Енергийната стойност или калориите на храните задължително ще трябва да се посочват на етикета им. Това предвижда регламент на Европейския парламент, обсъден от евродепутатите във вторник и гласуван в сряда.

Според разпоредбата на всички храни задължително трябва да има информация за енергийната стойност на 100 грама или милилитра. Целта е потребителите да направят по-информиран избор при покупката на даден продукт и да го съобразят с хранителния си режим.

Разпоредбата обаче няма да важи за алкохолните напитки. Изключението беше определено като компромис, а някои депутати заявиха, че е приложено заради победата на лобито на производителите на алкохол.

Новите правила изискват и за неопакованите храни да се посочва дали съдържат алергени. Трябва да има информация и за съдържанието на сол и захар.  Задължително производителите трябва да посочват, ако са използвали заместители на основна съставка в даден продукт. За пример беше дадено сиренето – ако то е направено с друго, а не с мляко, това трябва да е записано до търговската марка на храната.

Освен това производителите на месо задължително трябва да посочват, ако в него има повече от 10% от теглото му вода. Етикетите трябва да са надписани четливо, определен е и минимален размер на шрифта - височината на буквите да не е по-малка от 1.2 милиметра за етикети с повърхност над 80 кв.см и поне 0.9 милиметра за по-малки.

Според докладчика - германският депутат Ренате Зомер, новите правила няма да увеличат разходите на фирмите за етикетиране, но ще направят информацията по-ясна и в полза на потребителите.

Повечето изказали се по въпроса евродепутати одобриха тези промени. Въпреки това почти всички нарекоха обсъждания регламент компромисен. Причината е, че той се подготвя от около три години, но заради дебати и несъгласие с част от текстовете те или отпаднаха, или бяха променени.

Така например вместо въвеждането на категорично изискване за обявяването на страната, в която са произведени продукти като месо и мляко, както и храни, в чието съдържание тези продукти са над 50%, беше записано, че Европейската комисия ще направи проучване дали и как да се приложи това правило.

В момента такова изискване има за говеждото месо, меда, зехтина. Сред другите спорни предложения, за които ще се търси решение след проучване от страна на Еврокомисията, е забраната за използването на трансмастни киселини или изричното посочване, че такива се съдържат в продуктите.

Предложеният вариант на регламента беше разкритикуван най-остро от Европейската обединена левица. Според холандския депутат Картика Леторад основен пропуск в документа е липсата на каквото и да било задължение производителите да посочват дали в продуктите не е използвано месо от клонирани животни.

Въпреки острото й изказване повечето представители на групите в Европарламента обявиха, че подкрепят документа. Очаква се той да влезе в сила от октомври. Крайният срок за прилагането му от страните членки е след две години.