Регионът на Пловдив, България...Иван* е собственик на сравнително голяма българска компания за производство на зеленчуци. От години е в бизнеса и работи основно с двама прекупвачи. Разказва две истории за отношенията си с тях. Едната е съвсем прясна - след случаите с e.coli зеленчуците поевтиняват. Въпреки че в подписания договор за изкупуване има конкретни цени, единият от изкупвачите му настоява за намаление заради общата конюнктура. Иван се съгласява, тъй като няма избор.

Преди две години пък не успява да произведе поръчаното от другата фирма количество, заради което изкупува продукция от съсед на по-висока цена, за да го достави. Моли прекупвача да се съобрази с по-високата цена, но напразно. Иван описва натиска на прекупвачите с няколко думи: "Просто те са силното звено по веригата."

Заради последствията от бактерията e.coli Брюксел реши спешно да задейства компенсаторен механизъм за зеленчукопроизводството. Първоначалната идея беше средствата да достигнат до фермерите чрез организациите на производителите.Ако това се беше случило, Петер щеше да получи европомощта. Иван обаче нямаше, защото не членува в такава организация - по-една проста причина: такава няма. И това е само един нюанс от проблема, защото липсата на сдружения в държави като България отрежда на фермерите слабата роля в отношенията производител - дустрибутор- търговец на дребно.

Европейската картина

Организациите на производителите в различни сектори са факт в повечето от западноевропейските държави. В централната и източната част на ЕС обаче картината е противоположна. В тези страни преобладаващата част от производителите работят самостоятелно. Тъй като не могат да осигурят собствен ресурс за маркетинг и дистрибуция на продуктите си, те разчитат основно на отношенията си с прекупвачите.

По данни на генералната дирекция "Земеделие" към ЕК най-много зеленчукопроизводители са членове на браншови организации в Холандия. Там 110% от фермерите участват в организации (числото е повече от 100%, защото някои фирми членуват в повече от едно сдружение). В Белгия процентът е над 96 на сто, а в държави като Дания, Ирландия и други - над 60%.

България е в дъното на класацията по този показател.В страната едва 0.3% от производителите на плодове и зеленчуци са обединени в организация. "Процентът на фермерите, участващи в сдружения в новоприсъединените държави е твърде нисък", коментира Роджър Уайт, говорител на еврокомисаря по земеделие Дачиан Чиолош.

Заедно в Холандия

В страните с такива сдружения всеки ден може да се види една и съща гледка - камиони с пресни зеленчуци тръгват един след друг към различни търговски вериги в Европа - Τesco, Auchan, Carrefour, Aldi, Sainsbury's, Norma, Edeka... Една от отправните им точки е централата на търговския холдинг Greenery, намираща се в района на холандския град Ротердам. Greenery продава зеленчуци, плодове и гъби в над 40 държави, като основният фокус е Западна Европа.

Има дъщерно дружество за логистика, завод за пакетиране на продукцията, работи по проекти за устойчиво развитие, провежда маркетинг проучвания. Greenery обаче не е обикновена търговска компания. Защото тя е собственост на 1000 холандски фермери, обединени в сдружението Coforta - най-голямата организация на производители в Европа. Един от тях е и производителят на домати Петер, който дори с подкрепата на организацията е успял да внедри системи за геотермална енергия в оранжерията си.

В Greenery има специално звено за логистика - складове и 150 камиона за дистрибуция, както и завод, който пакетира различните зеленчуци според изискванията на конкретните държави и партньори. Компанията има клонове в Холандия, Белгия, Испания, Великобритания, Полша, Италия, Русия, Румъния, Китай и САЩ. По-голямата част от продукцията се продава директно на най-големите търговските вериги, както и всякакви други крайни клиенти.

От компанията казват, че поотделно повечето от фермерите не биха имали директен достъп до тях. "Обединените усилия позволяват да провеждаме постоянни проучвания в различни държави", казва още Вилаерд. Освен това се работи и по проекти за опазване на околната среда и производство на екологично чисти зеленчуци.

На подобен принцип работят и земеделски сдружения в почти всички сектори. Те се учредяват като акционерни дружества от няколко до стотици и хиляди малки фермери с цел реклама и дистрибуция, която поотделно не биха си позволили да поддържат.

На фона на холандския пример ситуацията в България е коренно различна. Освен ниския процент на организации на производителите, все още голямата част от фермерите продават продукцията си на прекупвачи и нямат директен износ за други държави. Отделно от това нямат и желание да участват активно в сдружения на производители.