За разлика от миналия май, когато официалната селекция на филмовия фестивал в Кан събра доста критики заради "изненадващо ниското си ниво", тази година нещата стоят съвсем различно.

Първата (много) приятна изненада дойде от филма Abemus Papam на известния с парливия си хумор към някои "абсурдни" социални порядки на Италия Нани Морети. Независимо от факта, че филмът бе представен като "нямащ нищо общо с реалността", стана пределно ясно, че Морети познава стила на живот във Ватикана, поради което и успешно го иронизира. Моментът, в който един новоизбран "филмов" папа (в перфектното изпълнение на легендарния Мишел Пиколи) внезапно отказва да заеме високия пост на върховен духовник и изпада в депресия, се хареса на публиката. Въпреки ироничния тон човешкият избор на "несъстоялия се" папа, отхвърлящ ролята на върховен наместник на Бога, стана повод Морети публично да се самоопредели като "човек, който, уви, не е вярващ". "Съжалявам, ако тези мои думи, а и поведението на героя ми нараняват чувствата на много хора. Но аз исках да покажа моята гледна точка към Ватикана и смятам, че имам право на това", заяви Морети в Кан. А вече се спряга като сериозна кандидатура за наградата за мъжка роля.

Много добре се прие и първото участие на Франция в официалния конкурс - Polisse на известната с документален си стил 35-годишна актриса и режисьорка Майуен льо Беско. Тя буквално се е завряла в тежкото ежедневие на специализирана бригада за защита на непълнолетни. Освен че ги наблюдава с камера, Майуен изпълнява ролята на случайно оказала се в центъра на събитията фотографка. Трудните ситуации на арестуващи и арестувани са придружени от сурови и често груби разпити на педофили, родители насилници, лековерни жертви на интернет измами и естествено - на много емигранти. Филмът изобилства от силни и силови страсти, придружени от дълбоки разочарования и даже самоубийство. На пресконференцията си Льо Беско сподели: "За мен показването на истината е култ. Затова не измислях текстове, а оставях актьорите ми да си ги "правят" сами."

Темата за педофилията, но внушена по мрачен начин, е централна и във филма Michael на Маркус Шлайнцер, известен като кастинг режисьора на легендата на австрийското кино Михаел Ханеке. За първи път в ролята на самостоятелен режисьор Шлайнцер показа потресаващия си дебют, в който старателно прикриващ се педофил държи в гаража си отвлечено момче. Заради нашумелия в Австрия действителен случай с осемгодишното пленничество на Наташа Кампуш се очаква филмът да предизвика силни вълнения в тази страна.

И публика, и критика преживяха истински празник с черно-белия и много смешен филм на известния с влечението си към класическото кино талантлив и просветен французин Мишел Хазанавичюс. Действието на The Artist е "върнато" в 1927 година. Малко преди идването на звука в Холивуд брилянтинената звезда на киното без думи Джордж Валентин изживява тежка драма на забравата. Според Хазанавичюс "немите филми излъчват чувственост, която нищо в модерното кино не може да замести"

Лъскавата част на фестивала също продължава да е на ниво. За представянето на новата американска приказка "Карибски пирати" на Роб Маршъл на "червения килим" се появиха лъчезарната Пенелопе Круз и твърде сериозният Джони Деп, според когото "истинският пират трябват да е невеж и да живее на инат...".