През втората година от мандата на 41-ия парламент беше затвърдена практиката в началото на всяко заседание да се регистрират депутати на ръба на кворума - минимум 121, както изисква правилникът на Народното събрание. Това  автоматично сваля до 61 гласовете, с които може да се приеме закон, тъй като актовете се одобряват с обикновено мнозинство - повече от половината регистрирани представители преди заседанието.

Ако в началото опозицията възразяваше срещу практиката депутати от ГЕРБ умишлено да не отчитат присъствие, за да поддържат нисък кворум, при който само гласовете на управляващата партия да са достатъчни за одобряване на закони, то напоследък и тя се умълча. А пък и ако депутатите от опозицията бяха по-редовни в залата, биха могли да обръщат гласуванията.

Зачестиха случаите, в които парламентът приема правила с по-малко от 100 гласа, с които разполага само групата на ГЕРБ. В края на миналата година 96 депутати стигнаха, за да мине по принцип спецсъдът. Той още не е заработил, а началото му ще бъде отложено отново - този път за 1 януари 2012 г.

Скандалната поправка в НПК, с която бяха върнати вечните обвиняеми, въведе се резервният адвокат и се даде възможност за присъда само въз основа на тайни доказателства, беше приета на първо четене с подкрепата на 98 депутати. За да бъде ограничен пълният достъп до Търговския регистър от 1 януари 2012 г. се оказаха достатъчни едва 69 гласа.

С 88 гласа "за" беше приет на първо четене нов ред за ползване на платения годишен отпуск, който впоследствие беше върнат на поправителен от Конституционния съд. С 86 гласа "за" беше гласувана законовата поправка, която се очаква да доведе до закриване на 2000 пункта за скрап, заради което излязоха на протест стотици работещи в пунктовете от страх, че ще останат без работа.

Оспорваните от БСП промени в Закона за дипломатическата служба, които забраняват сътрудници на ДС да са посланици и да заемат ключови дипломатически позиции, беше приет с 92 гласа "за". Поправката, с която се увеличи рекламното време на БНТ в най-гледаното време, пък мина благодарение на 71 депутати.

Още в края на 2009 г. - само пет месеца след изборите, фракцията на РЗС се разпадна с напускането на Марио Тагарински, след като броят на депутатите на Яне Янев падна под санитарния минимум от 10. Това не е прецедент - в миналия парламент в последния му ден се разпусна и групата на "Атака". Ако в този парламент се запази тенденцията - само за шест месеца петима скъсаха с Волен Сидеров и партията е вече с 16 представители, то същата съдба може да го сполети и сега.

Сидеров беше изоставен от депутатите си заради декларации за лоялност, които те са подписвали преди изборите, а впоследствие разбрали, че всъщност това са поръчителства по кредит за 150 хил. евро на пет офшорни фирми, регистрирани на Сейшелските острови. В началото на годината се оказа, че и кандидатите за парламента от РЗС са подписвали записи на заповеди. Това даде повод за коментари, че РЗС и "Атака" всъщност са "частни партии", чиито лидери държат във финансова зависимост представителите им.

Преди седмица независимите, които получиха поздравления от американския посланик Джеймс Уорлик за "смелостта им", обявиха, че обмислят да създадат нов политически субект. Отцепниците от "Атака" заговориха за нова националистическа формация, която, ако се формира, ще е четвъртата на бивши атакисти. "Донор на независими" неочаквано се оказа и групата на ДПС, от която в началото на тази година бяха изключени бившият "втори" в партията Касим Дал и последователят му - опонент на ръководството, Корман Исмаилов. Така групите, които засега запазват целостта си, са ГЕРБ и БСП.

Въпреки въведените за първи път от този парламент ограничения срещу т.нар. политическо номадство се оказа, че забраната депутати да се преместват от една в друга парламентарна група или да образуват нова не сработи съвсем. Причината - Законът за политическите партии дава възможност държавната партийна субсидия, която по принцип се полага за получени гласове на парламентарни избори, да следва депутата.

Ако той напусне групата на политическата сила, с чиято листа е избран, може да пренасочи част от парите за друга, към която "декларира принадлежност" пред Министерството на финансите.

В тази ситуация са 18-те независими депутати - част от тях вече са "прехвърлили" пари към ГЕРБ, а опозицията заговори за "ново мнозинство, крепящо се на корупционна схема". Според изчисления на левицата така управляващата партия е взела 4 млн. лв. допълнително. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров пък пресметна, че от един свой депутат губи 200 хил. лв. годишно, които вече са отишли в касата на БСП, към която е "декларирал принадлежност" първият отцепник Камен Петков.

