Банките все повече разчитат на средствата на домакинствата като основен източник за финансиране и депозитите от местното население и фирмите продължават да заместват ресурса, привлечен от външни източници - обичайно банките майки. Това става ясно от последния бюлетин "Банките в България" на БНБ. Там се посочва, че ресурсът от домакинствата засилва ролята си на основен източник на финансиране за банките и така се запазва тенденцията към увеличение на привлечените средства от вътрешни източници.

Тази линия в банковия сектор се наложи още в началото на кризата, когато международните пазари на практика "затвориха" заради оттеглянето на доверието, а големите банкови групи преустановиха финансирането на дъщерните си поделения. Тогава на българския пазар се разрази депозитната война за набиране на ресурс от местния пазар, лихвите по влоговете достигнаха двуцифрени нива (10-12%) и се появи явлението "депозитен туризъм".

Допреди кризата лихвите за домакинствата бяха на нива 3-4% годишно според срока и валутата, а ресурсът за кредитиране идваше основно отвън - банките майки и външните пазари. При променените условия на криза обаче този източник пресъхна. На този етап тенденцията за финансиране от местния пазар явно се запазва и засилва. Преди дни гръцката Юробанк оповести, че дъщерните й поделения ще трябва да разчитат на самофинансиране до 2012 г.

Така продължава наблюдаваното разширяване на дела на депозитите от граждани и домакинства в структурата на общите привлечени средства за сметка на свиването при средствата от кредитни институции. За първото тримесечие делът на парите на домакинствата достига 45.3%, а този от кредитни институции (основно от централите) е малко под една пета (19.6%).

В края на май движението е в същата посока и дяловете са съответно 45.8% и 18.7%, като се запазва и делът на местните ресурси в общата сума на привлечените средства на 78%. Година по-рано, през първото тримесечие на миналата година, дяловете на ресурса от домакинствата и от кредитни институции в общите привлечени средства са били съответно 42% и 23%.

Същевременно след утихването на депозитната война в средата на миналата година нивата на лихвите се понижиха до около 4-5% годишно. Това е намерило отражение в нетния лихвен доход на банките, който през първото тримесечие на тази година е в размер на 722 млн. лв. и е по-висок с 14 млн. лв. в сравнение с този през миналата година по същото време.

От БНБ посочват, че основен фактор за това е по-чувствителното свиване на разходите за лихви спрямо приходите от лихви. Така по-ниските разходи за лихви, които основно са по депозити, са увеличили нетния лихвен доход на банките. От друга страна, приходите от лихви по новоотпуснати кредити си остават по-малък обем, което е характерно и за предходните периоди заради свитото кредитиране.

Нетният доход от такси и комисиони е по-висок със 7 млн. лв. (3.8%) спрямо март 2010 г. Централната банка посочва като оценка, че доходността на кредитните институции е приемлива. Нетният лихвен марж (разликата между приходите от лихви по лихвоносни активи и разходи за лихви по пасиви), при който банките работят, е 4.28% в края на март тази година. Година по-рано е бил 4.37%. Маржът, при който банките в Западна Европа работят, е около 1%.

По отношение на рисковете за качеството на активите от БНБ посочват, че продължава наблюдаваната от септември 2010 г. тенденция към забавяне на растежа на просрочените кредити, като през първото тримесечие на тази година те се увеличават с темпове, по-ниски спрямо предходните четири тримесечия. Данните за необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) се публикуват на всяко тримесечие.

Тези за второто тримесечие ще бъдат оповестени в края на този месец. Така към края на март необслужваните заеми са 6.995 млрд. лв., или 12.9% от брутните кредити (без тези за кредитни институции). От централната банка обаче посочват, че при оценка на нивото на необслужваните заеми трябва да се има предвид и фактът, че съотношението между необслужваните над 90 дни заеми и кредитния портфейл се отчита при брутна стойност на кредитите.

Картината получава по-различен вид, ако с направените разходи за обезценка по тези кредити се намали брутният им размер. Тогава преизчисленият коефициент на нетни необслужвани кредити (над 90 дни) спрямо нетни кредити ще бъде 8.6%. Тоест делът на тези просрочия пада с над 4 процентни пункта. БНБ посочва още, че състоянието на кредитите за физически лица остава по-добро от това при фирмите. Но независимо от неблагоприятните тенденции редовните кредити – 42.2 млрд. лв., или 54% от брутните активи на системата, осигуряват добро ниво на доходност при повечето институции, се казва в доклада на централната банка.