Изследване: Цената на сигурността и правосъдието е висока, но не си струва
Разходите на държавата за правосъдие и сигурност за високи, но не се отплащат. Това е основният извод от мащабно изследване за цената на правосъдието в България, направено от правната програма на институт "Отворено общество" за периода от 2009 г. до 2011 г.
Авторите на анализа са съпоставяли бюджета, който държавата отделя за МВР, съдебната система Министерството на правосъдието, комисията за отнемане на престъпно имущество и ДАНС с ефекта от дейността им. Изчисленията показват, че най-скъпо излиза комисията за конфискация.
Основните изводи са, че и МВР, и съдебната система харчат почти всичките си пари за издръжка на твърде многоброен персонал. Така реално инвестициите, които могат да подобрят работата им, са много ниски. Освен това има сериозни разлики в натоварването между регионални структури на МВР, прокуратурата и съда и това демотивира полицаите и магистратите.
Картината, която очертава докладът е следната: "Съдебната власт и полицията у нас са с най-ниско доверие в сравнение с всички останали страни – членки на ЕС. Хората не съобщават за всички престъпления, а броят на осъдителните решения срещу държавата в Страсбург остава висок.
Затова се налага хората да се справят сами и да плащат за сигурност и правна защита. Повече от половината от фирмите ползват СОТ, а близо 10% имат наета охранителна фирма. Средно на година една фирма дава по 3096 лв. за сигурност и 4448 лв. за правни услуги, показва анализът.
Същевременно България е първо място в ЕС по финансиране на МВР и прокуратурата и на 7-мо в Съвета на Европа по финансиране на съдилищата.
Данните на европейската комисия за разходите за прокуратурата, измерени чрез БВП на глава от населението показват, че България дава за прокуратурата 45 пъти повече от Норвегия. "Само Русия и няколко бивши съветски републики имат повече прокурори. Броят на обвинителите в България е два пъти по-висок от средния в Европа и 5–10 пъти по-висок, отколкото в страни като Австрия, Италия, Франция, Ирландия", пише в анализа.
Броят на съдиите също е относително висок, като на всеки 100 000 души във Великобритания например има 7 пъти о-малко съдии.
"По разходи за полиция като дял от БВП България е на първо място в ЕС. Страната харчи за полиция два пъти повече от средното ниво в ЕС и три пъти повече от страни като Дания, Швеция, Финландия", отчита докладът.
България е сред шестте страни в ЕС с най-много полицаи на човек от населението (без да се броят Гранична полиция и ГДБОП). Съпоставката с държави с близко по брой население показва, че у нас има пъти повече полицаи от Швейцария и Швеция и около една трета повече от Австрия.
"Има обратно пропорционална зависимост между доверието в полицията и отделяния бюджет и количеството на заети в нея. Страните с най-високо обществено доверие в полицията като Финландия и Дания са и с най-малобройна полиция, които отделят малък бюджет за нея", заключават авторите на изследването.
Бюджетът на съдебната система е нараствал до началото на кризата през 2009 г. и след това не е увеличаван. Според "Отворено общество" обаче тревожно е орязано финансирането на други институции с важна роля за отстояването на основните права на гражданите – на Конституционния съд и на омбудсмана.
Правосъдното и вътрешното министерства са съкратили основно капиталовите си разходи, като ведомството на Маргарита Попова ги е намалило с 64%. По време на криза през 2011 г. МВР е с най-високия бюджет от всички институции и е изпреварило традиционно получаващите значително финансиране министерства на отбраната и на труда.
Нито МВР, нито съдебната власт използват т. нар програмно бюджетиране, при което парите се разпределят според целите, които трябва да се постигнат. То може да е инструмент за обществен контрол.
Неефективността на съдебната система е тема на броя на новия "Капитал"