Виена. Виенското колело, Виенският валс и Виенската гора. Бай Ганьо, червените пари и заводът за боклук. И ето какво още:

"Наденичката", произведена от вашия домашен любимец, струва 35 евро" – върху контейнер с найлонови торбички и кофа за изхвърляне на изпражненията в един от градските паркове.

 

"Който храни гълъбите, храни плъховете" – в друг парк. Иначе казано – не хранете гълъбите, не хвърляйте хранителни отпадъци. 

И още по същата тема - върху кошчето за боклук: "Моля, нахрани ме".

 

"Почакай докато порасна" – в трети парк, превод на българското "Не газете тревата".

Да стигнеш до Виена и да не отидеш на опера е като да отидеш в Рим... и тъй нататък. Както е известно, дори Бай Ганьо е влизал там. А това не е невъзможно и днес. Билетите за представленията могат да се купят чрез интернет, а истинският меломан ще даде колкото е нужно евро, за да чуе Анна Нетребко на живо.

Не така ентусиазираният турист може просто да посети сградата с организирана екскурзия и да се снима за спомен в легендарната зала, ако си плати. Да влезеш в Операта с екскурзовод струва 6.50 евро за възрастни, 5.50 за пенсионери, 3.50 за студенти и ученици. Нискобюджетният, както е модерно да се казва, вариант е просто да отидем пред Операта преди началото на представлението. То е в 19.30 – с половин час по-късно от софийската традиция, но спектакълът се предава на живо на голям екран, монтиран  от дясната страна на сградата.  Администрацията е осигурила неколкостотин стола, а закъснелите – включително възрастни дами и господа, просто се настаняват на тротоара върху вестник или си носят сгъваеми столчета. И аплодират изпълненията със същата жар, както и попадналите в пурпурно-златистата зала.

 

Вече "оперетен" вариант на  подобно преживяване дава тоалетната в подлеза на метрото в съседство. "Оперната тоалетна" го оглася с  един и същ валс на Щраус през цялото денонощие. Цената от 0.60 евро за услугата (с 10 цента повече от обичайната) е заради плюшената тапицерия, бароковите орнаменти, а може би и още нещо, което не се вижда през входната врата. 

Ако сте гост в столицата на Австрия, имате шанса да посетите още една "държава". Кугелмугел е основана през седемдесетте, а границите й - доста тесни впрочем, са в друго знаково място - парка Пратер. Оранжевият "портокал" ограден с мрежи, сякаш е част от някогашния източен блок, е вероятно единствената географска територия, измервана чрез обема си - 236 куб. м. Основателят, президент и кръстник на държавата е човек със същото име.  Първоначално Кугелмугел е деляла пространство със селцето Катцелдорф, но - прозаично, заради липса на разрешение за строеж, президентът й е трябвало да премести централата си.

"Държавният глава" е митарствал продължително със съоръжението си из Австрия и едва в средата на осемдесетте години на 20 век се е приютил във Виена на няколко квадратни метра.  Успял да си издейства терена като изтъквал аргумента, че  резиденцията му няма стени, фасада и плочи, изисквани от австрийския аналог на ЗУТ. Човекът не просто се е самообявил за държавен глава на новата територия,  но е издал и над 600 паспорта на "съотечественици".

Според твърденията на президента Кугелмугел има дори "парламент на неизбирателите". Най-голямата  му мечта е да премести държавата си някъде другаде, защото "властите в Австрия му тровят живота вече 25 години".  

Двайсет и две седми, три цяло и четиринайсет или просто числото Пи. Около него се е завъртяла цяла история в един от виенските подлези, където резултатът от нескончаемото делене на 22 на 7 се изписва върху огледална стена. И тъй като пресмятането продължава, резултатът също е неокончателен - изминавате десетина метра покрай поредицата цифри, завивате и там виждате, че те продължават да се изреждат, менят се примигвайки секунда след секунда в търсене на безкрайността.

Това е част от проекта "Фактоид" на канадеца от китайски произход Кен Блум. Повечето му работи са смесица от дадаизъм, сюрреализъм и конструктивизъм, а конкретно тази във Виена описва света в числа.  Докато преминавате през подлеза на централната Карлсплац върху огледалната повърхност на 14 от стените научавате колко шницели са изяли виенчани към 1 януари, колко книги за заели от библиотеките, колко милиона дни остават, докато Чернобил стане отново годен за живеене и с каква скорост се разширява Сахара. И колко души са влюбени във Виена днес. И колко се разболяват от СПИН и страдат от недохранване. Числата се менят на базата на математически алгоритми, основани на информация, допита чрез социални и научни изследвания, твърди авторът на композицията. 

Това е възможно и то по доста ексцентричен начин. Четирите стари резервоара за коксов газ в някогашните покрайнини на града днес са изпълнени с нови събития чрез жилищата, магазините, заведенията, музеите и дори концертните зали,  които побират. 

