Безкрайната ос на вертикала
| Всяка година в средата на юли кандидатстудентските бисери разсмиват всички с изключение на "блесналите" младежи, учителите и родителите им. Никой обаче не обръща внимание на помагалата за изпитите за университетите, от които децата се подготвят. Липсва и дебат доколко форматът на изпита по литература е подходящ и показва ли знания. От време на време се споменава, че съдържанието на учебниците е остаряло, трябва да се смени, но... Ако сте кандидат-студент, ще ви залеят с безброй съвети – "учи само това...", "не забравяй да споменеш, че...", "в никакъв случай не пиши есе", "винаги бъди готов за Йовков и Далчев...". Така учениците трябва да се съобразят и наизустят куп неща, но не и да проявят истинското си ниво на знание. Помагалата и наръчниците за изпитите само затвърждават налагането на клишета и мнението, че е по-важно да можеш да помниш, а не да мислиш. Ето избрани цитати от помощните учебници, които гарантират влизане в университет, защото са писани от хора, които после ще проверяват работите на кандидатите. Това са учители и университетски преподаватели, които биха били много доволни да видят цитати от творбите си в темите, които трябва да оценят. Тренирайте паметта си - пробвайте да ги наизустите и проверете дали след това бисерите на младежите още ще са ви смешни. |
"В историческата памет на всеки народ действат миротворчески процеси. Митологичното народно въображение създава култови образи. Националната ни памет е сакрализирала в мъченически ореол една от най-емблематичните за България личности – чистият и свят образ на Апостола на свободата... Неговата историческа, но и човешка величавост задава националния етнически мащаб на всяко поколение българи."
Това е началото на увода на темата "Обесването на Васил Левски – реквием на саможертвата" за одата "Левски" на Иван Вазов. От увода разбираме, че за разлика от Вазов Ботев създава кратка лирическа творба, "издържана според жанровата определеност в мрачна реквиемна тоналност", и че като "речеви жест на съпричастност... поетът се обръща към одухотворената родина с доверително-изповедна интонация, изразяваща интимност". В творбите има "болезнени възклицания", "експресивна императивна глаголна форма".
"Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи. Сблъсъкът между собствените и чужди оценки се осъществява в поезията му най-често в диалогична форма – лирическият човек е разкрит в ситуация на спор с реален (дама, работник) или абстрактен (завод, история, живот) събеседник-опонент." - из темата "Човекът и неговите ценности в творчеството на Никола Вапцаров".
Неопределеното "долу"
"Светът, който обитава героят в "Хаджи Димитър", е двуизмерен, развит по безкрайната ос на вертикала." Неопределеното "долу" ("нейде в полето") се свързва със земята на робството, осезаема чрез песента на робините. Неопределеното "горе" ("на небето", "там на Балкана") - със слънцето – символ на живота, и на Балкана - символ на народния мит за свободния човешки дух. Този свят е едновременно реален и приказно-фантастичен, но е построен по законите на космическия ред и хармония, обединяващи живата и неживата природа в духовно единство." Това е анализ на пространството и времето в "Хаджи Димитър".
Неразгадаемото величие на трансцедентното
Тематичните кръгове на Вазовия поетически свят се оказват величието на миналото, природата и българският език. "В лоното на природата лирическият герой се осъзнава като дете на естеството, като частица от вселената майка... Природата е храм, чиято сакралност е гарантирана от тайнствеността и спокойствието от неразгадаемото величие на трансцедентното, от човешката нищожност пред него" - из помагало, изучавано в кандидатстудентски курс по литература.
Естетичното начало и пластичната красота
На изпита по литература в Софийския университет миналата седмица се падна "Пътища на прозрението в разказите на Йордан Йовков". Според критиката в Йовковото творчество "етичното и естетичното начало са неразчленимо сплетени". "Много са доказателствата за изключителната власт на Йовковия естетически човек. Заклети грешници могат да умилят с външната си прелест социума и той да прости греховете им.
