ЕЦБ продължава да не приема фалит на Гърция

ЕЦБ продължава да не приема фалит на Гърция

Това противопоставя Жан-Клод Трише и Ангела Меркел за помощта за Атина
Въпросът как да бъдат привлечени частните инвеститори към втория спасителен пакет за Гърция продължава да бъде ябълката на раздора между председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише и германският канцлер Ангела Меркел.
Трише затвърди своята позиция, че няма да приема за гаранции гръцки облигации с рейтинг "фалит", като това може да спре финансирането на банковата система на страната, пише "Файненшъл таймс".
Той допълни, че правителствата на еврозоната трябва да намерят начини да поддържат гръцкия банков сектор, ако вторият спасителен пакет за Атина доведе до фалит.
"Ако една страна фалира, ние няма да можем да приемем нейните облигации за нормални и платежоспособни гаранции по кредити", заяви Трише в интервю за "Файненшъл таймс Дойчланд".
Изказването на Трише идва само дни преди извънредната среща на лидерите на еврозоната в четвъртък в Брюксел, на която ще се обсъждат варианти за спасяване на Гърция. Германският канцлер Ангела Меркел е на противоположния полюс, като тя настоява частните инвеститори да поемат част от новия спасителен пакет за Атина, който се очаква да бъде на обща стойност 115 млрд. евро.
Твърдото намерение на Меркел за привличане на частните инвеститори обаче може да коства рейтинга на страната. Причина за това са предупрежденията на рейтинговите агенции, че повечето разглеждани варианти за преструктуриране на дълга на страната ще доведат до понижение на рейтинга до ниво "частичен фалит". Което е недопустимо от гледна точка на ЕЦБ.
От своя страна Меркел заяви, че ще присъства на извънредната среща в четвъртък само ако на нея се достигне до споразумение по новия спасителен план за Гърция. Според нея е хубаво да се избегне преструктуриране на дълга, но същевременно да се убеди доброволно частният сектор да намали дълговата тежест на страната.
"Колкото по-голямо е доброволното участие на частните кредитори, толкова по-малка е вероятността страната да се нуждае от допълнителна помощ", заяви Меркел.
В четвъртък в Брюксел ще бъдат проведени паралелни преговори – с частните инвеститори за гръцкия дълг и тяхното участие в решаването на проблема и отделно на самите лидери.
Меркел заяви, че е "спешно необходимо" да се постигне споразумение по гръцката дългова криза и че тя ще отиде на срещата в четвъртък, ако има готовност за решение.
"Аз ще отида само ако има резултат от срещата", поясни тя.
Идеята за отписване на част от гръцкия дълг започва да намира своите поддръжници сред инвеститорите, след като вчера германският застраховател Allianz подкрепи тази идея. Финансовата институция одобрява възможността частните кредитори да отпишат около 25-30% от дълга на Гърция, съобщи "Ройтерс".
Според източници на агенцията банковият сектор по света е обсъждал възможността за отписване на 30-50% от облигациите, издадени от Атина. Но преговорите продължават, като целта е да се преодолеят законовите и политическите пречки, които са концентрирани върху усилията да се избегне фалит на Гърция или да се преодолее опозицията на Европейската централна банка при подобен развой на събитията.
Финансовият директор на Allianz Пол Ахлайтнер заяви, че всяко споразумение трябва да бъде на доброволни начала, като по този може да се избегне ситуация на фалит.
"Например страната (Гърция) може да предложи замяна на стари облигации с номинал от 100 с нови с номинал 70", заяви Ахлайтнер. "По този начин може да се постигне доброволно намаляване на дълга с 30% и едновременно с това да се удължи падежът на книжата."
Застрахователите са сред най-големите притежатели на дълг и същевременно малко коментират публично идеята за участието на частния сектор в помощта за Гърция.
Allianz към края на миналата година притежава гръцки дълг на стойност около 1.3 млрд. евро.
Ако предложението на германската финансова институция за 25% отписване от номинала на книжата бъде прието, това може да спести на Атина около 50 млрд. евро.
За да може да гарантира новите книжа, страната ще трябва да вземе заем от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), който да предаде на тръст, допълни Ахлайтнер. Според него новите облигации ще бъдат с лихва от 5 до 6%.
Същевременно източници на германското издание "Ди велт" съобщиха, че европейските правителства обмислят да наложат банков данък, като един от вариантите за привличането на средства от частния сектор за Атина.
Според източниците той може да обхване и финансови институции от еврозоната, които не са обвързани директно с Гърция. Те допълват, че този данък може да бъде комбиниран заедно с обратно изкупуване на дълг.