Кухите отвътре цилиндри, които отвън наистина изглеждат като стари промишлени постройки, са преустроени изцяло. Горните етажи са превърнати в жилища, а партерните са за обществено ползване, свързани помежду си с остъклени тунели и отделени с прозрачен таван от апартаментите. Сега в газометрите, изградени в края на 19 век, живеят 1600 души - главно млади хора, други 600 работят там, а за това колко ги посещават липсва прецизна статистика. Дотам се стига по линия на метрото, станцията логично се нарича Gasometer.

 

Българската мечта и болка е заводът за боклук, за който на всички ни е набито в главите, че е В ЦЕНТЪРА на австрийската столица. Е, не точно на Щефансплац, нито пред двореца Хофбург, но на две – три спирки с метрото или на 5-6 с трамвая. Проектът е на култовия архитект Хундертвасер. Изглежда странен - весел, дори леко циркаджийски. Но не мирише, както могат да потвърдят всички български студенти в Икономическия университет в съседство. А те не са малко.

 

И за децата, и за възрастните е Градината на заблудите на двореца Шьонбрун. Входът е 3.50 евро за възрастни и 2.20 за деца, срещу което получавате правото да посетите три лабиринта – един професионален, един детски – с ниска ограда, но достатъчно дълъг, за да задържи интереса, и един спираловиден, подходящ за бавна разходка на семейството. Там са и плочките, които пеят с различен тон като ги настъпим, и коварното мостче, което ни пръска, и странната птица, върху която трябва да се изкатерим по плетеницата от въжета, а като ни засили тати – тя ще размаха крила. Там е и огледалният лабиринт, който обърква посоките и представите с истински и криви огледала.  Наблизо е и зоологическата градина, една от най-старите в Европа.

Отделно във всичките обширни и многобройни паркове на града има детски кътове с разнообразни атракции, оградени, а в определени часове и заключени, в които нямат достъп домашни любимци, пушачи и любители на бирата.

Виенският транспорт е този, който служи за образец на всичките софийски кметове, посещавали многократно австрийската столица в обмяна на опит, и който прави града наистина най-доброто място за живеене. Виена беше обявена за такава през 2009 г., докато София в същата класация беше попаднала на 113-то място. 

 

За перфектното функциониране на градската транспортна схема е достатъчно да се каже, че в часовете пик на Ринга (основен булевард около централната градска част) на светофар не се събират колони, по-дълги от 3 – 4 автомобила. При условие, че практически в града няма подлези, а където има (заради входовете на метрото) те са дублирани със светофари и пешеходни пътеки.

Най-популярното превозно средство обаче е велосипедът – навсякъде има велоалеи, а пешеходците са се понаучили да правят път. Обществените колелета през първия час са безплатни, а всеки следващ се таксува с по 1 евро отгоре, а ако върнете колелото и изчакате 15 мин. – броенето започва отначало. Това става след регистрация на банкова карта (ако се регистрирате от дома си в интернет, едва ли ще отнеме повече от 15 мин, иначе регистрацията струва 1 евро). Можете да вземете туристическа карта и от city bike wien, която струва 2 евро на ден.  Тъй като стоянките са сравнително близо една до друга, на практика можете да сменяте велосипеда и да не се вкарвате в разходи.

 

Едно пътуване с градския транспорт е 1.80 евро, но ако си купите седмична карта за 14 евро, със сигурност ще си изплатите разходите и при по-кратък престой.

Новият хит обаче е тротинетката, към която прибягват не само най-младите – пъргава е, лека е, влиза леко в метрото и можеш дори да се засилиш по цимента на станцията, лавирайки между пешеходците.

 

 

Той е лесен за намиране. Срещу двореца "Хофбург" в Народната градина (Volksgarten)  са засадени близо 1000 корена рози от различни сортове. Те вече цъфнаха в началото на май, преди българските си посестрими.  Всеки корен е снабден с етикет за сорта - "Кралица Елизабет", "Пикадили", "Мон шери", "Винервалд", "Черната дама",  са само част от загадъчните имена, а който има желание и време, може да проучва и да се самоизпитва.

Паркът е бил проектиран с идеята достъп до него да има само аристокрацията, на самата администрация на двореца предложила той да се отвори за хората и това наистина се случва  през 1825 г. Днес там можете да видите розов храст с бележка: "За еди кой си от баба му тази и тази".

 

Виена има десетки, ако не и стотици музеи, които човек не е в състояние да посети за краткия период на едно туристическо пътуване. Не само заради високите според българските представи цени – между 7 и 12 евро,  но и заради изобилието им. Всеки обаче може да открие "своето" ъгълче, поне в стария град, а търсенето му може да се превърне в част от магичното преживяване. Венецианска закачка в столицата на Хабсбургите е дворецът "Ферстел". По-голямата част от него е затворена за туристи. Дворецът - бивша сграда на фондовата борса, сега е място за стилни лични тържества и фирмени презентации. Но разходката по пасажа на партера и евентуалното кафе в ресторанта са приятна изненада. И това е само една от идеите да "кривнете" от правия път на туристическите маршрути.