Възможен е и друг вариант – красотата може да подтикне и самите грешници към нравствено пробуждане и изкупление (под въздействието на женската хубост Шибил се отказва от безнравствения си живот, стисливият Златил се възражда покрай прелестната Боряна, както Матаке покрай Сарандовица), т.е. може да бъде прераждаща сила. Същата способност да умиротворява духовно света има не само естетическият, но и нравственият човек в Йовковото творчество (Христовият праведник) – чрез милосърден евангелски жест (безкористно дарение, благородна лъжа, целувка на изпаднал в беда) те пробуждат грешниците и ги упътват към добро.
Според Йовков обаче пластичната красота става ценност само когато се онравствености, т.е. когато нейният носител синхронизира естетическите с нравствените си импулси. Израз на тази мечтана хармония е култът на Йовковия човек към "себапа" – необходимото благодарение, чрез което творчеството на красотата се обезсмъртява..."
Охудожествяване на нехудожествено
"Щастливеца утвърждава една универсална истина, че всеки народ се самоидентифицира, самооценява в съизмерването с други народи... И докато Бай Ганьо е грозното, несъвършено творение, то Щастливеца е неговият нравствен коректив. Автор и герой се явяват като двете страни на едно цяло. Както отбелязва В. Стефанов, "творбата снема социокултурен национален момент, който се изразява и чрез образа на Бай Ганьо, и чрез образа на разказвача... Щастливеца довършва започналия още през Възраждането процес на "охудожествяване на първично нехудожествени жанрове" - Светлозар Игов. Той издига вестникарския фейлетон до ранга на "висока литература".
Средищен топос на злото
"Най-многоаспектно проблемът за себеразрухата на буржоазната личност, за страшната самота на индивида, пропилял огромната си духовно-интелектуална енергия за цел, лишена от нравствено съдържание, разкрива романът "Тютюн". Той използва сюжетната схема на "Осъдени души". И двете творби разкриват драмата на мъжа фанатик, който не подбира средствата за изграждане на сатанинска организация – Йезуитския орден и царството на едрия капитал.
Според анализа средищен топос на злото в първия е църквата, а във втория – "Никотиана". Затова фаталните герои са "осъдени души". Те служат на химерични идеали: Ередия – фикцията "Бог", Борис – фикцията "пари", Фани и Ирина – обречената любов към мъже фанатици. Личните им драми са разгърнати върху драматичен социално-политически фон... Епическият човек на творбата е поставен пред неизбежен исторически избор, който определя нравствената му съдба..."
| Целите на изпита по Български език и литература*: - Да провери равнището на владеене на книжовноезиковата норма - Да провери литературните компетентности на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания - Да провери равнището на комуникативна компетентност на кандидат-студентите - доколко умеят да създадат аргументативен текст по определен проблем - Да провери обществената зрялост и хуманитарната култура - способността им за ценностна ориентация, за осъзнаване и решаване на проблеми Изисквания към кандидат-студентите: - да създават задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст - да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми - да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем Какво се оценява: Предлаганият формат на изпита е насочен към установяване на наличието на действени компетентности, а не на наизустени знания. Доколкото изпитът е основан върху съществуващите Държавни образователни изисквания за учебно съдържание, проверката е ориентирана спрямо разписаните в този нормативен документ компетентности. В най-обобщен вид те изглеждат така: - знания и умения за общуване в различни ситуации; умения за разпознаване и използване на различни речеви регистри; умения за разбиране и осъзнаване на основните хуманитарни и обществени ценности и проблеми; знания за строежа и функционирането на езика и литературата - знания за историческия развой на литературния процес; умения за общуване с художествената творба - извличане на смисъл, осъзнаване на проблем, анализ и интерпретация; умения за създаване на аргументативен текст. Из указанията на Софийския университет, публикувани на сайта му |