Ето че и фестивал от ранга на Авиньон се връща към изпитаната рецепта : скандал+гола плът! Уморени от класически театрални постановки, стерилни режисьорски концепции и скучни актьори звезди, организаторите на най-големия театрален пазар в света се изкушиха да провокират - крайно и агресивно. Тази година Градът на папите събра всичко, което носи в себе си скандал. И успехът бе тотален, въпреки стачката на част от работещите във фестивалния офис, въпреки финансовата стагнация във френската култура, въпреки предстоящите президентски избори. Защото скандалът поддържа изкуството живо, смята директорът на фестивала Бернар Фебр д' Арсие. Успехът за него се измерва с продажбите на билети. А тази година има рекорд - 100 милиона френски франка печалба от билети. Как да не завиди човек на рефлекса на организаторите да продават изкуство. Всякакво и на всяка цена.

Бюджетът тази година бе "скромен", според д' Арсие. Само 50 милиона френски франка. Печалбата обаче е повече от удовлетворяваща, но за нея е още рано да се говори.

Налице са културни шокове. Най-големия донесе белгиецът Ян Фабр. Той не се посвени да представи разюздана версия на собственото си въображение, посветена на кръвта, страстта и секса. "Аз съм кръв" е простичкото заглавие на тричасовото зрелище, играно в Папския дворец няколко поредни вечери пред около 15 000 зрители. И прекъсвано към финала от невъздържани крясъци и псувни. Ето че възпитаната и консервативна френска публика реагира невъзпитано. Част от нея освирка, а другата френетично аплодира кошмарно-сатанинските видения на Фабр. Спектакълът е специална поръчка на фестивала с бюджет около 120 000 щатски долара. Естествено зрелището бе съпътствано от много голота, кръв и перверзен секс. О, боже, та на тази сцена са играли Мария Казарес и Жерар Филип, вайкаха се дами на почтена възраст, дошли специално за спектакъла от Ривиерата. На Ян Фабр не му пука какво мислят за него снобите. Той отдавна е естетически диктатор в театъра. Смята се, че белгиецът възражда театралната практика, позната от Гротовски и представена у нас от режисьора Възкресия Вихърова, в която експресията на човешкото тяло стига до крайност.

Извън скандала Авиньон показа и класата на съвременния танц в най-аплодирания спектакъл "Ти ходиш" на прочутия американец Бил Т Джоунс. Представлението е специална поръчка за италианския град Болоня, който миналата година бе европейска столица на културата . Изключителната виталност и стил на това представление хвърли публиката във възторг и остави критиката със затаен дъх. Освен танцьорите, избирани чрез кастинг от няколко страни, перфектната сценография на скандинавеца Бьорн Амелан, удоволствието от спектакъла се допълва от феноменалния глас на португалската певица Мизия, най-известната в момента изпълнителка на фадо (традиционна португалска музика). Мизия представи посред нощ и програмата от новия си албум "Ритуал", който оглавява световните класации за етномузика. С концерта си в Папския дворец, осветен от 450 свещи, Мизия и нейната група дадоха старта на европейското си турне, което продължава в Париж, Лондон, Амстердам, Рим и други страни.

Сред любопитните заглавия, включени в официалната програма, бе първото представяне в Авиньон на нашумелия германски режисьор Томас Остермайер със "Смъртта на Дантон" на Бюхнер.Спектакълът се игра в двора на лицея "Св. Мишел" и бе възторжено приет от публиката, въпреки дължината си от 3 часа и половина.

Верен на принципа "звездите пълнят зали", авиньонският фестивал включи в програмата си две актьорски знаменитости - Пиер Ардити и Кристин Скот Томас, позната от филма "Английският пациент". Разбира се, и двете знаменитости участваха в класически френски текстове - Ардити в "Училище за жени" на Молиер, а Томас в "Бернис" на Расин.

Публиката остана доволна, въпреки че не всичко видяно на фестивалните сцени (тази година 256!) си струваше търпението от по 3 и 4 часа и парите, средно по 150 френски франка. Авиньон обаче доказа, че умее да печели и привърженици, и пари. Напук на опонентите на директора Д' Арсие, които с подписка поискаха оставката му. Авиньон вече е едно от най-проспериращите предприятия в Европа. Предприятие, което продава добре театъра. Неслучайно набелязаните именно тук, в Града на папите, режисьори като литовеца Коршуновас и германеца Остермайер сключват договори за спектакли по целия свят. А хонорарите им са по 40 000 долара на представление.