Не мисля, че нещо особено ще се промени до края на годината. Основни участници в търговията ще продължат да бъдат местните спекуланти, както и някои институционални инвеститори, опитващи се да догонят доходността на конкуренцията. Чуждите играчи най-вероятно няма да се появят и тази година, за което си има поне дузина причини. Макар и с ниски цени, доста публични дружества у нас придобиха високи оценки, поради което рискът от сериозно разочарование значително нарасна.

Макроикономическата картина в страната остава несигурна в сегашните условия на растяща безработица и високи цени на енергийните ресурси и храните в глобален план. Ако растежът в развитите държави се забави през следващите месеци, съществува риск БВП на страната да отчете спад или нулев ръст поне в едно тримесечие до края на годината. В такава обстановка прогнозите за нова силна вълна от поскъпващи акции изглеждат повече като пожелание. По-вероятно е дори да видим спад под текущите нива, независимо че на годишна база индексите на БФБ може да запазят част от печалбите си.

Посоката на българския капиталов пазар и в бъдеще ще остане подвластна на случващото се на световната икономическа сцена. За жалост и там, както и в България, въпреки повишенията и сигналите за възстановяване положението остава доста деликатно и някак си забулено в мъгла. Редица проблеми, свързани с дълговите кризи и свръхдефицит, остават без ясни и предвидими решения, което плаши инвеститорите и ги кара да бъдат изключително предпазливи. Цялата тази несигурност спира навлизането на чуждестранни капитали на българския пазар въпреки добрите възможности за инвестиции и реализиране на доходност.

За излизане от текущата ситуация на застой важна роля би могла да изиграе държавата като предложи за приватизация своите миноритарни дялове за приватизация през БФБ. Такива индикации вече са налице, но процесите текат толкова бавно и неясно, че това успива инвеститорите и участниците на капиталовите пазари още повече. Рискът пред капиталовия пазар и пред държавата, желаеща да приватизира, е, че тази неяснота в един момент би могла да се обърне срещу тях и инвеститорите да не са тук, когато има нужда от тях.

Очаквам тенденцията по спад на лихвите по депозитите да продължи до края на тази година и това да принуди част от спестителите да се насочат към взаимни фондове. Изоставането на борсата спрямо останалите пазари ще накара институционалните инвеститори да се активизират на българската борса, признаци за което има и в момента. Евентуална приватизация на държавния дял на ЕОН и "Булгартабак" ще привлече вниманието на чуждите инвеститори, което би оказало позитивен ефект върху слабата ликвидност, която наблюдаваме в момента.

Забавянето на европейската икономика, разпростирането на дълговата криза и високите цени на петрола ще направят пазарите нервни и не е изключено на нашата борса да наблюдаваме по-висока волатилност. Компаниите износителки ще продължат доброто си представяне. Фармацията ще остане остров на сигурността, а земеделието ще е хитът тази година. Задлъжнялостта ще е основна причина за неспокойния сън на инвеститори и мениджмънт. За съжаление за компаниите с по-сериозна задлъжнялост продължава да не се вижда светлина в тунела и през 2011 г. ще продължи битката за оцеляване, която не всички ще спечелят.

Към момента няма предпоставки за някакви драматични обрати в общите настроения на пазара – водещите компании ще подобряват резултатите си, българската икономика ще покаже признаци на съживяване, което ще подкрепи и българския капиталов пазар. В същото време не изключвам ефекти от външни шокове - като преструктуриране на гръцки дълг, или пък вътрешни - като значително влошаване на финансовото състояние на определени български публични предприятия, популярни сред по-агресивните инвеститори.

До края на годината светът ще навлезе в цикъл на повишаване на лихвите, което ще бъде пречка пред глобалния пазар на акции в края на настоящата година, което ще се пренесе и у нас с известно забавяне. Можем да заключим, че има повече видими условия за продължение на позитивния тренд, колкото и да изглежда неустойчив към днешна дата.

Движението на фондовата борса до края на годината ще се определя от няколко основни фактори. Смятам, че водещият ще бъде основно силата на възстановяване на световната икономика и конкретно на българската. Ако се приеме положителният сценарий за ръст на икономиката и това се допълни със силните инфлационни процеси, това предопределя добро представяне на акциите като финансов актив. Разбира се, това не означава непременно всеобщ ръст на всички акции, а от значение ще бъдат и конкретните отчети на дружествата, които ще покажат кое как се справя в настоящите условия. Очаквам силни резултати отново от експортно ориентираните дружества, фармацевтиката, инфраструктура, дружества, свързани със земеделска земя, банки.

Изостаналостта на борсата и индикациите за икономическо възстановяване дават относително добро пространство за ръст. Дълго акумулираните очаквания по повечето позиции ще донесат умерен, на моменти силен тренд нагоре. Акциите на индустриалния и туристическия сектор ще продължат да събират интереса. Фондовете за земеделска земя (АДСИЦ) ще получат своя ренесанс. Пътните планове на правителството отдавна поставят на особена почит и инфраструктурните акции. Основен лайтмотив до края на 2011 ще бъде дългоочакваната приватизация на "Булгартабак холдинг" и остатъчните държавни дялове.

Сребърният фонд също може да влее стойност в индексите, но е заблуда, че ще е панацеята за българската борса. Основните фактори, които ще движат пазара, са плавното възстановяване на вътрешното потребление и бавно завръщане на изчезналите чужди инвестиции. Основен измерител на възприятието за всички тези вероятности ще продължат да бъдат оборотите и ликвидността на БФБ - София.

Смятам, че и през настоящата година тонът на пазара ще се задава най-вече от чуждестранните инвеститори, тъй като интересът на местните играчи към родния пазар продължава да бъде вял. Това в известна степен важи и за възможностите им. Приток на чуждестранни капитали може да се очаква при две взаимно допълващи се условия. Първото и ключово условие е наличието на относителна стабилност на международните пазари. Второто условие е страната ни да запази макроикономическа стабилност. Накратко, ако волатилността на международните пазари остане ниска, ако възстановяването на икономиката на страната ни продължи и ако правителството поддържа финансова дисциплина, можем да очакваме засилване на интереса към БФБ, а евентуални приватизационни сделки само биха катализирали този процес.

Докато второто условие за момента изглежда постижимо, то изпълнението на първото е значително по-комплицирана задача. Очакванията редица правителства да предприемат мерки за изтегляне на огромното количество ликвидност, която бе влята в пазарите чрез мерките за стимулиране през последните три години, засилват нервността на играчите. Тъй като са налице фактори за повишаване на волатилността, по-дълбок спад на международните пазари в рамките на годината не може да се изключи, а това неминуемо би се отразило и на БФБ.

Представянето на борсовите индекси през оставащата част от годината ще се обуславя от макроклимата в страната и перспективите за развитие, растеж и печалби пред публичните дружества. Излезлите до момента данни сочат към плавно възстановяване на икономиката на страната с подобряващо се потребителско търсене и слабо намаляване на нивото на безработицата, което е положителен сигнал за пазара на акции.

По мое мнение представянето на акциите на публичните компании до голяма степен ще зависи и от основните пазари, на които компаниите работят. От една страна, експортно ориентирани компании имат възможност да се възползват от продължаващото икономическо възстановяване на страните от еврозоната, което допринася за подобряващите се показатели на нивото на продажбите.