Катрин Барбър, временно управляващ посолството на Великобритания: Бизнесът иска предсказуемост, за да инвестира в зелената трансформация

Инвестицията, необходима за постигане на тези цели, е около 1% от БВП на Великобритания Зеленият план на правителството дори ще понижи разходите на домакинствата Версията на българския закон за ВЕИ, която беше приета, не дава достатъчно сигурност на инвеститорите |
Какви са новите климатични ангажименти, които пое Великобритания, и какво ги отличава от стъпките на останалите държави?
- Обединеното кралство се ангажира да намали въглеродните си емисии с 50% до 2025 г. През 2008 г. влезе в сила закон за климатичните промени, който задава дългосрочни цели на страната до 2050 г. и междинни под формата на петгодишни въглеродни бюджети. Смисълът на този закон и на тези цели е да има дългосрочна сигурност за бизнеса относно посоката, в която се движи британската икономика и нейната нисковъглеродна трансформация.
А междинните бюджети ни дават възможност да направим тази трансформация по плавен начин. Вече сме готови с три от петгодишните въглеродни бюджети – до 2022 г., а този, който приемаме сега, е четвъртият - за периода от 2023 до 2027 г. Целта, която си поставяме с него, е много амбициозна. Освен това ние сме първата държава с такива обвързващи дългосрочни цели, за чието изпълнение на правителството може да се търси отговорност.
Еврокомисарят по климата Кони Хедегор настоява Европейският съюз също да си постави цели за периода след 2020 г. Очаквате ли ЕС да ви последва и това, че имате по-амбициозни цели от останалите държави в съюза, не носи ли известни рискове?
- Ние виждаме повече възможности, отколкото рискове. И едно от нещата, които искаме да постигнем с тези нови амбициозни цели, е не само да променим британската икономика и самите ние да се движим в правилната посока, но също и да сме като вдъхновение за останалите европейски държави.
Знаем, че в момента има дебати по въпроса – това се случва в Ирландия, в Германия, Унгария, а сега и България - дали да се приеме някакво подобно законодателство, което да даде обща рамка на цялостните им усилия в областта на справянето с климатичните промени.
Надявам се другите страни да видят какво сме постигнали ние, че сме много позитивни и оптимистично настроени за този преход и че не мислим за него като за бреме, а като начин за стимулиране на нови сектори на икономиката и нов растеж. И се надяваме да последват примера ни.
Как ще се отразят тези нови ангажименти на икономиката? Вече видяхме и някои отрицателни реакции от индустриални организации. Няма ли тези мерки да струват прекалено скъпо?
- Не смятам, че ще струват скъпо. От няколко години бизнесите в нашата страна ни казват едно и също – че разбират предизвикателствата на климатичните промени и разбират, че ако не предприемем действия, ще трябва да плащаме много по-висока цена от тази, за която става дума при трансформацията на икономиката.
Цената на щетите от климатичните промени ще бъде много по-висока. Бизнесът казва на правителството: "Искаме вие да ни предложите стимули, да ни дадете дългосрочна предсказуемост и ако го направите, ние ще инвестираме." И с това решение правителството им осигурява тази предсказуемост за следващите две десетилетия. А освен това имат пред себе си и целите за 2050 г.
Според мен ние трябва да приемем точно тези цели за неотменна даденост и след това да намерим пътя, по който да стигнем до тях с най-малко разходи. А за да постигнем минималната възможна цена за бизнеса, трябва да бъдем последователни и предсказуеми. Смятам, че повечето бизнеси оценяват това и Британската индустриална конфедерация, която е най-голямата работодателска организация в страната, обяви, че приветства новите цели за 2025 г.
Разбира се, трябва да обсъдим с бизнеса допълнителните мерки, които трябва да подсигурят правилните стимули в различни сектори. Има и една малка част от икономиката, която е силно енергийно интензивна – това е основно тежката промишленост. За тези компании се търси начин правителството да им помогне за облекчаване на тежестта, която ще трябва да поемат. Защото ние искаме те да останат във Великобритания и да продължат да произвеждат продукцията си тук.
