"Само мъртвите са видели края на войната." Този цитат от Платон загатва за сюжета на Очите на войната, най-новото изследване на Данис Танович за това как битката променя човешкото сърце. Но за разлика от Ничия земя, тази драма проследява не войника, а хроникьора на сраженията.
Краят на 80-те години. Колин Фарел е в ролята на Марк Уолш, военен фотограф. У дома в Дъблин, между командировките, той се забавлява в кръчмата с приятеля си и колега фотограф Дейвид (Джейми Сайвс) и жените им, но всички знаят, че е само въпрос на време, преди закоравелият му редактор (Джулиет Стивънсън) да го изпрати отново да се пържи в някоя гореща точка. Този път това е Кюрдистан, а Дейвид заминава с него.
Високо в безплодните планини, в преследване на война без граници, Марк и Дейвид стават свидетели и заснемат ужасяващи кадри – от войници, които се унищожават с оръжията си, до доктор, който работи героично, за да спаси ранените, но застрелва онези, за които знае, че не може да им помогне. Става и по-лошо: приятелите имат разногласия дали да останат, или да избягат от този хаос. В крайна сметка се разделят и губят връзка, а Марк трябва да се върне у дома сам. Сцената, в която той се прибира в Дъблин и изненадва съпругата си – испанката Елена (Пас Вега), е красиво, еротично интермецо.
Скоро обаче напрежението отново се покачва. Марк е все по-затворен в себе си, избухлив и тревожно слаб (Фарел отслабва почти с 20 кг за ролята). Отчаяната Елена моли дядо си да дойде от Испания. В изпълнението на легендарния Кристофър Лий д-р Хоакин Моралес е страховит мъж. Психиатър, работил по времето на режима на Франко, той е специализирал в лечението на убийци. В поредица от приковаващи вниманието срещи, които са сърцевината на филма, той предизвиква Марк да излее вината си за случилото се в Кюрдистан.
