Димана Ранкова, зам. -председател на Комисията за финансов надзор: Искаме от Централния депозитар да разшири кръга информация, която дава на публиката

Димана Ранкова, зам. -председател на Комисията за финансов надзор: Искаме от Централния депозитар да разшири кръга информация, която дава на публиката

Димана Ранкова, зам. -председател на Комисията за финансов надзор:
Димана Ранкова, зам. -председател на Комисията за финансов надзор:
Последните седмици се появиха няколко казуса на капиталовия пазар, които поставят отново въпроса какво е състоянието му в условията на криза. Сред тях са проблемите на инвестиционния посредник "Реал финанс" с измамените от неговия вече бивш изпълнителен директор клиенти. В медийното пространство излезе информация за финансов спор и с управляващо дружество. Поради това потърсихме за коментар заместник-председателя на Комисията да финансов надзор Димана Ранкова. С нея разговаряме и за следващите законодателни инициативи на комисията.
- Дружествата, които продължават да работят, поддържат необходимите изисквания за капиталова адекватност и ликвидност

- Важно е акционерите да са запознати със задълженията, обезпеченията, тежестите и вземанията на публичната компания
Икономическата криза кара различните компании да търсят всякакви начини да съберат дължимото им. И се стигна се до казус, в който управляващо дружество (УД) беше публично обвинено, че няма средства да си покрива задълженията. Разкажете ни малко повече по казуса.
- Считам, че конкретният случай е спор между наемател и наемодател, в който не следва да се ангажира в такава степен обществеността. Наистина имаме жалба, по нея са извършени действия по събиране на документи и доказателства от различни страни.
Към момента констатациите от жалбата не се подкрепят от получените документи. Публично набеденото управляващо дружество съгласно събраните досега доказателства отговаря на нормативните изисквания и няма ликвидни проблеми. Но проверката ни не е приключила и не следва да се правят все още категорични изводи.
Друг тревожен случай е този с инвестиционния посредник "Реал финанс" и измамите на вече бившия му изпълнителен директор.
- Проверката ни по казуса не е приключила. През февруари, когато постъпиха първите сигнали от засегнати лица, открихме пряка телефонна линия за всички, които се считат ощетени от действията на Християн Пашков. И след постъпването на новите жалби беше назначена пълна проверка на инвестиционния посредник "Реал финанс".
Тя обхвана дейността на дружеството, изпълнителния му директор Християн Пашков и мажоритарния собственик "Холдинг Варна" АД. След констатациите ни наложихме принудителна мярка изпълнителният директор да бъде отстранен от съвета на директорите и частично одобрихме предложените от акционерите цялостни промени в състава на борда.
Одобрихме оздравителна програма за инвестиционния посредник, която изисква увеличение на капитала, което ще бъде изцяло заплатено от мажоритарния акционер "Холдинг Варна". Представени са ни доказателства за реалното предприемане на тези действия. Изисквали сме това да се реализира до два месеца от одобрението на комисията.
Всичко това е насочено към стабилизиране на финансовото състояние на дружеството и към гарантиране на лицата, засегнати от действията на Пашков. Това беше най-важният приоритет в тази проверка, но тя продължава в друга посока - изправяне на констатираните от нас пропуски в начина на ръководство на дружеството и в ефективността на работа на вътрешните системи за мониторинг със съответните от това последици. Така че мониторингът продължава.
На този фон имате ли притеснения, че реално вътрешният контрол в инвестиционните посредници не се прилага ефективно?
- Не бих направила такива генерални изводи. В момента освен тази проверка на финален етап са още три пълни проверки на големи инвестиционни посредници, извършени в последния месец. В тях не сме констатирали пропуски в работата на звената за вътрешен контрол. От един случай не следва да се правят подобни обобщения.
Имате ли увереност, че "Реал финанс" е изолиран казус и няма други лицензирани субекти на пазара, при които може да се случва същото?
- Случаят "Реал финанс" е сериозен, изисква бърза и адекватна реакция и считам, че с нашите досегашни действия сме го показали. Мажоритарният собственик демонстрира намерение за отстраняване на тези пропуски, за стабилизиране на финансовото състояние на инвестиционния посредник и за обезщетяване на засегнатите клиенти. Иначе проверките ни - пълни и тематични, които са на постоянна база, целят подобни казуси да бъдат улавяни своевременно, за да се реагира точно и адекватно.
Как оценявате капиталова адекватност на управляващите дружества и доколко инвеститорите са защитени дори и да се появят ликвидни проблеми?
- Проверката на тези показатели и при инвестиционните посредници, и при управляващите дружества е на честа база. Към момента независимо от обективната обстановка дружествата са в съответствие с нормативните изисквания, макар че се забелязват и случаи, когато показателите са на горната допустима граница.
Затова извършваме пълни и тематични проверки на цялата им дейност, на периодичната им отчетност. При доказана необходимост се прибягва към налагане на наши конкретни изисквания по стабилизиране на конкретни дружества и защита на техните клиенти.
Как оценявате като цяло здравето на участниците на капиталовия пазар?
- Нормално е в резултат на глобалната криза да изпитват трудности. Знаем, че много от участниците върнаха доброволно лицензите си, което е показателно. Но като цяло дружествата, които продължават да работят, поддържат необходимите изисквания за капиталова адекватност и ликвидност. И трябва много внимателно да се подхожда при правенето на генерални изводи за системата като цяло.
