"Ройтерс": Пазарите очакват Гърция да поиска опрощаване на половината си дълг
Пазарите очакват Гърция да поиска преструктуриране на международните си облигации и да изплати едва половината от тях. Това показва анкета на "Ройтерс" сред 28 икономисти и 15 фонд мениджъри, публикувана вчера. От тях само трима са оптимисти и вярват, че това може да се избегне.
Преструктурирането е практически признанието на една държава, че не може да обслужва задълженията си, след което тя започва да преговаря със своите кредитори как да ги разсрочи във времето или дори да поиска опрощаването на част от тях. Прогнозите са гръцкото правителство да признае несъстоятелността на държавата през октомври или в следващите 12 месеца.
Анкетираните обаче най-малко очакват това да се случи в близките 3 месеца. Общо 60% от анкетираните прогнозират, че притежателите на гръцки дългови книжа ще трябва да отпишат част от своите вземания и средната прогноза е опрощаването да достигне 55% от главницата по вземанията от Гърция. От подобно решение може да загуби и Европейската централна банка, която изкупи част от гръцкия дълг, за да подкрепи финансово страната.
"Преструктурирането е неизбежно, въпросът е кога ще се случи", коментира Робърт Талбът, главен инвестиционен директор в компанията "Роял Лондон асет мениджмънт".Общият размер на гръцкия външен дълг се оценява на 327 млрд. евро, като правителството й преговоря с Европейската комисия за изпълнението на договорения антикризисен план и получаването на петия транш от договорената помощ в размер на 110 млрд. евро.
В разговорите участва и Международният валутен фонд, като вече се обсъждат нови кредитни линии и облекчаване на условията по изплащане на вече отпуснатата помощ. Целта е със средствата страната да посрещне краткосрочните си плащания по нейните задължения.
В събота гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину, заяви, че страната му е на път отново да поиска финансова помощ от Европейския съюз, след като се разбра, че Гърция не може да си осигури достъп за финансиране от капиталовите пазари през следващите две години, а реформите и антикризисните мерки засега не водят до желаните спестявания и свиване на бюджетния дефицит.
През състояние на фалит в началото на века премина Аржентина, а през 80-те години на миналия век същото се случи на още няколко латиноамерикански държави. България също призна фалит в началото на 90-те години, когато правителството на Андрей Луканов обяви мораториум по обслужването на външния дълг и след това той бе преструктуририран в брейди облигации, при които кредиторите опростиха близо половината от външния ни дълг.
Именно срещу изпадането в такава ситуация бяха насочени усилията на европейския стабилизационен механизъм, който набра стотици милиарди евро, с които да помогне на Ирландия и Гърция да обслужат задълженията си във вида, в който са ги поели, в замяна на реформи и ангажимент помощта да се изплати в бъдеще, но да не се прави преструктуриране.
| МВФ: Страната има още много активи за продаване Гърция има далеч по-голям потенциал от други държави да използва приватизацията като средство да си върне доверието на инвеститорите, а сегашните планове за около 50 млрд. евро представляват едва 20% от активите, които би могло да се раздържавят. Това заяви Антонио Борхес, директор на европейския отдел на МВФ, според когото гърците притежават "изключителен портфейл" от активи. "Файненшъл таймс" цитира думите му, че приватизацията може да има съдбоносен ефект за връщане на доверието, както и да помогне да се намалят дълговете. "Веднага щом се започне, това добавя още един елемент на доверие." Според сегашните планове на Атина с очакваните 50 млрд. евро от приватизацията до 2020 г. ще може да се намали дълг в размер на 18% от БВП. (В момента дългът на Гърция е около 150% от БВП и нараства.) Програмата обаче се сблъсква със силна политическа съпротива в Гърция (макар че социологически анкети сочат одобрение от населението), а консултанти предупреждават за значителни технически и правни пречки. |