Освен това, ако са в нашата страна, те ще продължат да намаляват емисиите си, което няма да се случи, ако се преместят в друга страна с по-облекчени регулации в тази област. Така че, ако си останат във Великобритания, ще е по-добре както за икономиката на страната, така и за планетата. Но, както казах, това е само една малка част от икономиката. Икономическите ни анализи показват, че може би около 1% от икономиката ни е в такова положение, че да е застрашена да изгуби от новите мерки.
В същото време ние очакваме това, че действаме рано, да ни донесе предимство в някои сектори като производството на електрически автомобили, крайбрежната вятърна енергия и енергията от вълните, приливите и отливите. Така че моето очакване е новите ни цели да се окажат стимул, а не разход.
А колко все пак се очаква да струва тази трансформация?
- Според комисията по климатичните промени инвестицията, необходима за постигане на тези цели, е около 1% от БВП. А от доклада "Стърн" ние знаем, че ако не се предприемат мерки, загубите от климатичните промени могат да бъдат между 5 и 20% от БВП в глобален мащаб. Така че, ако се анализират разходите и ползите, инвестицията си заслужава. Но, повтарям, става дума за 1% от БВП.
Какви са обществените реакции и ще трябва ли потребителите също да поемат част от икономическата тежест на този преход?
- Решенията, които бяха оповестени миналата седмица (новият план за съкращение на емисии за следващите 20 години - бел. ред.), не се очаква да доведат до покачване на сметките на потребителите до 2020 г., защото нищо не се променя в политиките по отношение на следващото десетилетие.
Британските потребители, също като българските, са много чувствителни по теми като високите цени на горивата и високите сметки за ток, но основният двигател за нарастването им са цените на изкопаемите горива. А това няма нищо общо с нашите ангажименти в областта на климатичните промени.
Освен това пакетът от мерки, които предприема правителството чрез закона за климатичните промени и политиките в тази област, съдържа сериозни стимули за домакинствата да станат по-енергийно ефективни, да изолират домовете си, да използват възобновяема енергия за отопление.
Според някои икономически анализи зеленият план на правителството дори ще понижи разходите на домакинствата. В този план е включено и отпускане на заеми за поставяне на изолация и инсталиране на възобновяеми енергоизточници. Изчисленията са, че ако само поставят изолация, това ще понижи сметките на домакинството със 7%, а ако използват и възобновяема енергия, могат да си спестят до 25% от сметките.
Домовете в нашата страна са доста неефективни – къщите са стари, много от тях на по сто-двеста години, така че в тази област имаме възможност за лесни печалби. Тоест потребителите се тревожат за сметките си, но също така осъзнават, че ще имат възможност да получат помощ. От тези заеми ще могат да се възползват до 14 милиона домакинства, а размерът им ще бъде до 6000 лири на домакинство. Това е една солидна оферта от правителството.
Тя ще помогне на хората да инвестират в много ефективно отопление например, да изолират покривите си, ще могат да поставят изолация на стените, да си инсталират слънчеви панели и термопомпи, които извличат топлина от земята. Аз например вече имам много ефективен отоплителен котел вкъщи в Англия, но още нямам слънчеви панели, така че и аз бих проучила предложенията.
Каква ще бъде ролята на ядрената енергия, която е толкова дискутирана през последните два месеца, в този преход?
- Според комисията по климатичните промени ядрената енергия ще остане важна част от нашия енергиен микс, тя вече присъства в него, но и в бъдеще това ще продължи. Разбира се, събитията във "Фукушима" породиха някои въпроси и министърът на енергетиката и климатичните промени поиска да се изработи доклад за безопасността на тези мощности.
