Талибаните имат три дни да предадат Бин Ладен

САЩ дадоха тридневен ултиматум на афганистанските талибани да предадат Осама бин Ладен, съобщи Си Ен Ен късно в неделя. В противен случай Вашингтон ще употреби военна сила срещу режима в Кабул.

Президентът на САЩ Джордж Буш издаде заповед за мобилизация на 50 хиляди запасняци и предупреди американските военни да се настроят за продължителна война срещу тероризма, а нацията да се подготви за една война без фронтови линии и предмостия. "Победата няма да дойде в една решителна битка, а в серия от решителни акции срещу терористичните организации и онези, които им дават подслон", каза Буш. Вицепрезидентът Дик Чейни каза в неделя: "Този път няма да е като в "Пустинна буря", където имаше няколко месеца струпване на войски, четири дни война и край. Това ще е работа за години напред." Според висши американски военни все още няма конкретен план, както и че ако имаше бързо и лесно решение за ответен удар, то досега той да е бил нанесен. "Събираме сила не за да наказваме, а за да заличим тероризма, а това е съвършено различна игра." Администрацията на САЩ не разкрива дори какъв тип военна акция подготвя, но се твърди, че тя ще съперничи по мащаб на струпването от президента Роналд Рейгън на военна сила в последните години от студената война.

В същото време военни специалисти предупреждават, че тероризмът е нетрадиционна заплаха за националната сигурност и не е изключено Буш да бъде принуден да склони на повече невинни жертви от ударите, т.е. нещо като американски вариант на руската стратегия в Чечения. Те предупреждават, че терористите може да отвърнат с още по-ужасни атаки с оръжия за масово унищожение и тогава парадоксално да се окаже, че да си в армията е най-сигурната защита за обикновения американец.

Юристи подчертават, че има огромна разлика между обявяването на атентатите за война или на тероризъм, защото при всеки от подходите действат различни международни закони. В единия случай Женевската конвенция изисква сражаване срещу военни, а във втория става дума за криминално преследване от органите на реда и съда. Компромис може да е признаването на организираните терористи за де факто военни структури, н оттогава остава проблемът с гибелта на цивилни при ударите.

Експерти прогнозират двустепенна операция като в следващите няколко дни ще бъдат първите ракетни и бомбени удари срещу базите на Осама бин Ладен в Афганистан и по света като отдушник на обществения гняв. Това ще прилича на бомбардировките на Токио през 1942 г. само 4 месеца след Пърл Харбър. Бивши британски командос обясни пред в. "Сънди мейл", че ако разузнавателната информация и отрядите от елитните ударни части на САЩ и НАТО инструктират точно бомбардировачите, ударите с лазерно насочвани оръжия може да бъдат изключително ефективни. Това обаче е изключително сложна операция за хора, които само на 500 метра от целта подават команди на свръхзвуков самолет, пускащ еднотонна бомба. Втората фаза ще бъде много по-сложна и продължителна с акции и бомбардировки по цял свят, включително с удари на командоси и широкомащабни сухопътни действия, но едва ли ще има навлизане в Афганистан.

В Кабул, където очакват да бъде нанесен първият удар, вчера талибаните свикаха спешно заседание на висшия си съвет по отбрана, а населението в столицата се запасяваше с храни или бягаше към границите с Пакистан и Иран. Според американски източници част от средствата срещу талибаните ще бъде вербуването на афганистански племена, засилена помощ за опозиционния Северен съюз, който вчера погреба своя лидер Ахмед Шах Масуд, и използването на южните племена пущу, несъгласни с присъствието на арабина Осама бин Ладен и неговите сънародници в неарабската азиатска страна. Афганистанецът от узбекски произход ген. Рашид Достум, чието семейство живее в Анкара, е обещал разузнавателна помощ срещу талибаните.

Според в."Ню Йорк таймс" контурите на бъдещите действия се очертават и от настояванията на Пентагона за повече разузнаване, ракети "Круз" и спецчасти за борба с тероризма. Милиарди долари са поискани за безпилотни шпионски самолети, за защита на войските от биологически и химически оръжия, за подмяната на стратегическите ядрени ракети по някои подводници с конвенционални крилати ракети. Президентът Буш има одобрението на 84% от анкетираните граждани, зад него категорично е Конгресът на САЩ, който отпусна 40 млрд. долара за борба с тероризма. Сред конгресмените се говори, че дебатите по всички социални въпроси ще бъдат отложени за догодина.

