Германия ще затвори всички свои атомни електроцентрали до 2022 г. с което ще стане първата индустриална сила, отказала се от ядрената енергетика след ядрената катастрофа в японската АЕЦ "Даиичи" тази пролет.

Решението за това беше взето на среща на лидерите в управляващата дясноцентристка коалиция, състояща се от Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел, сродния й баварски Християнсоциален съюз и по-малкия им партньор "Свободни демократи". Срещата продължи до ранните часове на понеделник.

То предвижда спрените в момента осем централи никога да не бъдат пускани отново в експлоатация. Седем от тях бяха временно спрени през март, най-старите, заради кризата в японската АЕЦ, а една не работи от години.

До 2020 г. ще бъдат изключени други шест, а последни - през 2022 г., ще затворят най-модерните три централи. Те ще служат като буфер, за да се гарантира, че няма да има проблеми с електроподаването.

За да компенсира пониженото производство, правителството обяви вчера инициатива, която да намали потреблението на електроенергия в страната с 10% до 2020 г. и да се удвои делът на възобновяемите енергийни източници до 35%.

Германия има 17 АЕЦ, чиито собственици са Е.ОN, RWE и EnBW и Vattenfall. Те осигуряваха 23% от електричеството в страната, преди правителството временно да спре през март седем от построените преди 1980 г. заради кризата в японската АЕЦ "Даиичи".

Тогава канцлерът Ангела Меркел изрази безпокойство, че щом подобна авария може да се случи в такава високотехнологична страна като Япония, това "трябва да се превърне в

за целия свят. "Не трябва да продължава да се работи в предишния режим", каза още тогава германския канцлер.

Само за няколко месеца Меркел направи завой на 180 градуса в политиката си на фона на силно обществено недоволство срещу ядрената енергетика и поредица от изборни загуби, претърпени през последните месеци от нейната партия.

През миналата година коалицията на Меркел загуби контрола върху Бундесрата след поражението на нейната коалиция на изборите в провинция Северен Рейн-Вестфалия. През настоящата година зелените спечелиха местните избори в един от бастионите на християндемократите – провинция Баден-Вюртенберг, отчасти заради енергийната политика на управляващите.

Обратът в позицията на Меркел спрямо ядрените въпроси обаче почти не й осигури подкрепа, а вместо това й навлече критики дори в средите на собствената й партия, коментира "Ройтерс".

Само преди девет месеца правителството на Меркел прокара спорен закон за удължаване на живота на атомните централи в страната средно с 12 години. Кризата с японската АЕЦ "Даиичи" обаче, засили антиядрените настроения в страната и доведе до обрат в правителствената политика не само в Германия, но и в други части на света.

Преди седмица швейцарското правителство реши страната да се раздели с ядрената енергия, като не се строят нови реактори и не се удължава животът на сегашните. Така затварянето на ядрени мощности ще започне от 2019 г., когато изтича животът на най-старите реактори. Най-новите ще работят до 2034 г.

Отказването на Германия от атомната енергия се очаква да повлияе негативно върху големите германски енергийни компании.

Вчера правителството не отмени спорния нов данък върху изразходваното ядрено гориво, чрез който през настоящата година от компаниите ще бъдат събрани 2.3 млрд. евро.

Решението, което бе обявено от министъра на околната среда Норберт Рьотген, изненада анализаторите повече, отколкото отказа от АЕЦ, тъй като те очакваха правителството да отмени данъка в замяна на подкрепата на ютилити компаниите за предсрочното затваряне на централите.

Най-големият доставчик на електроенергия в страната - RWE, незабавно изрази несъгласието си. Говорител на компанията обяви, че фирмата ще "използва всички възможни предоставени от закона възможности". "Спирането (на атомните централи в Германия) до 2022 г. не е датата, на която ние се надявахме", каза говорителят, отказвайки да коментира как решението ще се отрази върху печалбите на фирмата.

Очаква се съпротива и от страната на останалите германски оператори на АЕЦ - E.ON, Vattenfall и EnBW.

Радикалното решение на управляващата германска коалиция се отрази вчера върху пазарите. Цените на електричеството на пазара на едро се повишиха със 70 евроцента спрямо петък до 60.20 евро на мегаватчас, а акциите на E.ON и RWE поевтиняха съответно с 2.2% и 2.4% при откриването на фондовите борси. За сметка на това акциите на германския производител на слънчеви панели Solarworld поскъпнаха със 7.6%, а на датския производител на турбини Vestas с над 3%.