Франк Бауер: Най-голямото предизвикателство пред правителството е справянето с бюрокрацията
Бил е директор, вицепрезидент и президент на DeKalb Corporation в Де Калб, Илинойс, главен консултант в McKinsey & Company, Inc. в Лос Анджелис, Калифорния. Завършил е магистърска степен по бизнесадминистрация в Харвардския университет.
-------------------------------------------------------------------
Г-н Бауер, на 16 юли започна записването за първата емисия ипотечни облигации, емитирани от българска банка. Какви резултати постигнахте?
- Всъщност много добри. Вече приключи записването, продадохме ипотечни облигации на стойност 3 242 000 евро на девет пенсионни фонда и четири други инвеститора - юридически лица, като надхвърлихме първоначално предложените 3 милиона евро.
Облигациите са със тригодишен срок при годишна лихва от 7.75%, което е доста приличен резултат за първо предлагане в условията на развиващ се пазар. Всъщност е доста значителен прогрес по отношение на доходността, срока и размера в сравнение с емисиите корпоративни облигации, емитирани в България досега, които са по-малки по размер и по-скъпи за емитента. Като изключим размера, бих казал, че същото би могла да постигне и една стабилна компания в Лондон. За мен резултатът е зашеметяващ в сравнение със скромния проект по създаване на закон за ипотечни облигации, който БАКБ и Красен Станчев от Института за пазарна икономика започнаха преди три години.
И на какво се дължи това?
- На няколко фактора, които взаимно си влияят. На първо място - пенсионните фондове се разрастват и трябва да направят дългосрочни инвестиции, за да реализират добра доходност. Същевременно трябва да се признае, че БНБ успя да укрепи банковата система, в резултат на което емитирането на ипотечни облигации от банките е стъпка напред в един капиталов пазар, където не съществуват много други възможности. По отношение на нашето предлагане по-добре ориентираните купувачи са наясно, че ипотечните облигации на БАКБ, която има силно диверсифицирано портфолио от ипотеки върху жилищни имоти, са изготвени от експертите на една доста стабилна и печеливша банка. Бих казал, че звездите повлияха благоприятно.
Възнамерявате ли да емитирате и други, нови за българския капиталов пазар инструменти?
- Имаме още нещо наум и вие ще научите първи за това. Въвеждането на нови инструменти и развитието на капиталовия пазар в България до известна степен зависят от усъвършенстването на политиката на БНБ по отношение на резервите. Целта на резерва е да се подсигури, че банките разполагат с достатъчно средства, за да се справят с краткосрочното теглене на средства. Като правило това очевидно не се отнася за дългосрочно привлечените средства. Ето защо практиката в ЕС и другите развити банкови пазари е да не се изискват резерви по привлечените депозити с падеж, по-голям от две години. Но в България, за всички привлечени средства независимо от сроковете им се изисква 8% резерв освен (можете ли да повярвате?) за средствата, привлечени от чуждестранни източници с падеж от три и повече години. Много странно!
Вие сте вече почти 10 години в България и, изглежда, следите отблизо не само икономическите, но и политическите процеси. Как оценявате всичко, което се случи в политически план през последните месеци? Защо според вас СДС загуби властта?
- Заинтригуван съм от това, което се случи, но за съжаление нямам какво ново да добавя.
Каква политика очаквате от новото правителство?
- Съдейки по техните изявления, базирани на основата на философия и опит, считам, че те разбират какво е необходимо да бъде направено. Надявам се, че оценяват колко е важно да работят паралелно както върху стратегическите въпроси, така и върху детайлите, свързани с прилагането им, тъй като простото афиширане на една политика би могло да внесе объркване в често противоречащите си правни и законови елементи. В този смисъл най-голямото предизвикателство за новото правителство ще бъде да реорганизира и да се справи с бюрокрацията. А дали ще се успее предстои да видим. Все пак посоката е правилна и аз съм обнадежден.
Как оценявате икономическият климат в България?
-Условията стават все по-добри и това е видно не само от успешното развитие на бизнеса на нашите клиенти. Въпреки това, докато някои стават все по-богати, други стават по-бедни и аз съм съгласен, че това е несправедливо. Журналистите и политиците може да са твърде заети да обсъждат икономическият климат, но в сравнение с безработицата и хляба бих казал, че той твърде малко вълнува средния българин.
Моята загриженост е свързана с това дали правителството ще успее да балансира бюджета, за да не повлияе негативно на вътрешния пазар на кредити. Страната е в процес на възстановяване, но според мен това възстановяване ще разчита на вътрешни инвестиции много повече, отколкото сега се предполага. Парите, които биха могли да достигнат до 1 милиард в следващите 5 години, ще дойдат от системата на частните пенсионни фондове. Въпросът е дали тези пари ще бъдат достъпни за вътрешни инвестиции, или ще бъдат погълнати от правителството, оставяйки частния сектор на сухо.
