделния следобед следват серия от съвещания, на които се уточнява колко успешна е била акцията. В 19 часа вечерта на Обама е съобщено, че е "много вероятно" Бин Ладен да е мъртъв.

Президентът започва да подготвя обръщението си, което ще направи в 22.30. Понеже за случилото се не са уведомени лидерите на Конгреса и други ключови лица в администрацията, изявлението е отложено с 1 час.

В 21.45 на журналистите, акредитирани към Белия дом, е съобщено по Twitter да се връщат веднага на работа, защото президентът ще се обърне към нацията. Никой не знае - но мнозина подозират - че ще е нещо за Осама бин Ладен. Интернет и социалните мрежи се нажежават със спекулации, че той е убит.

В 22.25, докато Обама още довършва изявлението си, Кийт Ърбън, началник на кабинета на бившия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, пуска съобщение: "Каза ми уважавана личност, че са убили Осама бин Ладен" и добавя "Не съм сигурен, че е вярно, но да се молим да е така".

Смята се, че той е първият, разпространил новината за медиите, макар и без да е имал потвърждение от първа ръка. След броени минути източници от Пентагона и Белия дом започват да повтарят същото на репортерите, но им забраняват да ги цитират, защото новината трябва да съобщи президентът.

ABC, CBS и NBC обаче прекъсват почти едновременно програмите си в 22.45 и я разгласяват. До появата на президента пред камерите има още 50 минути, но новинарските интернет сайтове вече гърмят: "Хванахме го!", "Мъртъв!" В Twitter и Facebook новината се качва със скорост от стотици съобщения в секунда.

Американците се събират пред телевизионния екран и водещите съобщават приблизително едно и също: "Това е краят на една глава от глобалната война с тероризма, която определи съдбата на цяло едно поколение".

Сложен е край на едно от най-продължителните и най-скъпи издирвания на човек в историята.