- Предложенията за промяна в конституцията и устройството на държавния бюджет са решение на проблем, който България няма. При това решения със съмнителна ефективност и дори с обратни последици - нарушаване на доверието в страната и политиката, провеждана от бъдещи правителства, и риск от дестабилизиране.

- Приветствам мотивите да се внесат двете предложения - да има предвидима, благоразумна и устойчива фискална политика. Но България няма такъв проблем. Страната няма проблем с фискалната дисциплина от 1997 година насам. Има два епизода, в които сме имали неблагоразумно поведение - единият е по времето на Жан Виденов, вторият е след идването на ГЕРБ на власт.

- Изграждане и финансиране на проекти като писта за "Формула 1", българския Лувър и други подобни идеи. По този повод председателят на СДС Мартин Димитров призова премиера, цитирам: "Да спрат с тези глупости." Всъщност идеята за фискален борд дойде именно от икономисти, които гравитират около СДС, като форма на недоверие в правителството.

Сега излиза, че като внася подобни идеи, господин Дянков показва форма на недоверие към неговите колеги в правителството. Недоверие и в самия себе си, че е в състояние да убеди останалите министри коя е тази благоразумна, устойчива и предвидима политика и след това недоверие във всички бъдещи парламентарни мнозинства и правителства.

Но нека да формулираме проблема. Ако той е, че българският избирател е наивен и не знае кого избира и че бъдещите мнозинства в Народното събрание ще бъдат неуки или недобросъвестни и ще провалят държавата, може би има основания да се внасят такива предложения. Ако това е проблемът, нека го решим директно, а не по заобиколен начин.

Аз намирам едно единствено условие, при което въвеждането на числови параметри, записани в конституцията или устройствения закон, може да се оправдае. Те ще свършат чудесна работа, ако може със същата конституция или закон да се отмени икономическият цикъл и да се забрани колебанието на брутния вътрешен продукт с повече от 2% годишно.

В момента казваме, че за да сме предвидими, устойчиви и благоразумни, никога няма да допускаме по-голям от 2% дефицит. Валутният борд изигра много бърза и стабилизираща роля и продължава да я върши.

Елементарна грешка е да се допусне, че след като той е постигнал това, сега да се очаква и фискалният борд да свърши същата добра работа. Аз съм съгласен с това, че България трябваше да премахне възможността за парична политика, защото със своите размери и мащаби на икономиката няма никаква идея да провежда самостоятелна парична политика.

Но когато направиш това, фискалният инструмент за временно омекотяване на шокове, за временни дефицити и контрациклично действие остава много важен. Ако нямаш парична политика, трябва да се остави поне фискалната гъвкавост.

- Икономиката ще остане незащитена срещу различни положителни или отрицателни шокове и всеки ще бъде оставен да се оправя сам. Например един инженер е съкратен заради икономически шок. Ако това е временно с увеличени държавни разходи за нови проекти, той може да бъде подпомогнат и когато конюнктурата се обърне, отново да започне работа.

Сега, когато тези промени предполагат да няма такъв буфер, той остава на улицата и когато след 2 години икономиката започне да се съвзема, той вече няма да е в България, за да се върне на предишното си работно място.

Ако прочетем внимателно мотивите за предложените промени, те противоречат на самите текстове. В едно изречение се казва, че в условия на валутен борд фискалната политика е единствен механизъм за икономическа настройка, а със сега предложените текстове се орязва възможността за настройка.

- Основните проблеми, с които правителството отказва да се справи, са извън Министерството на финансите. За да има устойчивост, трябва големите бюджетни сфери да се реформират по начин, по който да произвеждат публични услуги с онези средства, на които могат да разчитат дългосрочно. Така например реформирането на фалиралата пенсионна система бе отложено за 2014 година.

Тогава отново ще гърмят професионални фондове, 2018 година ще гърми въпросът с универсалните пенсионни фондове, когато първите българи, родени след 1960 г., започнат да получават пенсии и установят, че получават едни фъстъци, които за нищо не стигат.

На финансовият министър може да се държи сметка за несправянето с ДДС измамите, за които и той признава. След като Христина Митрева понесе отговорността за сгрешената прогноза на НОИ, аз питам кой отговаря за Националната агенция за приходите, която прилага данъчните закони и се бори с ДДС измамите.

Какво трябва да направи Дянков, ако приложи към себе си аршина за Христина Митрева. ДДС измамите са много сериозен проблем както от икономическа, така и от морална гледна точка. Неплащането на ДДС е криминално престъпление срещу частната собственост и две години няма ефект от борбата срещу него. Останаха да се правят трудните работи. В България няма макроикономически проблем и с макроикономически средства нищо няма да постигнем.

- Можеше по немския модел. Със здрава работа, с производителност и добавена стойност, с квалификация. България през първото десетилетие на 21 век бе "щастливото овчарче", защото при нас бумът продължи около 3 години.

Ако бе продължил още малко и ние щяхме да имаме проблемите на балтийските страни и на Ирландия. По никакъв начин не предотвратихме прегряването на икономиката през 2008 година. Сегашният махмурлук е неприятен, но Симеон Дянков не носи отговорност за сегашните процеси на приспособяване.

- Двигател на растежа е премахването на пречките пред частния сектор и хората, които са готови да поемат риск, за да отворят нов бизнес. Но човек трябва да е луд, за да започне да прави бизнес в България. Освен данъците, които инвеститорите плащат, обаче има и други ефекти, които им пречат - такъв е данъкът "корупция".

Правителството няколко пъти показа и че не познава принципите на свободната пазарна икономика. Пример за това е идеята да се ограничат собствениците на земя при продажба да я предлагат първо на арендаторите, които са я ползвали. Национализацията на личните партиди в специализираните пенсионни фондове е същият пример, но показа и че правителството не знае къде е проблемът. Иначе къде ще дойде растежът зависи от частния сектор.

- Ще се влачим по дъното и ще се оправяме със собствени сили. Безперспективност.

- Предстои падежът на облигации през 2013 и 2015 година. Въпросът е откъде ще се вземат пари за изплащането им. Ако ограниченията влязат в сила, крайните варианти са или дългът да се превърти, или средствата да се съберат от данъци. При втората крайност ще има шок в публичната сфера и там ще останат недофинансирани сектори.

Ако се излезе на пазарите през 2013 година, не само на България, но и на всяка друга източноевропейска държава, която избере тази година, ще й бъде отрязана главата. Гърция най-вероятно ще обяви фалит през 2012 година. Следващата година инвеститорите няма още да са си облизали раните.

Така ние ще си платим или непосредствено с данъците в годината на плащането, или с недофинансиране на други области, или с данъците в бъдещи години. Аз съм свидетел на преговорите с МВФ през 90-те. Тогава цялата идея България да започне да трупа фискален резерв бе, за да се гарантира, че страната ще може да обслужва плащанията по брейди облигациите за 1-2 години напред. Сегашният ни фискален резерв не отговаря на тази цел.