Военният министър Донълд Ръмсфелд каза в неделя, че терористичната мрежа вероятно се е рапростряла над 60 държави, включително САЩ. "Ако нямате армия или флота, която да преследвате, трябва да атакувате мрежата и страните, които я приютяват. Тези държави имат ценни обекти като столицата или военните", каза Ръмсфелд. Вицепрезидентът Дик Чейни, държавният секретар Колин Пауъл и шефът на Пентагона Ръмсфелд вчера отново казаха, че без съмнение следите водят към Осама бин Ладен. Най-търсеният от ФБР терорист вчера повторно отрече да има нещо общо с атентатите, като обясни, че е получил подслон в Афганистан след клетва пред талибаните, че няма да използва страната за антиамериканските си действия.

Администрацията на САЩ обаче продължава да обвинява Осама бин Ладен за атентатите. Група американски бизнесмени обявиха в Ню Йорк създаването на фонд, от който ще бъдат финансирани усилията за залавяне или унищожаване на международния терорист, предаде ИТАР-ТАСС. За този, който се "добере" до него, е обещана награда от 1 милиард долара. Още през 1998 г. правителството на САЩ обяви награда от пет милиона долара. Новата колосална сума за възнаграждението ще се събере чрез дарения от делови хора, които по такъв начин могат да се включат в борбата с тероризма. Очаква се част от средствата от фонда да се използват за подготовка на наемни убийци с цел физическо унищожаване на Осама бин Ладен.

САЩ използват безпрецедентните атентати за събиране на международна коалиция като проверка по принципа "кой е с нас". С необичайна настойчивост държавният секретар Колин Пауъл поиска Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства да скъсат дипломатическите си връзки с афганистанските талибани. Това все още не е поискано от Пакистан - третата страна в света, признаваща талибаните за законни управници на съседен Афганистан, и вероятно стратегически най-важният съюзник в момента. Неофициално се твърди, че от Исламабад ще бъде поискано разполагане на американски сухопътни войски на негова територия. Покрай сглобяването на международна коалиция в петък Държавният департамент покани всички посланици във Вашингтон, за да им връчи настояване от четири точки с настояване техните държави да арестуват терористи, да им попречат да преминават границите, остро да осъдят насилието от вторник и да се присъединят към битката с тероризма. Дори Иран, който традиционно е смятан за противник на САЩ, но и на талибаните, може да се включи под някаква форма, след като вече затвори границите си с Афганистан в очакване на вълна от бежанци.

Последните допитвания да общественото мнение показаха и съгласие с приемането на закон, разрешаващ убиването зад граница на терористи. Почти 90% искат военен удар, 75% настояват за ответни мерки, дори в тях да загинат невинни, 70% от анкетираните са убедени, че ще има война. Но онези, които са воювали срещу нацистите, в Корея или във Виетнам, показват най-малко желание за военни акции. Внушително е доверието (72%) в способността на спецслужбите да заловят виновните за атентатите. Между 86% и 68% се движи делът на онези, които са готови да приемат по-строги мерки за сигурност като преминаване през метални детектори и тричасово изчакване по летищата преди вътрешни полети. Американците обаче не са ентусиазирани (39% съгласие) от разрешение да бъдат подслушвани телефоните им и електронната им поща.

Вчера министърът на правосъдието Джон Ашкрофт каза, че ще поиска специални правомощия за подслушване на вероятни терористи и проследяване на банковите им сметки.

Още един човек беше арестуван в неделя в Ню Йорк във връзка с атентата срещу Световния търговски център, съобщи АП. Според говорител на ФБР заподозреният е бил задържан като свидетел. До момента имиграционните власти в САЩ са задържали двайсет и пет души във връзка със следствието за терористичните атентати на 11 септември, съобщи Министерството на правосъдието. Според говорителката на министерството Менди Тъкър разпитите ще продължат, но тя не разкри самоличността на арестуваните и мястото на задържането им. Издадени са и заповеди за арест на още двама души, които може би са важни свидетели за атентатите в Ню Йорк. В неделя министърът на правосъдието Джон Ашкрофт каза, че властите издирват над 100 души, заподозрени, че са замесени в атентатите.

Вицепрезидентът Дик Чейни съобщи, че бойните самолети, патрулиращи над Ню Йорк и Вашингтон от една седмица насам, имат заповед да свалят пътнически самолети, които не изпълнят заповедта да не летят над градовете. Президентът Буш ще реши дали тази заповед за остане в сила за постоянно.