Кристин Лагард е най-вероятният наследник на Строс-Кан
| - Развиващите се страни продължават да искат техен представител да оглави МВФ |
Френският финансов министър Кристин Лагард е най-вероятният следващ шеф на Международния валутен фонд (МВФ), съобщи "Ройтерс". След като ЕС и САЩ се обединиха около идеята, че тя е най-подходящият избор, се очаква в края на юни французойката да бъде избрана за първата жена на този пост в историята на фонда.
55-годишната Легард ще наследи своя предшественик Доминик Строс-Кан, който подаде оставката си през миналата седмица, след като беше арестуван в Ню Йорк и срещу него се води разследване за сексуално нападение.
От създаването си през 1945 г. според вътрешно споразумение на акционерите фондът се ръководи от европеец, а Световната банка от американец. От своя страна бившият адвокат и сегашен министър Кристин Лагард категорично отказа да коментира твърденията, че е най-вероятният следващ шеф на фонда, и заяви само, че това е решение, което зависи от други.
В същото време развиващите се икономики, чието влияние върху света в последните години силно нарасна, оказват натиск върху МВФ новият шеф да бъде от неевропейска държава, като опитват да избегнат задкулисни сделки между Европа и САЩ и настояват за избор на основата на "заслуги, прозрачност и безпристрастност".
"Отмина времето, когато беше уместно този пост да бъде запазен за европеец", заяви финансовият министър на Бразилия Гиду Мантега, цитиран от ИТАР-ТАСС. За Европа изборът на европеец на ръководния пост също е от съществено значение, особено сега, когато МВФ участва с 1/3 в спасителните планове за Гърция, Ирландия и Португалия и значението му за европейската икономика отново се увеличава.
Говорителят на френското правителство Франсоа Баруен заяви във вторник, че Европа е обединена около Кристин Лагард като кандидат за поста. "Еврото се нуждае от нашето внимание и ние трябва да имаме европеец за шеф", заяви той, като подчерта, че европейският кандидат има подкрепата и на Китай.
Въпреки че европейските дългови проблеми се оформят като основен аргумент съюзът да наложи отново свой президент на фонда, според анализатори Кристин Лагард едва ли ще покаже силна благосклонност към задлъжнелите европейски държави.
И припомнят, че по време на обсъжданията на срещите на финансовите министри от еврозоната тя беше един от най-категоричните привърженици на строгите ограничения за Гърция и Португалия в замяна на предоставената им финансова помощ.
Лагард вероятно ще бъде петият френски шеф на МВФ за последните десет мандата на фонда.
Процедурата по избор на шеф на фонда дава право на всяка страна член да номинира свой кандидат. В гласуването участват всички страни, като тежестта на гласовете им се определя от фактори като БВП и размера на икономиката, което дава на Европа и САЩ неофициалното право за вземат решението кой да ръководи организацията.
През 2008 г. под натиска на развиващите се страни МВФ взе решение да либерализира процедурата по избор на председател, като намали възможността за контролно влияние на Европа, но планът за това все още не е приведен в действие.
"Крайно време е да имаме неевропеец в МВФ, също както е крайно време да имаме и неамериканец, който да ръководи Световната банка. Но ако американците подкрепят европейския избор, защото искат да останат начело на Световната банка, не смятам, че може да се направи нещо против това", коментира пред "Ройтерс" Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ.
Единствената възможност общият фаворит на Европа и САЩ да не заеме поста шеф на МВФ е останалите държави да се обединят около един алтернативен кандидат, което за момента не се получава. В понеделник Мексико номинира управителя на централната си банка Агустин Карстенс като съперник на Лагард в надпреварата. Друг кандидат, който се включва в борбата, е финансовият министър на Сингапур Тарман Шанмугаратнам.
Освен от одобрението на страните - членки на МВФ, което Лагард все повече печели, избирането на французойката зависи и от това дали в следващите дни френската прокуратура ще започне разследване срещу нея за "злоупотреба с власт" въз основа на спор за обезщетения, изплатени на бизнесмена Бернар Тапи при сделката по продажбата на Adidas от банка Credit Lyonnais през 1993 г.