Банката за международни разплащания: Централните банки трябва да вдигат основните лихви
| В Азия и Латинска Америка показателят вече се покачва |
Централните банки по света трябва да започнат да вдигат основните лихвени проценти, за да овладеят ръста на инфлацията. Това обяви ръководството на Банката за международни разплащания (БМР), цитирано от агенция "Блумбърг".
Според монетарната институция този процес трябва да е по-бърз в сравнение с предишни подобни периоди. "Паричната политика трябва да бъде затегната в глобален мащаб, за да се овладее инфлационният натиск и да се преодолеят рисковете с финансовата стабилност", се казва в годишния доклад на БМР.
Може да се наложи централните банки да вдигат основните лихви по-бързо, отколкото в предишни периоди на затягане на паричната политика. Централните банки на редица държави в Азия и Латинска Америка вече вдигнаха значително лихвите, за да спрат повишението на цените. Монетарните институции на САЩ, Япония и Великобритания обаче заявиха, че все още не възнамеряват да изтеглят стимулите от икономиките.
Единствено Европейската централна банка започна постепенно да вдига лихвения процент. "Глобалният инфлационен натиск се увеличава, тъй като суровините поскъпват, а възстановяването на икономиката се забави", коментира БМР, която се определя като централната банка на централните банки. "Тези фактори изисква вдигане на лихвите."
Инфлацията във Великобритания например достигна 4.5%, което е повече от два пъти над целевата граница на монетарната институция. Това според БМР поставя въпроса колко време може да се поддържа сегашната политика. Цените на петрола поскъпнаха с 20% през последните 12 месеца. Това принуждава компаниите да прехвърлят по-големите си разходи на своите клиенти.
"Ценовият натиск е факт", коментира Карстен Бржешки, главен икономист за Европа на ING Group. "Един от уроците на финансовата криза е, че лихвите не трябва да се оставят прекалено ниски за прекалено дълго. Сега е време да си припомним този урок", допълни той.
Генералният мениджър на БМР Джейми Каруана заяви, че глобалната инфлация е нараснала с един процентен пункт до 3.6% от април 2010 г. насам. В същото време краткосрочните лихвени проценти са се понижили. "Глобалната икономика расте със сравнително задоволително темпо от около 4%", каза Каруана на пресконференция в Базел.
"Възстановяването на търсенето остави опасенията за поява на дефлация зад гърба ни. Нуждата от допълнително стимулиране на икономиката също намаля", допълни той. БМР коментира, че необоснованото забавяне на нормализирането на паричната политика може да доведе до сериозни сътресения на финансовите пазари.
Освен това монетарната институция настоява затягането на паричната политика да се случва координирано в развитите и развиващите се икономики. По този начин глобалната инфлация може да се поддържа на сегашното й ниско равнище. Банката за международни разплащания призовава централните банки постепенно да изтеглят икономическите стимули.
Това обаче не трябва да се случва прекалено бързо, тъй като икономиката все още не се е стабилизирала напълно. В отговор на кризата американският Федерален резерв и централната банка на Великобритания са увеличили общото количество на активите си от 8% от БВП до малко по-малко от 20% от БВП.
Тези на ЕЦБ пък са нараснали над 20% от 13 на сто в годините преди кризата. Това се дължи на програмите за изкупуване на активи от икономиките, с които монетарните институции спомогнаха за преодоляване на кризата. БМР призовава правителствата да консолидират публичните си финанси.
Институцията коментира, че по-големият риск е този процес да се забави, отколкото да изпревари времето си. Банката настоява политиците в Европа да наложат мерки за трайно преодоляване на дълговата криза, вместо да продължават да залагат на временни решения.