Как се развива проверката в Централния депозитар и какви са първите ви констатации по грешния метод на изчисляване на свободно търгуваните акции?
- Тематичната проверка в Централен депозитар започна по изясняване на причините за грешното изчисление на основния борсов индекс SOFIX за последните 6 месеца. Но в хода на проверката бяха обхванати и други въпроси по спазване на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Проверката ни със съответните констатации вече приключи и като краен резултат са отправени препоръки за подобряване дейността на Централен депозитар. С тях основното ни искане е да се разшири кръгът информация, която получава публиката от депозитаря. Както и указания за няколко конкретни мерки, които да се изпълнят в кратък срок. Поискали сме актуализиране на методиката за изчисляване на свободно търгуемия обем акции и публикуването й на сайта на депозитаря.
Така също да се приеме процедура как се съставя справка за фрий флоут, нейното съдържание, кой я изготвя и какъв е механизмът за нейната проверка, включително тази процедура да се сертифицира по ISO. Поискали сме да се изготвят и вътрешни правила, в които да се регламентира редът и начинът за извършване на промяна в информационната система на депозитаря.
А как оценявате отчетността на публичните компании? Миналата година "Мостстрой" изненада всички инвеститорите с молба за несъстоятелност, без да е посочвала във финансовите си отчети, че има финансови проблеми?
- В това отношение първо се стремим да има отчети, тъй като все още има публични компании, които не ги подават, и след това правим проверки на качеството на подадените отчети. Освен това да не забравяме, че публичните дружества освен годишни и междинни отчети следва да представят голям обем друга информация.
Акцент за нас са и разпоредителните сделки на значителна стойност, защото е важно акционерите в дадено публично дружество и публиката като цяло да е запозната какви задължения, обезпечения, тежести, вземания възникват за такава компания. Като цяло смятам, че с взетите от нас мерки и налаганите санкции има напредък в отчетността на компаниите.
Принципно не могат публичните дружества да се делят на категории, но все пак що се отнася до качеството на подаваната информация сме се съсредоточили главно в най-ликвидните компании - тези в индексите. За целите на проверката използваме и странични източници на информация, а не само това, което компаниите са подали.
Какви са основните мерки, които биха облекчили дейността на инвестиционните посредници, без това да нарушава сигурността на пазара? Наскоро приехте изменения в наредбата, регулираща дейността им.
- В регулаторната дейност на комисията винаги следва да се търси балансът между това да се намалява административната тежест и да не се създават излишни рестрикции за бизнеса, от една страна, и в същото време да не се залитне в другата посока и да не се засяга стабилността на сектора.
Именно в търсене на баланса и в резултат на практиката ни наскоро приехме на първо четене промени в наредбата, която регулира дейността на банковите и небанкови инвестиционни посредници, а отчасти засяга и уредбата на управляващите дружества.
Промените правят съществени стъпки за облекчаване на условията за сключване на сделки с финансови инструменти и оптимизиране на организацията на дейност на посредниците и управляващите дружества. Облекченията са няколко - ограничават се редица бюрократични процедури, рационализира се вътрешният и външният документооборот и отчетност, а това предполага икономия на ресурси и концентрация върху съществените аспекти на дейността.
Облекчава се редът за сключване на договори за предоставяне на инвестиционни услуги чрез дистанционен способ. Улеснява се режимът за одобряване на рекламни материали. Оптимизира се работата на звената за вътрешен контрол, за управление на риска и вътрешен одит.
Улеснява се системата за водене на задължителната отчетност и общо се предлагат и редица други облекчения. Предлагаме забрана за приемане на плащания в брой от клиенти при представяне на инвестиционни услуги на суми над 15 000 лв. или равностойността им в чужда валута.
Докъде са промените в Закона за колективните инвестиционни схеми (КИС)?
- В края на март приехме и пратихме в Министерството на финансите за съгласуване новия Закон за КИС. В съгласувателната процедура отразихме получените бележките от редица заинтересовани лица и институции, с което законопроектът тръгна за междуведомствено съгласуване. С него се цели транспониране към 1 юли 2011 г. на няколко европейски директиви.
Принципната посока на закона е подобряване на средата. Досегашната уредба на взаимните фондове е доусъвършенствана, дават се допълнителни възможности за привличане на нови пазарни участници и като цяло за развитие на българския бизнес.
Най-важните промени в него е въвеждането на нови структури от типа главни – захранващи структури и замяната на краткия проспект с документ с ключова информация, чиито формат е единен за ЕС. Поставя се акцент върху съществената информация за вземане на инвестиционно решение. Повишава се информираността на инвеститорите и се улеснява достъпът им до публична информация.
Новият закон предполага изменения и в подзаконовата рамка, и в частност две наредби, които уреждат дейността на инвестиционните и на управляващите дружества. В тях промените трябва да се приведат в детайли с принципите на закона и затова имаме време за нотификация - 1 юли 2011 г.
 
Какви други законодателни инициативи подготвя КФН?
- След наредбата за посредниците и цялата правна рамка на законово и подзаконово ниво на взаимните фондове ще се съсредоточим върху промените в Закона за дружествата със специална цел, като имаме проект и той ще бъде дискутиран със заинтересуваните лица и институции. Това са трупани в практиката и съответно коментирани промени, които следва да се довършат, за да се подобрят рамката и условията за този бизнес.