Попитахме: Какво може да предизвика по-сериозен ръст на активите на взаимните фондове до края на годината?
Иво Толев, управляващ партньор, "Ултима капитал мениджмънт" Към настоящия момент не можем да очакваме рязък и/или извънреден нетен ръст от нови вложения. Теоретично темпото на нарастване на тези активи е близо до това на нарастването на свободните пари (излишъците) в обращение. Този индикатор е резултативен и зависи от икономическото поведение на инвеститорите. А то е подвластно на все още съществуващата несигурност и именно затова сериозна част от свободните средства са насочени в (по-сигурните) депозити.
И въпреки че има индикации за подобряване на макроклимата, темпото на преливане от депозити към колективните инвестиционни схеми (КИС) и нарастването на техните активи ще остане здравословно. Основен измерител на възприятието за тези вероятности ще продължат да бъдат плавното възстановяване на вътрешното потребление и бавното завръщане на изчезналите чужди инвестиции на БФБ.
Петко Вълков, изпълнителен директор "Бенчмарк асет мениджмънт"
Смятам, че независимо от силното представяне на паричните фондове в годините на кризата най-голям потенциал за растеж може да се намери във фондовете, инвестиращи в акции, които са и най-рисковата форма на колективно инвестиране. Поради различни по характер причини индустрията на взаимните фондове в България все още се намира в ранен етап на развитие, като общите активи под управление са пренебрежимо нисък процент от финансовото богатство на българското население.
Смятам, че основен катализатор за ръст на активите ще бъде активизиране на българския капиталов пазар. Историята е показала, че динамиката на активите на взаимните фондове е по-скоро функция от развитието на капиталовия пазар.
Петър Василев, портфолио мениджър, "Алфа асет мениджмънт"
За по-сериозен ръст на управляваните от колективните инвестиционни схеми активи може да се разчита само ако доходността от инвестиране в тях нарасне по-сериозно в сравнение с останалите инвестиционни алтернативи.
Досегашната практика показва, че вероятно поради по-ниската инвестиционна култура на обществото като цяло малка част от инвеститорите успяват да балансират добре риска и доходността - залага се или на свръхрискови инвестиции с обещания за рекордна доходност (да си спомним пирамидите и последните случаи във Варна и София, при които пари се дават на юнашко доверие), или на сигурни и нискодоходни инвестиции, каквито са банковите депозити.
Първата група "рискуващи инвеститори" биха се насочили към фондовете само ако фондовият пазар, където те инвестират основно, расте със значително по-бързи темпове от досегашните. Що се отнася до депозантите, засилващата се инфлация ще изяде доста от и без това намаляващата им доходност и може би ще ги принуди да се оглеждат за други алтернативи.