Отказът на ГЕРБ да се формира анкетна комисия за проверка на харченето на държавната помощ за партиите подхрани съмненията за "пазаруване на депутати" от управляващата партия, която им се отплаща с част от получената субсидия. За да парират ударите, в ГЕРБ обмислят допълнителната субсидия, получена за независимите, да бъде дадена за благотворителност и за фонда на лечение на деца в чужбина.

Покрай скандала с държавната субсидия лидерът на РЗС Яне Янев "претопли" обсъждания от години въпрос за т.нар. допълнителни средства над заплатата, предвидени за представителни разходи. Практиката за всеки депутат да се дават от бюджета на Народното събрание още 2/3 от заплатата му за представителни нужди е стара, а в миналия парламент дълго се обсъждаше дали тези пари се отчитат достатъчно прозрачно.

Финансирането става според разпоредби от парламентарния правилник, гласуван от депутатите, който е с ранг на закон. Така народните представители разполагат с около 1400 лв. всеки месец  извън основната им заплата, която започва от около 2000 лв. и нараства в зависимост от трудовия стаж и участието в комисии. Практиката тези допълнителните пари да не се отчитат пред данъчните обаче скоро може да бъде прекратена, ако управляващите изпълнят намерението си те да се облагат с 10% още при получаването им.

За две години управляващите натрупаха загуби и победи в Конституционния съд (КС). Въпреки твърденията им, че той е доминиран от тройната коалиция, успяха да спечелят на своя страна мнозинството в съда за някои спорни промени. Не бяха отменени новите текстове в Наказателно-процесуалния кодекс, с които бяха въведени резервните адвокати и възможността за присъда, основана изцяло на тайни доказателства. Първото дело, спечелено от ГЕРБ в КС, беше срещу адвокатите и така беше въведено ДДС за професията.

На два пъти съдът отмени текстове от Закона за държавния бюджет. Падна възможността Министерският съвет сам да променя бюджета "при икономически и финансови показатели и индикатори, водещи до оценки и прогнози за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното". За противоконституционни бяха обявени и текстове, ограничаващи бюджета за български филми.

По искане на омбудсмана падна поправка, която въвеждаше привилегия за общините - забраната за принудително събиране на дългове от местната власт, която можеше с години да не плаща на гражданите и фирмите. Управляващите не успяха да прокарат лустрация за ръководните длъжности в парламента. Промените, приети от ГЕРБ, които бяха орязани най-драстично от КС, бяха в Закона за академичния състав. Мегапроектът на парламентарното мнозинство – Изборният кодекс, също падна под ножа на КС заради недобре уреденото електронно гласуване и прекомерните изисквания за уседналост.

Поправките в Кодекса на труда, с които се въведе давност за отпуските и щяха да "изгорят" неизползваните почивки на хиляди работници, бяха смекчени от КС. Съдът не отмени двегодишния срок, в който отпуските трябва да се ползват, но спаси старите натрупани почивни дни.

Без последствие остана направеното в противоречие на конституцията прехвърляне на парите за ранна пенсия от частните фондове към Националния осигурителен институт. КС каза, че така е нарушен основният закон, но тъй като решението му излезе, след като парите бяха в държавния фонд, на практика не промени нищо.

Обемът, с който работи ГЕРБ ООД, е 20 млн. лв. на седмица - такива бяха изчисленията на БСП преди година за лобистките поправки, прокарвани от депутати на ГЕРБ. Управляващата партия е подлагана на непрестанни критики и от левицата, и от десницата, че защитава едни или други интереси. "Вечният заподозрян" е депутатът и бизнесмен от Етрополе Емил Димитров, който още с първите си изяви в парламента предизвика скандали и обвинения в лобизъм.

Той внесе поредица от поправки в закона за лова. Първо беше отстрелът на мечки, разрешенията за който да се издават по-либерално - не от екологичния, а от земеделския министър. После парламентът замалко да позволи отстрела на диви птици в размножителния им период, с което България щеше да наруши евродиректива и да понесе санкции.

След това дойде идеята общините да имат думата при даването на разрешения за проучване и при даването на концесии за подземни богатства, но впоследствие беше оттеглена. Димитров обаче проби с отлагането на пълната забрана за пушенето на обществени места - вместо да влезе от юни м.г., беше отложена най-рано за средата на 2012 г. с аргумента "вероятни последствия за туризма и тютюнопроизводството".

Така и не стана ясен авторът на скандалната поправка в закона за наркотичните вещества, публикуван незаконно в Държавен вестник през март 2010 г., която смекчаваше режима на реклама с изображения, наподобяващи наркотици. Анкетна комисия от депутати разследва случая и след поредица изслушвания на замесените в случая политици и служители на парламентарната администрация депутатите от ГЕРБ Светлин Танчев и Пламен Цеков бяха освободени като председатели на комисиите по европейските въпроси и по здравеопазването.

