Технически фалит на САЩ може да изпрати икономиката в депресия
Президентът на САЩ Барак Обама, финансовият министър Тимъти Гайтнър и председателят на Фед Бен Бернанке настояват, че споразумението за повишение на тавана на дълга ще бъде постигнато в срок и страната ще избегне техническия фалит.
Какво обаче би се случило, ако политиците не успеят да се разберат в срок? Отговор на този въпрос се опитват да дадат анализаторите на сайта Politico.com Джош Герстийн и Бен Уайт.
Повишението на тавана на дълга, равняващ се на 14.3 трлн. долара, трябва да се случи преди 2 август. Само малък брой републиканци като кандидата за президент от Минесота Майкъл Бакман са на мнение, че ако това не се случи, последиците ще са минимални.
Според финансовите експерти обаче достигането на технически фалит би дестабилизирало пазарите и цялата икономика. Последиците биха се усетили моментално от голяма част от американците, а и от жителите на останалите страни по света.
Фондовите пазари почти със сигурност ще се сринат. Все пак някои анализатори са на мнение, че фалитът ще понижи рязко атрактивността на американските облигации, насочвайки инвеститорите към акциите. Това може да ги подкрепи поне в краткосрочен план.
Първото голямо препятствие се очаква на 3 август. Тогава правителството на САЩ има разходи за социално осигуряване на стойност 23 млрд. долара. През този ден обаче се очакват приходи от едва 12 млрд. долара, което оформя празнина от 11 млрд. долара.
Обама заяви през миналата седмица, че не може да гарантира, че социалните помощи ще бъдат изплатени в срок. Това може да предизвика паника сред пенсионерите и хората с инвалидни пенсии.
Следващият съдбоносен ден е 15 август. Тогава правителството трябва да погаси лихви на стойност 29 млрд. долара, но вече ще е пропуснало плащания за 54 млрд. долара.
"Вярвам, че финансовото министерство ще се погрижи преди всички останали разходи да покрие задълженията си за лихви по държавните облигации", коментира Джей Пауъл, бивш високопоставен представител на ведомството. "Ако спрем да плащаме външните си задължения, може да потопим цялата лодка", допълни той.
Анализатори коментират, че финансовото министерство би ограничило всички останали разходи, за да предотврати фалита. Според анализ на Bipartisan Policy Center това би означавало ограничаване на останалите правителствени харчове с 44%.
Вашингтон ще трябва да избере кои разходи да съкрати за сметка на други - дали ще се спрат плащанията за пенсии, за заплати на военните, за болниците и т.н.
Рейтинговата агенция Standard & Poor’s предупреди, че ако бъдат пропуснати няколко подобни плащания, ще понижи оценката си за страната, която в момента е най-високата възможна - ААА. Moody's пък заплаши, че поставя рейтинга на САЩ под наблюдение с възможност за понижение.
Ако това се случи, много фондове може да продадат държаните от тях облигации на САЩ. Все пак този сценарий не трябва да се преувеличава, като се има предвид, че рано или късно таванът ще бъде вдигнат и страната ще възобнови плащанията.
"Първото правило на капиталовите пазари е, че те прогнозират бъдещето. Апокалипсисът се случва само когато е неочакван", коментира Джеймс Рикардс, управляващ директор на анализаторската компанията Omnis Inc. "Събитията, които могат да последват, до голяма степен са очаквани и затова е малко вероятно да имат апокалиптични последици", допълва той.
През август ще падежират държавни облигации за 470 млрд. долара. Обикновено финансовото министерство заема пари от пазарите за покриване на задълженията, което не оказва почти никакъв ефект върху тавана на дълга.
При създалата се ситуация обаче лихвите за заемане ще са много по-високи от обикновено. Възможно е, макар и малко вероятно, да няма достатъчно купувачи за американските ДЦК, което би увеличило значително капиталовия недостиг.
Ако таванът не бъде вдигнат дълго, големите инвеститори в американски облигации като Китай ще започнат да настояват за по-високи лихви, коментират експерти. По този начин би се увеличила цената за заемане на капитал за хората и компаниите.
Това пък би означавало по-слаб икономически растеж, по-малко работни места, по-високи лихви по ипотеките и по всяка вероятност нова рецесия, а дори и депресия.
Дългосрочният ефект от евентуален ръст в лихвите за заемане от пазарите би бил катастрофален. Анализатори изчисляват, че покачването им с 1% може да забави икономиката с 1% и да струва на държавата по около 800 хил. работни места на година.
Обама предупреди за потенциално повишение на лихвите, което ще увеличи данъчната тежест за всички американци. "Това не е просто един абстрактен проблем", каза президентът.