Ръководството на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" ще представи днес отчет за финансовото му състояние на заседание на Управителния съвет на фонда. Според земеделския министър Мехмед Дикме, който по право е председател на съвета, 98% от парите във фонда, предвидени за краткосрочно кредитиране през цялата година, са изхарчени до края на юни, като с тях неправомерно са финансирани дългосрочни проекти.

"Фондът не е раздавал неправомерно заеми. Просто бюджетът за тази година беше намален с 63% спрямо миналата година по настояване на Световната банка. Дългосрочни проекти са финансирани единствено по линия на инвестиционното кредитиране", заяви пред "Дневник" изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" Стоян Христов.

Най-вероятно днес Управителният съвет ще вземе решение за увеличаване на средствата за подпомагане на есенната сеитба. "Проведохме няколко срещи с финансовия министър, който ме увери, че пари за есенната сеитба ще има", заяви през почивните дни в Сливен министър Дикме, който се срещна с фермери в района.

Миналата година Световната банка остро разкритикува политиката на ДФ "Земеделие" и определи като непазарен механизма за раздаване на огромни държавни средства при ниски лихви. За тази година земеделската институция разполага с бюджет от 63 млн. лв. От тях 27 млн. лв. са определени за краткосрочно кредитиране на пролетната и есенната сеитба, както и на жътвата, а други 10 млн. лв. са предназначени за субсидии. Останалите средства се отпускат за инвестиционно кредитиране на селското стопанство.

ДФ "Земеделие" има несъбираеми кредити от производители в размер на 33 млн. лв. с лихвите, натрупани от 1996 г. насам. "Успяхме за две години, от 1999 г. да спрем процеса с лошата събираемост на средствата, а на старите длъжници потърсихме съдебна отговорност", обясни Стоян Христов. Над 4000 са длъжниците на фонда. Най-много пари имат да връщат бившите държавни дружества от системата на "Зърнени храни" - над 2 млн. лв. Новите собственици не признават вземанията и фондът води дела с тях.

За засяването на един декар с хлебна пшеница се правят разходи в порядъка на 30 лв. Земеделският министър прогнозира, че тази есен площите с хлебно зърно ще се увеличат до 14.5 млн. дка. За целта обаче са необходими 435 млн. лв., а производителите вече заявиха, че не разполагат с достатъчно средства , тъй като цената на зърното от новата реколта е ниска и с продажбата на продукцията не могат да покрият разходите си.