Дискусиите между банкерите и европейските политици за участието на частния сектор във втория спасителен пакет за Гърция претърпяха значителен завой. Те се развиват повече в посока намаляване на огромния държавен дълг на южната ни съседка, вместо да предприемат спешни мерки за отлагане на наближаващия фалит, съобщават източници на в. "Уолстрийт джърнъл", близки до преговорите.

Разговорите започнаха преди две седмици, след като френските банки предложиха инвеститорите да участват в новата помощ за Гърция, като реинвестират средствата от облигациите с наближаващ падеж в нови по-дългосрочни книжа. Преговорите по този вариант обаче се проточиха, след като две от най-големите рейтингови агенции - Moody's и Standard&Poor's, сигнализираха, че този вариант за тях не е приемлив и може да понижат рейтинга на страната до ниво "фалит".

Според източниците на американското издание преговорите в момента се водят за това как Гърция може да намали своя държавен дълг от 350 млрд. евро, като се възползва от големите отстъпки, с които се търгуват облигациите на страната. По този начин тя може да изкупи обратно от пазара част от своя дълг на значително по-ниска цена.

Финансовите министри на еврозоната се очаква да обсъдят предложенията на частния сектор в понеделник по време на срещата им в Брюксел. Преди това председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой ще се срещне с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и с Оли Рен, еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси, за да обсъдят възможностите за решаване на дълговата криза в еврозоната.

В дискусиите се очаква да бъдат включени и варианти, които бяха отхвърлени при предишните срещи, като например използването на средствата от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) за изкупуване на гръцки облигации.

Международният валутен фонд (МВФ) одобри в петък отпускането на петия транш по първата помощ за Гърция. Фондът заедно с ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ) одобриха 110 млрд. евро спасителен пакет за Атина миналата година. Поредният транш е на стойност 12 млрд. евро, като ЕС одобри отпускането на средствата, но се чакаше окончателното решение на МВФ, за да може да бъде извършено плащането.

Фондът отбеляза, че Гърция е отчела "някакъв прогрес". Но бъдещото запазване на платежоспособността на страната зависи изцяло от европейските страни и участието на частните инвеститори, заяви новият управляващ директор на МВФ Кристин Лагард. Но според нея "програмата за фискална консолидация дава някои важни резултати: дефицитът е намален, икономиката е ребалансирана и конкурентоспособността е подобрена".

Една от възможностите е EFSF директно или индиректно да инвестира в гръцки книжа. Подобно предложение беше блокирано от Германия и Холандия преди време. Друг вариант е директно купуване на гръцки дълг от ЕЦБ и в момента финансовата институция притежава десетки милиарди евро в облигации. При възможностите за изкупуване на облигации също така е важно да се привлекат държавни фондове, допълват източниците на "Уолстрийт джърнъл".

Друга идея беше копиране на т.нар. Брейди план, използван през 80-те години за спасяване на страните от Латинска Америка. Той предвижда частните инвеститори да реинвестират приходите от облигациите, изтичащи между 2011 и 2013 г., като 70% от тях ще бъдат вложени в нови облигации с 30 години срок до падежа, докато останалите 30% ще бъдат насочени в сигурни инвестиции като европейски облигации с най-висок кредитен рейтинг ААА и ще служат като гаранция.

Този план се подкрепя от френските и германските банки. Но преговорите затънаха, след като S&P предупреди, че ще понижи рейтинга на Гърция до ниво "частичен фалит", ако той влезе в сила. Макар и с по-мек тон, подобно становище изрази и друга голяма агенция – Moody's. Ако и Fitch понижи рейтинга при осъществяване на плана, то според правилата на ЕЦБ банката няма да може да приема гръцки облигации като гаранции за отпускане на нови заеми.