Съдът засекрети делото за ареста на десетимата от проваления банков обир

Съдът засекрети делото за ареста на десетимата от проваления банков обир

Подсъдимите бяха доведени в залата при засилени мерки за сигурност
Подсъдимите бяха доведени в залата при засилени мерки за сигурност
Софийският градски съд засекрети делото за постоянния арест на десетимата задържани след проваления банков обир в центъра на София в нощта на петък срещу събота.
Съдията Карамфила Тодорова изцяло се съгласи с искането на прокуратурата медиите да не чуят на какво се крепи обвинението по това дело. 
Мотивите й досега не са били повод за скриване на дело от обществеността. Съдията обясни, че тъй като ще се разискват факти от разследването, а те са следствена тайна и по закон тя може да се разгласява само с разрешение на прокурора, след като обвинението не е съгласно заседанието ще е закрито. Това означава, че при всяко дело за т. нар. мярка за неотклонение, когато съдът се произнася по искането на прокурора обвиняемият да бъде задържан, всъщност прокурорът, а не съдът ще решава дали да доказателствата да се обсъждат публично. 
Не е ясно дали това решение на Тодорова е повлияно от заплахата на вътрешния министър Цветан Цветанов, че ще кръщава операции на съдии, които освобождават под гаранция престъпници. Или за вземането му допринесла препоръката на премиера Бойко Борисов, който обяви, че не иска да се меси в делото, но "не може да обираш, да обираш и пак да си на свобода". 
В разрез с общото становище на всички магистрати от градския съд, че използването на специални разузнавателни средства (СРС) по едно дело не означава, че то автоматично трябва да се разглежда при закрити врати, Карамфила Тодорова заяви, че и специалните способи при това разследване са фактор за засекретяване на делото.
Съдия Тодорова се позова и на конституцията, за да обясни, че публичността на процеса може да бъде ограничена, за да бъде запазена "установена със закон тайна".
Адвокатите се съгласиха процесът да бъде таен и не възразиха изобщо на твърдението на прокурора, че всъщност със засекретяването се защитават интересите на обвиняемите и презумпцията за невиновност, а също се ограничава възможността да се опорочат бъдещи следствени действия .
Десетимата, обвинени за подготовката на обир на банков клон на ДСК на пл. "Александър Батенберг" в центъра на София, криеха лицата си на влизане в съдебната зала
Десетимата, обвинени за подготовката на обир на банков клон на ДСК на пл. "Александър Батенберг" в центъра на София, криеха лицата си на влизане в съдебната зала
Единственото, което медиите научиха, са имената на задържаните: Михаил Николов, Иван Ценков, Петър Николов, Николай Стойков, Васил Узунов, Стоян Иванов, Александър Василев, Илиян Вандов, Калин Воденичаров и Любомир Крумов.
При залавянето им преди два дни МВР огласи само прякорите им: Мишо Кривия, Иван Т, Пешо Крадеца, Ники Куфара, Васко З., Стоян Мозъка, Сашо Кюстендилеца, Илиян Хрътката, Калин В. и Любо Гъзара.
След като съобщи за задържането на групата, която нарече "Защитените", вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че някои от тях вече са били арестувани, но са пускани под гаранция от съдии. Той се зарече вбъдеще акциите на МВР да се кръщават с имената на магистратите, освободили някого срещу парична гаранция.
При разглеждането на искането за арест от съда е първата възможност обществеността да се запознае с фактите по разследването. Със засекретяването на днешното съдебно заседание всъщност отговор няма да получат много важни въпрос около операцията на МВР:
- защо десетимата не са арестувани на местопрестъплението, а са задържани часове по-късно в домовете им
- какви доказателства има за това, че действително са планирали банков обир, след като не са проникнали в банковия клон, а са нанесли само поражения на стена
- ако е имало данни за подготвян обир, защо МВР не го е предотвратило, а всъщност грабежът се е провалил, тъй като крадците са се разбягали, защото са чули шум, докато са разбивали стената на трезора