Като оставим тези въпроси настрана, си признавам, че не се замислям твърде много върху макроикономически проблеми. За добро или лошо нашият фонд се е установил в България и ние сме длъжни да се съобразяваме с обстановката такава, каквато е. За щастие ние се справихме добре в тези превратни години може би защото сме гъвкави. Мисля, че с добра стратегия, квалифицирани служители и коректни клиенти може да се прави печеливш бизнес.
Според вас могат ли банките да печелят у нас?
- Като цяло да, въпреки че печалбата варира при различните банки. Естествено собствениците на някои банки са си поставили и са постигнали цели, които нямат цифрово изражение в баланса на банката. Също така твърде голяма част от печалбата в банковата система (около 40%), зависи от вложители, които получават буквално жълти стотинки за своите депозити. И все пак печалбите от банковата система са с възходяща тенденция като част от общото икономическо развитие и след като подемът е многогодишен, предвещава добри резултати за банките, които градят дългосрочни планове.
На какво се дължат големите кадрови промени, които обхванаха почти всички банки? Дори във вашата дойде нов банкер - Теменуга Газдова от Корпоративна банка.
- Предполагам, че навсякъде причините са различни, във всяка една от банките. Аз лично не виждам някакви скрити причини в скорошните промени. В конкретния случай с нашата банка ние търсихме в продължение на почти три години опитен банкер, който да намери своето място в нашата организация, и намерихме такъв в лицето на г-жа Газдова. В банковите среди хората са най-ценното. Не само че банковият сектор се развива по-бързо, отколкото предлагането на опитни ръководни кадри, но допълнително се усложнява и от навлизането на нови продукти и технологии. В тази връзка аз предсказах, че необходимостта от квалифицирани хора ще предизвика бум в заплатите. Не забравяйте, че един качествен човек би могъл да замени петдесет посредствени.
Смятате ли, че след като приключи банковата приватизация и особено на ДСК, е необходимо да започне консолидация между сега действащите банки в страната?
- От години се говори за банкова консолидация и в същото време сме свидетели на откриването на нови банки или поне така се говори. Когато казвате "необходимо", надявам се не намеквате, че тежката ръка на бюрокрацията ще определи кои ще участват на пазара. Нека пазарът реши това!
Разбира се, ще има консолидация, но с тази тема се спекулира. Можете да елиминирате половината банки в страната и това да се отрази само на 10% от общите активи на банковата система. Важното е да бъде даден шанс на тези малки банки да се разрастват, а не да бъдат затворени с правителствени укази, продиктувани от интересите на няколкото големи играчи. По-важно е усъвършенстването на системата от клонове на по-големите банки. Вижте само колко нови клонове се откриват в големите градове. Това ще увеличи конкуренцията за привличане на депозити и ще повиши лихвения процент за влоговете на граждани, което от своя страна ще окаже натиск върху "бизнесмодела" на привличане на евтини средства и изпращането им в Лондон или Ню Йорк. Тук най-уязвими са големите играчи и аз смятам, че това ще доведе до преосмисляне на техните стратегии. Между другото за мен е трудно да разбера изказванията и стратегиите на някои от големите банки, особено в светлината на техните конкретни финансови резултати.
Консолидацията е само една от многото теми, които ще бъдат актуални през предстоящите години. Въпросът е дали, занимавайки се с подобни проблеми, България ще гравитира около закостенелия европейски модел, или ще се обърне в посока към по-отворения и динамичен американски модел. Както може би подозирате, аз имам своите предпочитания.
Ваши колеги от българските банките обвиняват чуждестранните банкери, че не кредитират българските компании. Някои дори основаха нова банка. Наистина ли банкери и бизнесмени си говорят на различни езици?
- Не бих се съгласил с това твърдение. А що се отнася до въпроса ви, мисля че ако някой трябва да търси общ език, това е българският бизнесмен с българска банка. Това е добра възможност!
Сега България държи един своеобразен рекорд по най-високи лихви по кредитите. Според вас колко е реалният лихвен процент и дали можем да очакваме той да спадне до нива от около 8%, на колкото вече някои чужди финансови институции започнаха да финансират (DEG)?
- По отношение на реалния лихвен процент, това е нереален въпрос. Но ако се налага да отговоря, бих казал, че марж от 6-8% върху цената на капитала е доста близо (този марж е около 3 Ѕ % в САЩ). Или казано с други думи, за кредити на физически лица по краткосрочни заеми 9-12%, а за дългосрочни от 14-16%.
Това все пак са средните нива и предполагат по-широки вариации. Например в САЩ много хора имат жилищни ипотечни заеми с лихва, по-ниска от 8%, но плащат 22% върху кредитните си карти.
- Да, лихвеният процент ще падне, но не до 8%.