България не се рекламира достатъчно като дестинация за селски туризъм
Клаус Ерлих е генерален секретар на Европейската федерация за селски туризъм (Еврожит). В нея влизат 35 професионални организации от 28 страни и разполага с 800 000 легла от близо 200 000 адреса в Европа.Миналата седмица Ерлих посети страната заотбелязването на 20-ата годишнина от основаването на федерацията. Ловеч беше домакин на годишната асамблея на Еврожит, която се проведе в партньорство с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В страната федерацията се представлява от Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ).
Селският туризъм в България е насочен предимно към чужденци. Какво може да се направи, за да се привлекат повече български туристи?
- Съвсем просто е. Чужденците плащат повече и докато българите не са готови да си платят за услугата, няма какво да се направи. Голяма част от българите живеят в големите градове, като може би процентът е по-малък в сравнение със страните от Западна Европа.
Сега има малък вътрешен пазар, който по всяка вероятност ще нарасне, но за това е необходимо време. За да се развие този туризъм, трябва да има истинско градско население с определена покупателна сила. Това неизбежно ще се случи, но ще става постепенно, стъпка по стъпка.
Голяма част от собствениците в селските райони на Българияне разполагат с достатъчно средства за реновиране на къщите си.Трябва ли да се стимулира развитието на селския туризъм по някакъв начин – чрез държавни помощи например?
- Според мен най-добрата стратегия е да се остави този вид туризъм да се развива естествено, органично, чрез техническа подкрепа, не с прекалено много пари. Не трябва да има изкуствена помощ и да се върши цялата работа вместо собствениците.
| Селските райони запазват културата на една страна |
Според вас какво отличава този вид туризъм от останалите? Има ли нещо, което го прави по-интересен?
- Селските райони запазват културата на една страна. Ако отидете в който и да било голям или средно голям град, ще видите, че всички те си приличат. Особено тези, които са имали комунистическо минало. Хората там пият кока-кола, ядат в "Макдоналдс", не знаят къде са техните корени.
| Големите градове навсякъде си приличат Този вид туризъм отваря нови възможности |
В някои от тези области дълго време не е имало телевизия и интернет. Хората са се събирали, за да се забавляват, и така са успели да съхранят традициите, танците, празниците. Нещо, което бе много интересно за мен и колегите ми от организацията, бяха разлепените некролози в Ловеч.
Това е нещо, което е много странно за нас, но местните могат да го обяснят. Вероятно и в София го има, но по-рядко. Подобни малки неща се пазят в по-слабо населени места. Те са идентичността на Европа, не големите градове.
Те са еднакви и лесно може да замениш единия с другия, без значение дали това е София, Букурещ, Белград. Езикът е различен, но малко или много си приличат – еднакви вериги, ресторанти, нищо чак толкова забележително. В селата всичко е уникално - архитектурата, храната, начинът, по който хората се обличат. На разстояние от 50 км може да намерите коренно различно преживяване. Това е, което пази различията в европейската култура днес, не големите градове.
Устойчив ли е селският туризъм?
- Да, защото за него е характерно това, че работи с местни продукти, използва съществуващата инфраструктура, не се строят нови големи сгради, а се реновират вече построените и помага на местната икономика. Туристът на село изисква местни продукти, не иска да яде същата храна като тази в града, това носи приходи на селските производители.
Има неща, които трябва да се променят, за да стане той още по-устойчив, като намаляването на въглеродния отпечатък от пътуването на туристите. Друг проблем в селските райони е, че къщите не са достатъчно енергийно и водно ефективни. Може да се подобри управлението на ресурсите.
Има ли различни видове селски туризъм?
- Да има, има различни профили, като общият елемент между тях е селският пейзаж. Това е ядрото на селския туризъм. Има семейства, които отиват в селските райони заради спокойствието. Има и такива, които искат да практикуват пешеходен туризъм или да карат колело.
Двойките предпочитат романтичен уикенд, далеч от всичко, с хубава гледка и удобно легло. Някои искат да участват в местните празници и обичаи, други не искат да чуват никакви гласове. Това е огромно разнообразие от места и неща, които може да правиш. Ние обаче трябва да питаме какво хората искат да правят.
Понякога има опасност да се опитаме да предлагаме нещо, което никой не иска да купи, защото мислим, че е хубаво да предложим по-голямо разнообразие и специално внимание. Но може би този човек не се нуждае от индивидуално внимание, а иска да бъде оставен сам или сама. Трябва да анализираме по-внимателно от какво се нуждае клиентът.
Популярна ли е България като дестинация за селски туризъм в Западна Европа. Има ли достатъчно реклама?
- В момента България има имидж на масова зимно-лятна дестинация. София и Пловдив се развиват като дестинации за културен туризъм, но не и селските области. Правите същите грешки като много западноевропейски страни. Районите в провинцията не се рекламират достатъчно като дестинация за селски и аграрен туризъм.
Какво трябва да се направи, за да се рекламира по-добре този вид туризъм?
- Трябва да рекламите всичко, свързано с природата. Имате огромни пространства с много малко население. За да се развива този туризъм, е необходима по-добра местна организация.
На много места в страната обаче липсват инфраструктура и информация, които да улесняват туристите по време на престоя им, като табели на латиница, допълнителни указания. Затова според мен в момента повечето чужди туристи във вътрешността на страната минават през туроператори или планински клубове.
Те намират това, което търсят, чрез асоциации. Трябва да се обърне специално внимание на хората с хоби. Трябва да покажете на тези, които се занимават с преходи в планините например, че най-доброто място за това хоби е именно България. Намерете силните си места и ги рекламирайте не чрез масовите канали, а чрез специализираните за този вид туризъм.
Има ли нещо, което може да отличи страната ни от останалите туристически дестинации, развиващи селски туризъм?
- Всяка страна е различна по някакъв начин. Във всички страни има селски райони и почти всички са с хубава природа. Само този фактор далеч не е достатъчен, за да привлече повече туристи. Трябва да предложите и нещо специално и атрактивно. Навсякъде в Европа има хубави села, в Румъния има хубави планини, море в Гърция.
Трябват ви други "съставки", които да ви отличат. Това може да са минерални извори, SPA хотелите, добре изградени туристически маршрути. Всеки смята, че неговото село, традиции и обичаи са най-интересните и уникални, но това не е така. Вие обаче имате предимство, защото все пак голяма част от територията ви е планинска, а всички сме наясно, че прекалено равнинните области са скучни.
Какво може да накара хората да се върнат в селата?
- Селските райони са с голям потенциал, те имат много предимства, които трябва използваме, за да се създаде успешен продукт. Селото предлага много алтернативи. То разполага с необходими на хората ресурси, които не достигат в града, като здравословен начин на живот, повече пространство, хубава гледка.
Появи се и нова потенциална таргет група заради застаряващото население в Европа. Това са хората над 50, пенсионерите, които разполагат със значителни средства. Често се оплакваме, че хората изоставят селските райони, но това има друг дългосрочен ефект.
Хората, родени в градовете, ще трябва да плащат за неща, за които не са плащали преди 15 години. За хората, които не са виждали крава, селският туризъм е нещо привлекателно. Неговото развитие може да отнеме време, но отваря нови възможности.