Протестиращите: Законът ще ни принуди да крадем, трябва да строят по-големи затвори
Любчо е от Дупница, работи в пункт за приемане на вторични суровини. Кълне се, че неговата фирма не приема метал от железопътния транспорт. Братята Димо и Митко, оксиженисти, са от Димитровград и обясняват, че има "достойни клиенти", но и такива, на които отказват да приемат метални изделия.
"Законът ще ни принуди да крадем", обяснява разпалено Никифор, който работи на депо в Орландовци. Освен че всички работят в бизнеса със скрап, другото общо е, че всички споделят, че имат по няколко деца и твърдят, че това, от което живеят, е под въпрос. Сред най-гласовитите на площада е Веселин от Свиленград, който има собствена площадка за метали.
"Като ми затворят базата, ще ме принудят да крада. Ще трябва да направят по-големи затвори", крещи той. Според него законовите промени целят да смажат малкия бизнес и ще облагодетелстват "надинджиите" (явно има предвид една от най-големите фирми в бранща - "Надин").
Всички те са в тълпата, която прекара над 4 часа на площад "Народно събрание" в столицата в организирания от Гражданска инициатива на търговците на отпадъци протест. Поводът е новият закон за управление на отпадъците (ЗУО), разработен от министерството на околната среда.
Според полицията на жълтите павета са се събрали над 3000 човека, а според организаторите между 4000 и 6000 човека, дошли от 150 фирми от цялата страна. Повечето работници или собственици в дружества за търговия с черни и цветни метали са мъже от ромски произход. Най-коментирани от тях са проблемът и обвиненията, че се краде или се приемат крадени части за преработка.
Не отричат, че има такива случаи, но отричат да се случва в техните фирми. Почти като заплахи обаче звучат прогнозите на всички какво ще се случи, ако законът ги остави без работа - ще трябва да крадат, за да хранят децата си.
Площадът пред парламента се оцвети от българското и знамето на ЕС и от плакати с надписи "МОСВ обрича на глад 300 000", "Затворете нелегалните пунктове и леярни, а не легалните" и "Нов ЗУО = монопол и дискриминация", "Ние не сме крадци, МВР тях да ги лови". Реакциите на протестиращите се дирижират от "водещия" на събитието.
На трибуната е Светлозар Николов, който е по-официално облечен и не е точно от бранша, а от Национална асоциация на българския бизнес. "Бихте ли си подарили металните отпадъци на държавата? Искат да си подаря радиатора – това никъде го няма. А министърката Нона Караджова ще купи ли дрехи на децата ми?", пита риторично той присъстващите.
И продължава с призиви да не позволяват правителството да ги обрича на мизерия. Докато наелектризира тълпата с викове "Оставка" и "Искаме работа", Николов прикани властта за диалог по законопроекта. Никой от депутатите обаче не излезе да чуе лично протестиращите.
Правителството иска пунктовете за вторични суровини да получават "гратис" старо метално оборудване от физически лица, като по този начин премахне стимула за кражби например на кабели, релси и капаци на шахти. Според хората пред парламента проблемът е, че държавата не контролира какви материали постъпват за рециклиране и се опитва да реши проблема с административни мерки.
"Всяка фирма има лиценз и трябва да бъде контролирана, а това в закона е монополизиране на бранша", обясни пред журналисти Николов, докато от тонколоните се лееше "Тих бял Дунав". Пред "Дневник" експерт по отпадъците, който също беше на протеста, но пожела анонимност, коментира, че в много случаи фирмите си плащат, за да не бъдат проверявани.
Адвокат Иван Груйкин, който консултира организаторите, твърди, че законопроектът противоречи на ресорната евродиректива, защото премахва гаранциите за разделно събиране на боклуците.
Протестиращите са и срещу идеята пунктове за старо желязо да бъдат вписани в общите устройствени планове на общините, с каквито две трети от местните власти в България не разполагат. От екоминистерството твърдят, че 2400-те площадки за скрап в страната са прекалено много и трябва да се съкратят, за да се пресече престъпността.
"В Австрия има 4000 площадки, а това, че се обират банкомати и апартаменти, значи ли, че не трябва да ги има", попита икономическият директор на "Екометал инженеринг" Владимир Николов. Експерти обясниха, че в евродирективата няма изискване площадките да станат общински или да се искат високи гаранции срешу приемане на крадени материали.
"Подкрепяме идеята за нов закон заради изискванията в евродирективите, но не подкрепяме монополистичния стил на законопроекта. Безвъзмездното предаване на метали е насочено срещу народа", обяви Иво Георгиев от Българската асоциация по рециклиране (БАР). По думите браншът е инвестирал много през последните години, а "сега трябва да се съревноваваме с някаква вятърна мелница".
От трибуната Георгиев прочете петиция, която протестиращите работници бяха призовани да подпишат и по-късно тя беше внесена в деловодството на парламента. В текста екоминистерството е обвинено в "прибързано създаване на норми, без да се отчитат социалните, икономическите и правните им последици", а "новият закон ще унищожи цял стопански сектор, ефикасно функциониращ на принципите на пазарната икономика и свободната конкуренция".
Под прежурящото слънце и националния химн тълпата подкрепи бурно гласовете от трибуната, които настояваха законопроектът да бъде оттеглен и написан наново, но този път с участието на бизнеса и гражданите.