Междинният доклад, който излезе съвсем наскоро, показа, че мерките за безопасност са адекватни и не се налагат никакви спешни промени. Така че по този въпрос позициите в страната са относително стабилни, хората смятат, че ядрената енергия е безопасна. Що се отнася до цените й, в миналото някои ядрени централи във Великобритания имаха нужда от държавни субсидии, и то много сериозни. Но сега правителството има ангажимента да намалява бюджетния дефицит, така че ядрената енергия си остава част от енергийния микс, но не очакваме да бъде субсидирана от държавата.
И според мен ядрената енергия ще бъде икономически жизнеспособна, защото цените на въглеродните емисии предстои да се покачват, което ще направи ядрената енергия една от най-изгодните. Във Великобритания в момента предстои подмяна на реактори, които наближават края на експлоатационния си период – до края на това десетилетие ще има няколко такива. Те ще бъдат подменени с нови мощности на същите терени. Първата нова ядрена централа ще влезе в експлоатация през 2018 г.
Какви са вашите впечатления от дебатите, които се водят в България по въпросите за ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници?
- Първото, което ме впечатли, когато пристигнах тук, беше, че хората не поставят под съмнение научните доказателства за климатичните промени. Пътувала съм доста в Европа, САЩ и Азия и мога да ви кажа, че в много държави познаването на научната страна на въпроса не е на такова ниво, на каквото е в България.
Това ми дава увереност за посоката, в която ще се развиват политиките тук. Според мен има също разбиране за възможностите, които предлага енергийната ефективност. Това е голям приоритет за Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие в дейността им в България. Впечатлена съм от усилията на министерството на регионалното развитие в областта на санирането на жилища.
Вече има и работна група с хора от различни министерства за създаване на закон за климатичните промени, макар че нещата са още на ранен етап. Ние ще направим всичко възможно да насърчим всички институции да продължават да работят в тази област.
Що се отнася до дебатите за възобновяемата енергия, разбирам, че поправките в последния вариант на проектозакона бяха направени, защото анализите на правителството са показали, че предишният пакет беше прекалено щедър и водеше към свръхпредлагане на възобновяема енергия на пазара.
Разбира се, работа на правителството е да направи този анализ и да се опита да предложи правилните стимули, така че да постигне желания процент възобновяема енергия в енергийния микс. Най-важното, което ние сме научили от другите държави, е, че сигурността в областта на цените има огромно значение за привличане на инвестиции.
Ако правителството иска да промени броя на годините, за които ще има преференциални изкупни цени, добре. Тази част от мерките, която ме притеснява, е идеята, че може да се строят централи за възобновяема енергия, преди инвеститорите да знаят какви ще бъдат цените. Това създава много несигурност и в крайна сметка версията на закона, която беше приета, не дава достатъчно сигурност на инвеститорите. Ако аз бях инвеститор, това със сигурност щеше да ме отблъсне. Така че се надявам да преразгледат този аспект.
Има ли интерес от страна на британски компании да инвестират в този сектор в България?
- До този момент не е имало. Нашата специалност е най-вече вятърната енергия от крайбрежни мощности, както и от вълни, приливи и отливи. Така че кой знае, може би в бъдеще ще продаваме крайбрежни турбини за централи в Черно море.
А как върви подготовката за олимпийските игри през 2012 г., в нея също се обръща внимание на екологичната страна на нещата?
- Полагаме много усилия да направим тези олимпийски игри най-зелените до момента. Може би знаете, че източен Лондон, където ще се провеждат игрите, е бивш индустриален район. Част от земята там беше толкова замърсена, че дори не беше подходяща за строителство на жилища. Сега със строителството на олимпийските съоръжения се опитваме да регенерираме района и да го направим екологично по-безопасен.
Вече са засадени 4000 нови дървета, пречиства се почвата. Става дума за хиляди тонове почва, от които се отстраняват токсичните химикали и след това тя ще се върне в парковете и в олимпийското село, което след това ще се използва за жилищни цели. Освен това полагаме усилия да транспортираме материалите за строителството с кораб или влак и да използваме по-малко камиони и самолети.