Държавата за промените в Закона за обществените поръчки: Сивите списъци създават смут, външните експерти са недостатъчни
Няма достатъчно външни експерти, които да участват във всички обществени поръчки, и затова се налага използването на услугите им да бъде по желание. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на Агенцията за обществени поръчки (АОП) Миглена Павлова.
Тя участва в кръгла маса за последните промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Сивите списъци с нарушения по закона пораждат проблем в този им вид и затова ще бъдат премахнати с промените, обясни пред "Дневник" министърът по еврофондовете Томислав Дончев.
"Лицата, които са попаднали в него, жалят присъствието си в списъка и в някои случаи съдът се съобразява с жалбата и това създава смут голям в системата. Проблем са и случаите, когато лице може да попадне в изборна комисия, когато е попаднало в списъка", обяснява министърът.
Последният вариант за промени в ЗОП беше приет от Министерския съвет преди седмица и предстои да бъде разгледан и гласуван в Народното събрание. Според бизнеса измененията са спорни и противоречиви. Една от забележките на компаниите е свързана именно с отмяната на присъствието на външни експерти при избора на изпълнител на поръчките.
Критиката се споделя както от членовете на БТПП, така и от Българската стопанска камара (БСК). Сега Законът задължава присъствието им в изборните комисии. "Проблемът е в прилагането на закона. Годишно се провеждат около 7500 - 8000 процедури, а записаните външни експерти са около 1000.
Те не могат да покрият на териториален принцип страната и затова премахваме тяхното задължително участие", обясни Павлова. Като пример за подобен проблем тя даде Камарата на строителите, откъдето има записани 176 експерти, а поръчките от началото на годината били 486.
"Беше дискутирано широко по време на всичките ни срещи включването на външните експерти, но проблемът е, че тези външни експерти не представляват никого", коментира Томислав Дончев. Той обясни, че браншът е настоявал експертите да са представители на съответните асоциации, тоест освен експертиза да има степен на представителност.
По думите на Дончев обаче в момента само строителите са единствените, които могат да гарантират, че могат да излъчат достатъчен брой такива експерти, които да бъдат използвани. "Другото е като вид индулгенция, че когато има външни експерти, всичко ще бъде наред, но това не е така", обясни Дончев.
"Експерти има достатъчно, разполагаме с над 150 човека, които са разпределени по общини. Проблемът е, че няма контрол върху тях", коментира пред "Дневник" Иван Бойков, изп. директор на Българската строителна камара. По думите му действително е имало случаи, при които експерти са действали недобросъвестно, като са защитавали интересите на определени фирми, но те са били отзовавани от камарата.
"Експерти има достатъчно, въпросът е, че няма достатъчно експерти, които да работят на държавна позиция, защото бюрокрацията е твърде голяма, от една страна, и, второ, постовете са непривлекателни финансово", обясни и Теодор Захов, председател на управителния съвет на БАИТ.
Според Бойков много по-голям проблем в момента е предварителният контрол на поръчките, който би трябвало да се осъществява от Агенцията за обществени поръчки. "Агенцията не разполага с достатъчно хора, които да проверяват всяко условие на конкурсите и всъщност липсва предварителен контрол, всеки възложител може да заложи дискриминационни условия, които насочват към определена компания", обясни той.
Законът за обществените поръчки се е променял 21 пъти от неговото въвеждане през 2004 г. Според бизнеса това създава предпоставки за несигурност на средата. В началото на юни 2010 г. Брюксел започна наказателна процедура срещу България, защото законът не отговаряше на всички европейски правила и директиви.
От Народното събрание и Агенцията за обществени поръчки тогава обявиха, че ще бъде написан нов закон с различна философия. Сега се оказа, че всъщност ведомствата няма да успеят да създадат изцяло нов документ и пак ще поправят стария.
"Дори да бъде написан нов закон, той ще бъде базиран на същите директиви и ще са засегнати същите субекти. Дори и да е нов законът, не очаквайте, че там би имало съществени промени - сигурно той ще бъде по-добре структуриран и подобрен, но няма да видим нищо различно в него", обясни шефът на АОП Миглена Павлова. По думите й досега основно ЗОП е променян четири пъти, но със сигурност промените ще продължат заради непрекъснато изменящото се европейско законодателство.
Предстои бизнесът и Агенцията за обществени поръчки да разработят наредба-методология за оценка на самите конкурсни документи, стана ясно след кръглата маса в БТПП. От браншовата структура обясниха, че е положителен фактът, че малките обществени поръчки се вкарват в закона, но не е ясно по какви процедури ще се провеждат те. Единственият записан текст е, че това ще става по "облекчени процедури", без да се дава определение за тях.