Като че ли вече всички свикнаха с магическата формула "Не му е дошло времето" и бавенето с обявяването на президентския кандидат на НДСВ не изненадва никого. Когато се бави някоя организация или институция, това е туткане, когато се бави човек - изглежда като мъдрост. И понеже НДСВ не се мисли като организация, а като Личност, бавенето става приемливо. Максималното отлагане на политически решения, касаещи отношенията между НДСВ и другите политически субекти, вече е норма за българския политически живот. Така беше с преговорите за коалиция, така е и сега с номинацията за президент. Обикновено ни обясняват, че това е един много сложен въпрос, който трябва да се разреши след внимателно обмисляне. Кое му е сложното на въпроса и с кого трябва да се съгласува решението, след като очевидно Симеон е онзи, който решава - не е ясно. Или може би трябва да се допита до Първичната партийна организация на НДСВ в с. Чуйпетльово? Хубавото на едноличната власт е, че може да действа бързо. А когато се бави, следва да се запитаме защо.

Не само защото традиционният българин обича бавните, улегнали хора. Големият смисъл на бавенето е в непрекъснатото преутвърждаване на символическото господство на Симеон II. Сами по себе си очакваните решения не са толкова важни, много по-важно от тях е поддържането на публична увереност, че Симеон е пълновластният господар на ситуацията, а останалите политически субекти са легитимни, т.е. важни дотолкова, доколкото Царят ги е благословил. Премиерът показа, че може да действа бързо и уверено, когато назначава хора на ключови административни постове - дори когато това са спорни фигури като Стоян Ганев и Бойко Борисов. Но там е друго. Вече се виждат двете опори, върху които Симеон Сакскобургготски гради властването. От една страна, чрез изграждането на апарат от "хранени хора", които са партийно необвързани и лично предани Нему. Бойко Борисов дори заяви, че схваща новата си работа като лична задълженост към Симеон, а не към държавата. Изразът "хранени хора" не бива да обижда тези обикновено преуспели в професионалната си кариера личности. "Хранени хора" е историческа препратка към онзи слой от стражи и чиновници, които са били на лично подчинение на монарха и чрез които той е упражнявал властта си, държейки под контрол феодалите. Другата опора е политическата подкрепа от външни спрямо НДСВ политически субекти, които чрез влизането си в една или друга форма на коалиция фактически признават Симеон като свой "сюзерен". В такива васални отношения встъпиха ДПС и БСП, но те няма да са единствените. Именно в отношенията с тях бавенето се оказва най-подходящата хватка.

Така, точещата се със седмици интрига "Ще подкрепи ли Симеон Сакскобургготски Петър Стоянов" в края на краищата ще свърши с това, че сегашният президент ще получи подкрепата на НДСВ, но единствено след като и кокошките разберат, че Симеон II е можел и да не я даде. И когато някоя агенция излъчи новината "Царят-премиер назначи българския президент", това ще звучи абсурдно от гледна точка на политическата теория, но ще е вярно.