Депутати от БСП, ДПС и "Синята коалиция" обвиниха управляващите в опит за прокарване на лобистки интереси на едри земевладелци и арендатори заради поправка в закона за опазване на земеделските земи, с която се забранява строителството на ВЕИ в плодородни земи. Според опозицията предложението ощетява инвеститорите в такива проекти и не забранява друг вид строителство.

Другото обвинение беше заради поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които предвиждат собствениците на ниви, решили да продават земята си, да я предлагат първо на арендатора. След продължилите три месеца скандали вносителите ГЕРБ изтеглиха текста. Първият законопроект, внесен за обсъждане в 41-то Народно събрание, предизвика скандал и подозрения в лобизъм и конфликт на интереси на съпредседателя на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова.

Юристката, която имаше кантора в Монтана, преди да стане депутат, предлагаше законова промяна, която да позволи на нотариусите да запазват канторите си, дори и да са избрани за президент, министър или депутат. Промяната засягаше самата нея и депутатът от РЗС Бисерка Петрова. В предложението имаше още два "лобистки" текста, които обаче бяха бламирани - плащанията по сделки с имоти за над 10 хил. лв. да стават по банков път по сметка на нотариуса и продавачът и купувачът да подписват пред нотариус декларация, че цената, на която става покупко-продажбата, е тази от нотариалния акт.

Ако бяха приети, първото щеше да донесе комисиони за нотариусите от банките, а второто им гарантираше допълнителни приходи. При друг лобистки закон се наложи и намесата на премиера Бойко Борисов. Така беше оттеглена от министерството на транспорта промяната в закона за автобусните превози, с която се премахваше изискването за категоризация на автобусите за ученическите екскурзии.

Един от спорните текстове гласи - при превози на ученици организаторът осигурява безопасното качване, превозване и слизане от автобуса. Ако този текст беше приет, при инцидент отговорността щяха да носят директорът на училището, а не шофьорът и транспортната фирма. Преди седмица от БСП отново заподозряха, че управляващите обслужват лобистки интереси - този път с поправки в закона за приватизация.

Депутати от ГЕРБ предлагат държавните дружества "Български пощи", Агенцията за дипломатически имоти, "Аудио-видео Орфей" и Военното издателство "Свети Георги" да бъдат извадени от забранителния списък за приватизация, а бившият транспортен министър Петър Мутафчиев се усъмни, че зад това прозират лобистки интереси за апетитните имоти на дружествата. В началото на 2011 г. правителството предложи поправка в закона за здравното осигуряване, инициирана от здравното министерство, според която частните здравни фондове трябва да се прелицензират като застрахователи и да отговарят на по-високи изисквания за капитала.

След съпротива и недоволство от страна на частните фондове текстът беше отхвърлен. Сега обаче Министерството на финансите отново внесе подобни изменения, този път в Кодекса за застраховането, тъй като ведомството на Симеон Дянков и Комисията за финансов надзор твърдят, че ЕК ще ни глоби, че здравните ни фондове не отговарят на европейските изисквания.

Преди повече от година за пръв път беше лансирана пълна забрана на маркирането на автомобили и преди няколко месеца вътрешният министър Цветан Цветанов директно заяви, че маркирането на колите е свързано с престъпни схеми за кражба на автомобили. В крайна сметка обаче парламентът реши да се махнат само стикерите. Против премахването на маркирането и на стикерите са застрахователните дружества "Армеец", собственост на "Химимпорт", "Бул инс", свързвана с братята Красимир и Николай Маринови - Маргините, и Румен Николов-Пашата, както и "Лев инс", свързвана с Алексей Петров.

Депутатите от ГЕРБ Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев вече са осъдени за конфликт на интереси, а техни съпартийци се разделиха с постовете си след скандали: бившият зам.-председател на парламента Лъчезар Иванов - заради опита му да спре журналистическо разследване срещу приятел митничар, бившата шефка на социалната комисия Геновева Алексиева - заради съмнения за конфликт на интереси, Красимира Симеонова - заради пропаганда сред ученици, Пламен Цеков и Светлин Танчев - след скандала с наркопоправката в Държавен вестник. Иванов, който единствен от ГЕРБ е втори мандат депутат, се оказа и най-имотният консултант в управляващата партия с хонорар от 131

хил. лв. Лидерът на ДПС Ахмед Доган пък получи 1.1 млн. лв. хонорар за хидровъзела "Цанков камък", но съдът не го осъди за конфликт на интереси.