Мениджър на баланса
| Атанас Бобоков: "Успехът е и вътрешно удовлетворение, че си си свършил работата, че компанията има бъдеще. Това те прави щастлив" "Най-важните решения се вземат в релаксираща обстановка, с чаша уиски, тогава идват най-добрите идеи" |
Атанас Бобоков оставя впечатлението за човек, който обича да балансира. Между работа и семейство, текущи решения и перспективи, желание за развитие и ограниченията, които се налагат. Дори работното му място е балансирано – от едната страна са снимки на семейството, а от другата - награди и отличия на "Монбат". С лека насмешка говори за "свръхамбициозни" шефове на компании, които "са тръгнали да завладяват света". Но всъщност и той самият има амбициозни планове, макар и за по-малки територии.
Преди няколко месеца дъщерната компания на "Монбат" - "Окта лайт България", отвори първия и засега единствен в ЕС завод за светодиодни лампи, а Бобоков определя новия бизнес като нещо "много интересно, със страшно бъдеще", като обаче веднага прави уговорката - "до края на годината вече ще се вижда накъде сме тръгнали".
Настоящият съсобственик и председател на управителния съвет влиза в "Монбат", тогава "Акумикар" - Монтана, с неговата приватизация в края на 90-те. Открива "325 човека, които живеят в комунизма, не ходят на работа, ядат си в стола, вземат си малките заплати и са доволни, директорът си прави някакви далаверки... Едно типично соцпредприятие 8 години след промените. Както е било, така си е заспало и така щеше да си фалира."
Заради ангажименти по приватизационния договор започват да изграждат рециклиращо производство, което заработва още през 2000 г. Години по-късно се оказва, че това до голяма степен предпазва "Монбат" от силното поскъпване на оловото и помага на компанията да постига добри финансови резултати. Сметката е проста – още преди рециклирането да стане "модерно", изчисляват, че който има такива мощности, ще прави по-високи печалби, защото използва много ресурси по-ефективно.
Паралелно започва и борбата му за промяна в цялото предприятие - трябва да се подновява оборудване, да се промени нагласата на работниците, както и да се смени името. Бобоков разказва, че отначало останалите отпреди приватизацията служители не са искали да го приемат и са го убеждавали, че "Акумикар" е познато и наложено. Той обаче настоява за смяната и сега доволно разказва резултата - "Монбат" вече е познат бранд и на европейските, и на азиатските пазари.
Когато се обръща назад, Бобоков разказва, че ако трябва да избира, отново би повторил приватизацията на завода - само че "по-умно". Което означава да обучи нов персонал, да купи модерно рециклиращо оборудване. Тогава тези неща не са възможни – първото заради ангажименти към Агенцията за приватизация, второто – заради липса на финансиране. Като най-труден момент в развитието на компанията определя "когато трябваше да направим големи съкращения по време на кризата през 2009 г. Трудни моменти ги има всяка година, всеки месец, но въпросът е, че това се преодолява, това са моментни фактори."
Как вижда развитието на една компания между иновациите и традициите? "Трябва да има баланс." Например компания като "Монбат", а и българските фирми не могат да харчат огромни суми като големите мултинационални корпорации за развитие на изобретения и нови оборудвания. Но пък не трябва да се лежи и на стари лаври. Затова най-удачен е моделът "следвай лидера в сектора". "Като и за това се иска капацитет."
Определението му какво е успехът в бизнеса също е балансирано: "Това е може би познаването на компанията в Европа, нареждането й в челната петица на Европа. Разбира се, за финансистите е важно съотношението печалба на акция към цена на акция. Нали сме публична компания, инвеститорите обръщат внимание на това. Успехът е и вътрешно удовлетворение, че си си свършил работата, че компанията има бъдеще. Всичко това те прави щастлив."
Мениджър като него не работи непрекъснато от тъмно до тъмно, твърди Бобоков. Денят му започва с карането на детето на детска градина, фитнес, а в офиса е към 11 часа. Най-важните решения взема не на бюрото, а "в релаксираща обстановка, с чаша уиски, тогава идват най-добрите идеи". Определя се като "готин и амбициозен". Не е и от ръководителите, които имат само представителни функции за компанията си – служителите му знаят добре задълженията си и действат, но всички важни решения ги взема той с управителния съвет и, разбира се, общото събрание на акционерите.
"Монбат" е една от малкото компании, които са доброволно на Българската фондова борса. За тези, които са качени по линия на масовата приватизация, Бобоков казва, че са "насила хубост" и няма никаква полза от това. Не се е учил на корпоративно управление от борсата, а отпреди това от партньорите си (през 2000 г. "Тексако груп" става акционер в "Приста ойл" - фирмата, която е мажоритарен собственик в "Монбат" и която се притежава от братята Пламен и Атанас Бобокови - бел. ред.). "Оттогава сме на "ти" с корпоративни практики, които една мултинационална компания има и които са повече от сегашните ни задължения на борсата." Бобоков не смята да управлява компанията вечно, все някога ще се оттегли и ще остане само акционер, затова иска да е гарантирал, че и след него ще има успешен мениджмънт.