"Златната палма" отлетя за Америка
Петият филм на американския режисьор Терънс Малик "Дървото на живота" (The Tree of Life) получи престижната "Златна палма" на фестивала в Кан. Ценната статуетка бе връчена на Бил Полад - един от продуцентите на епичния филм, лично от легендарната актриса Джейн Фонда.
"Фантастична сага за чудото, наречено живот", така пресата тук нарече дългия и много амбициозен филм на американеца, който не се появи на нито едно публично събитие. "Малик е твърде скромен", заявиха продуцентити на филма, между които е и известният французин Люк Бесон.
Той информира публиката, че режисьорът е в Кан, но че няма да се среща с медиите, тъй като "изпитва неудобство да им натрапва собственото си его". Бесон допълни, че когато преди два месеца е станало ясно, че за разлика от миналата година този път филмът ще е готов навреме, "Златната палма" вече му "принадлежала".
"Рядко красиво и много смущаващо кино" - с тези думи Бесон похвали произведението, заключено между деспотичен баща, любяща майка и тримата им синове. Най-големият от тях си задава трудни въпроси за произхода на живота, безкрая на Вселената и ограничеността на човешките възможности. Над тази идея режисьорът работи повече от 10 години, като 5 от тях са минали в осигуряване на финансирането, снимките и постпродукцията.
Все пак независимо от прекрасните изпълнения на Брат Пит и Шон Пен филмът раздели публиката тук. Според едни "Дървото на живота" е маниерно и измислено произведение, а според други - кинематографичното явление на годината.
"Колкото повече хора видят изригващите вулкани, плуващите из небето снежнобели облаци, редките морски създания, толкова повече от тях ще разберат, че за киното граници няма!" - твърдят защитниците на мистичната сага. "Франция ще започне разпространението на филма преди САЩ - похвали се Бесон в Кан. Час след началото на първата прожекция на Лазурния бряг той вече тръгна по нашите екрани!"
Многобройните фенове на "Хавър" (Le Havre) на финландеца Аки Каурисмаки останаха като попарени от игнорирането му от журито. "Нямаше как" - оправда се председателят Робърт де Ниро. "Филмите са много, а наградите - само седем. Компромисите са неизбежни!" - допълни той. И ако "Хавър" все пак бе забелязан от критиците и те му дадоха наградата на ФИПРЕССИ, то Педро Алмодовар бе подминат с пълно мълчание.
Неговият (почти) психотрилър "Кожата, в която живея", в който един лекар успешно променя пола на младо момче, за да го превърне в жена, явно не е подействал положително на журито. Поради тази причина най-големият режисьор на Испания отново се размина с "палмата". Съвсем близо до възможна трета "палма" обаче се оказаха братята Дарден от Белгия.
Въпреки че не я получиха, те останаха много доволни. "Хлапе с велосипед" (Le Gamin au velo) сподели "Голямата награда на журито" с новаторския, мрачен, но модерен и визуално въздействащ филм ("Имало едно време в Анадола") на турския режисьор Нури Билге Джейлан.
"Не си представях, че журито изобщо ще забележи филма, тъй като той беше показан в последния ден на фестивала. Мислех си, че ще е уморено...", каза Джейлан в Кан. Филмът е свободна интерпретация на истински случай, при който в продължение на дни група полицаи търсят тялото на покойник.
Наградата за режисура получи датчанина Николас Виндинг Рефн за ироничния си екшън Drive. Тя зарадва онези, които бяха решили, че този филм говори с езика на Дейвид Линч, и ядоса онези, за които той е "тапата на конкурса". След като се пошегува, че "който иска да прави филм в Холивуд, трябва непрекъснато да се усмихва", Рефн заяви, че има идея за Drive 2, естествено с двама шофьори...
Наградата за мъжка роля получи известният със скечовете си Жан Дюжарден. Явно защото персонажът на западащата звезда от нямото кино му пасва като ръкавица.
С цел да си спести въпроси и обяснения около "Меланхолия" на отстранения от фестивала Ларс фон Триер обявената за най-добра актриса Кирстен Дънст не се яви пред журналистите. "Каква седмица само! - възкликна талантливата красавица. Все пак искам да благодаря на Ларс, че ми даде възможността да бъде толкова свободна в този толкова красив филм!"
Пренебегнат остана и фаворитът за мъжка роля на домакините Мишел Пиколи, чийто измислен папа във филма на Нани Морети Abemus Papam бе спряган като сигурен кандидат за награда. Травмираната от собствения си син майка ("Да говорим за Кевин") Тилда Сунтън също не се хареса достатъчно на Де Ниро и остана без награда.
Най-развълнувана обаче се оказа френската режисьора Мейуен льо Беско, чийто суров филм Polisse показва ежедневието на полицията отвътре. "Те са принудени да носят страданието на хората в себе си и аз напълно ги разбирам" - каза Мейуен в Кан. Шоков и неочакван, филмът й се оказа достоен представител на онова френско кино, в което "истината има само едно лице".
Тазгодишният фестивал в Кан ще се запомни с мащабни теми като раждането на живота (Малик); изчезването на планетата Земя (Трир); децата жертви (братята Дарден); добротата като социална терапия (Каурисмаки), както и високата кинематографична култура (Джейлан).
Скандалът с Триер също ще остане, само че като пример за нелепост. "Фестивалът забранява на Ларс фон Триер да се доближава на по-малко от сто метра до фестивалния дворец" - че ще има над какво да недоумяват идните поколения...