От Дунава имам само далечни детски спомени от първите си, не толкова съзнателни години - мързеливи крайбрежни разходки, завършващи с парче торта в сладкарницата на края на алеята. Доста години по-късно се оказва, че познанията ми за реката са също толкова бегли и по дунавски мъгляви. Затова и късно откривам всички малки и големи съкровища, които крие един от парковете в страната. Персина - самотни острови, заливни гори, блата, пясъчните коси, любимото място на водоплаващи и редки птици, внушителна част от които са включени в Червената книга. А сега отначало и стъпка по стъпка. Започваме с Белене.

Напоследък Белене се спряга само във връзка със скандалите около това да я има или не спорната атомна централа. Опитвам се да не мисля за това как би изглеждал Белене като енергиен център на Балканите, далеч по-приятна ми е идеята за развитието на района като място за почивка.

Малкото градче Белене е домът на природния парк Персина. Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров – остров Персин (или Белене), дал името на Природния парк.

Посетителският център е една добра начална точка за всеки турист. Там може да получите подробна информация за водните, пешеходни или велосипедни маршрути в района и да се осведомите от "първа ръка" за различните видовете птици, животни, растения и риби, обитаващи района.

Моята група поема по водния маршрут, въпреки че времето е далеч от идеалното за разходка с лодка, наблюдения на птици, да не говорим за слънчеви снимки по Дунав. Туристите засега не са много, най-често паркът се посещава от експерти, орнитолози или ботаници, които изследват богатствата на крайдунавски влажни зони. За тях разказва водачът Веселин Коев, който се самоопределя така: "Когато не карам лодка, съм експерт биоранообразие".

Според него най-интересното в парка са самите острови и разбира се реката. Архипелагът се състои от Беленската и Никополската островни групи като първата е от седем постоянни, а втората с четири постоянни острова. При ниски води броят им се увеличава. Най-голям е остров Персин, добил мрачна слава под името Белене. Някогашният концентрационен лагер не съществува, но в западната част на Персин все още има затвор, където се излежават по-леки присъди. Това е първата по мое мнение малко неприятна, но задължителна информация за всеки стъпващ за първи път по тези земи. Наличието на затвор и резерват биха отказали доста туристи от посещенията на острова, но всъщност получаването на разрешение съвсем не е толкова трудно, необходими са две обаждания – до екоминстерството и дирекцията на затвора, обясняват от парка.

Самият остров има дълга, а неговите обитатели съвсем нелека история. Преди шейсетина години около острова е била изградена изкуствена дига, която е трябвало да го "спаси" от ежегодните наводнения при покачването на водата. Мочурищата и наводнените ливади са се смятали за излишни инкубатори за комари. Така и станало. Заедно с водата и донякъде комарите обаче изчезва и уникалната му флора и фауна, обитаваща блатата и заливните гори. На острова е имало и три големи блата - Песчинското и Мъртво и Дюльова бара, но с прекъсването на връзката с Дунава те са били пресушени. И така до 2002 г.

За щастие всичко това вече е в миналото и повечето местообитания вече са възстановени със средства на Глобалния екологичен фонд (GEF) и Световната банка. По проекта за възстановяване на влажните зони на парка се постояват три съоръжения, които периодично пускат вода на остров Белене. Сега блатата, наводнените ливади и заливните гори на Персин, Милка, Китка и другите острови се обитават от внушително количество птици, между които редкият морски орел, от вида на територията на парка се срещат две гнездящи двойки и включената в Червената книга белоока потапница.

Не успяваме да се натъкнем на най-големия орел в България, но с помощта на бинокъл виждам неговото гнездо. То може да достигне 5 м височина и 2 м в диаметър. Тук се срещат световно застрашеният ливаден дърдавец и изчезващият в цяла Европа блестящ ибис. Специфични за парка са и пясъчните коси - любимото място за почивка на чапли, малък и голям корморан.

В поддържания резерват "Персински блата" и мочурищата в източната част на острова са позволени за посещения. Островите Милка и Китка са обявени за строги резервати и до тях достъпът е ограничен. От парка се опитват да загнездят и пеликани, които по принцип обитават  само остров Сребърна. "За тях на територията на парка сме направили една изкуствена платформа, но засега имаме само кацащи пеликани, все още не гнездят. Надяваме се това да стане до една, две години ", обяснява Веселин. По думите му най-вероятно е там да се задържат скитащи пеликани, минимален е шансът пеликаните да дойдат от Сребърна.

Повечето от птиците в парка са доста чувствителни към човешкото присъствие, предупреждава експертът. Ако бъдат обезпокоени, някои от по-страхливите видове като морския орел дори може да изоставят гнездото си. Това е особено опасно през размножителния период, когато яйцата в гнездото могат да изстинат.

Тъжно, но нито едно от малките орлета не се е върнало в парка през последните няколко години. Причините за това не са ясни, като едно от предположенията е недостигът на храна. Експертите се надяват да научат какви са пречките за увеличението на популацията на територията на парка с помощта на сателитен предавател, който ще бъде поставен на едно от малките орлета през май.

След тази кратка, но концентрирана лекция тихо се насочваме към група гнездящи птици. За пръв път виждам толкова много птици на едно място, сред които застрашения малък корморан. Известно време се чудя дали да не водя преговори за още една обиколна разходка, но се отказвам. Оставям си нещо и за следващия,  по-слънчев път.

-----------------------------------------------------