Не очаквам лихвите да намалеят съществено. Това каза управителят на БНБ Иван Искров пред журналисти по време на брифинг "Българските банки и българският бизнес – на изхода от кризата, в началото на растежа". Очакванията ми са лихвите да се движат както и досега – на нива около средните за Европа, посочи още той.

По думите му на практика лихвите по кредитите постоянно спадат, но бавно и внимателно. Първо намаляха лихвите за т.нар. първокласни клиенти на банките, както и за по-конкурентните продукти като жилищните заеми, които се върнаха на нивата си отпреди кризата, каза Искров.

Причините за бавния спад на лихвените нива, които той посочи, са нарастването на инфлацията в световен мащаб и в еврозоната. Европейската централна банка започна да затяга паричната си политика, като два пъти увеличи основния лихвен процент, а това оказва влияние върху процесите в еврозоната и в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), обясни Искров.

Банките зависят от икономиката и от нейната структура и от това дали страната е член на еврозоната. Там ЕЦБ изля стотици милиарди евро в подкрепа на банки за стимулиране на кредитирането и все още то е слабо, посочи той. Според него едва ли може да се очакват значително по-ниски лихви у нас, преди страната ни да стане член на еврозоната.

По отношение на банките, работещи на българския пазар, управителят на БНБ посочи, че централната банка няма никакви притеснения. По думите му показателите им са добри и това може да се види в тримесечните им отчети, публикувани на интернет страницата на централната банка.

Гуверньорът призова журналистите да бъдат изключително прецизни и взискателни, за да не бъдат употребени в един предизборен период, какъвто е сегашният. В отговор на въпрос той категорично заяви, че не би желал да бъде вкарван в политически дискусии. Той призова още "нека не се обясняваме постоянно имаме ли сестри или не" във връзка с твърдение на лидера на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев, че няколко банки у нас имат дял на просрочените кредити около 30%, а една е с 35%.

По данни на БНБ към края на март тази година делът на необслужваните заеми (с просрочия над 90 дни) от общия портфейл в сектора е 12.9%. Ако от брутния обем на просрочията се извади стойността на начислените разходи за обезценка и нетният им обем се изчисли спрямо нетния кредитен портфейл, делът им спада до 8.6% според БНБ.

Искров каза, че когато се говори за просрочия, е добре винаги да се посочва и колко капиталови буфери и провизии стоят срещу тях. Към момента натрупаните буфери в системата са около 2.9 млрд. лв. Към края на първото тримесечие темпът на растеж на необслужваните заеми е 8.1% на годишна база, което е три пъти по-ниско в сравнение с миналата година, каза Искров.

Управителят посочи още, че най-вероятно отново ще има спекулации за банковата система, както през 2009 г., "но ние знаем, че в нашата банкова система няма слаби банки". За пореден път той припомни, че "страхът е пари", и призова "вярвайте на БНБ". По отношение на публикациите и изтеклата информация от Wikileaks, че има "гнили ябълки" в българската банкова система за времето през 2005 и 2006 г., Искров отговори: "Изпратете на господин Байърли (Джон Байърли, посланик на САЩ в България преди няколко години, чиито грами до американското правителство се цитират - бел. ред.) филма Inside Job за американската банкова система."