Историята на първия модерен фестивал на открито започва с двама отегчени и богати туристи в Роуд Айлън в началото на 50-те години на миналия век.

Тогава те посещават бостънския джаз клуб на Джордж Уейн и го молят да им организира музикален фестивал на открито. Финансовите им възможности успяват да преборят скептицизма му и той решава да опита.

Така през 1954 година е създаден първият модерен фестивал на открито "Нюпорт джаз фестивал", в който през годините участие вземат Ела Фицджералд, Оскар Питърсън и Дизи Гилеспи. Тази година в Нюпорт ще се състои неговото 57-о издание, а начело продължава да стои същият Джордж Уейн от джаз клуба в Бостън, пише "Файненшъл таймс". 

Сега Уейн е на 86 години и живее в Манхатън. За пръв път сяда зад пианото в редица опушени барове още преди началото на Втората световна война и ходи на турнета с музиканти като Руби Браф и Пи Уи Ръсел. Дори в момента успоредно със заниманието му в Нюпорт, превърнало се в успешен бизнес, той продължава да свири в група заедно с тромпетиста Ранди Брекър и барабаниста Луис Неш. 

Уейн е оцелял на върха, макар и минавайки през няколко години "на мускули", следвайки всеки обрат в джаз канона и с помощта на много математика и сметки. 

Роден е през 1925 година в обикновено семейство от Бостън. Баща му е физик, а майка му обичала да свири на пиано. Още на 12-13 години той вече е почитател на джаз музиката, която слуша по радиото, и много скоро събира група от децата в квартала. След това свири в различни заведения по време на военната си служба, както и докато следва в университета, и дълго време изпитва страх напълно да се отдаде на любимата си музика, тъй като вижда как талантливи музиканти често живеят на ръба.

През 1950 г. приятел му предлага да започне като управител на джаз клуб в Бостън и така започва историята на "Сторивил клъб". По това време барабанист в него е "Биг" Сид Катлет, който свири заедно с Луис Армстронг, и когато известният тромпетист посещава града, Уейн успява да уреди той да посети клуба му. В края на вечерта Армстронг се качва на сцената и изпява Sleepy Time Down South. Това е и моментът, в който Уейн осъзнава, че мястото му е точно там и че за да успее, трябва да започне да работи с най-големите като Били Холидей, Дюк и Ела, разказва самият той пред "Файненшъл таймс".

 

Когато Илейн и Луис Лорилард - една отегчена от лятото си в Нюпорт двойка, която посещава "Сторивил", предлага да вложи 20 хил. долара, Уейн вече разполага с необходимите контакти в бранша. И въпреки това тогава не предполага, че фестивалът ще има такъв успех. До този момент никой не е поставял платена сцена на полето. Събитието обаче предизвиква огромен медиен интерес и залива световната преса със снимки на 5 хиляди души, които седят на полето и слушат джаз под чадърите си.

Първият афиш на Уейн включва Били Холидей и Лестър Янг, както и редица традиционалисти и модернисти в джаза по това време. "Беше като събор на целия джаз свят. Всички дойдоха: мениджъри, агенти, пресата, критиката", спомня си Уейн пред изданието. 

Вълнението от първите години на фестивала в Нюпорт може да се види във филма от 1958 година Jazz on a Summer's Day. Тогава Дейв Брубек, Джери Мълиган, Ела Фицджералд, Сара Воун, Дюк Елингтън, Сесил Тайлър и Sun Ra успяват да привлекат огромни тълпи от хора. 

С началото на 60-те години Уейн започва да работи и над други фестивали като консултант и организатор. Ню Орлиънс е един от първите градове ентусиасти да му бъдат клиенти, но през 1962 година им отказва, тъй като тогава чернокожите в града нямат право да нощуват в хотели. След много законови промени през 1970 г. той започва работа по фестивала "Ню Орлиънс Херитидж" (New Orleans Heritage Festival). 

През години Уейн се опитва да включи в програма и групи от други стилове като рокендрол, тъй като по това време джазът вече не е достатъчен, за да привлича достатъчно публика. Решението на проблема се оказват спонсорите, които идват и си отиват през годините.

За известно време фестивалът се мести в Ню Йорк и започва да се провежда на различни места в града, което също се води за едно от изобретенията на Уейн, пише "Файненшъл таймс". Десетилетие по-късно фестът се завръща в Роуд Айлън, а Уейн все по-малко участва в управлението му еднолично. Сега фестивалът е плод на съвместен труд. 

Когато сравнява минало и настояще, Уейн назовава един своеобразен парадокс в джаза днес: "Има над хиляда джаз вечери на месец в Ню йорк, но дните, когато можеш да напълниш "Карнеги Хол", са вече минало. Джазът е по-голям от всякога, но в джаза няма големи имена".

Що се отнася до публиката, той допълва: "Когато се занимавах с моя клуб, хората пиеха и пушеха, вътре се чуваше звън на чаши. Сега, когато отидеш в джаз клуб, вътре е като на църковна служба. Ако кажеш нещо, някой ти прави забележка да мълчиш."  

Това лято фестивалът се провежда между 5 и 7 август и в програмата му са Michael Feinstein и Wynton Marsalis, както и Esperanza Spalding и Ambrose Akinmusire.