По време на седемгодишното си укриване Горан Хаджич, последният беглец, обвинен във военни престъпления от Международния трибунал в Хага, който бе заловен вчера в Сърбия, е прекарвал повече време в Русия, отколкото в Сърбия и е бил подпомаган от забогатели по времето на войната, от отделни свещеници и хора, близки до бившия директор на сръбската държавна сигурност Йовица Станишич, съобщава белградският вестнник "Блиц".

По време на бягството си Хаджич два пъти е пребивавал в Русия за по няколко години. Там е работел. Пари и подкрепа е получавал от хора, на които по време на сръбско-хърватския конфликт през 90-те години е давал възможност да търгуват в района на Източна Славония, Барания и Западен Срем (Източна Хърватия).

Тези забогатели от войната хора станаха влиятелни личности и сега му се отплащат, каза източник на "Блиц" и цитиран от БТА.

По данни на разследването в началото на бягството на Хаджич много са му помогнали хора, близки до Йовица Станишич и заместника му Франко Симатович. В наши дни и двамата са подсъдими за военни престъпления в трибунала в Хага.

Според източника на "Блиц" Хаджич е решил да се крие отчасти и заради факта, че ако се защитава в Хагския трибунал, че е имал само формално власт като президент на Република Сръбска Краина, значително би утежнил защитата на Станишич и Симатович. Затова хора на двамата бивши ръководители на Държавна сигурност са му помагали да се укрива, а самото укриване му било организирано много професионално и по-добре от това на Ратко Младич.

На Хаджич обаче започнали да не му достигат пари.

Повратен момент в разследването се оказал опитът на Хаджич да продаде картина на италианския художник Модилиани. Вестник "Политика" уточнява, че снимка на картината на Модилиани "Портрет на мъж", която струва между 10 и 15 милиона евро, била намерена у колекционера Зоран Мандич, кум на Горан Хаджич.

Бързо било установено, че картината принадлежи на Хаджич и е купена във Франция през 90-те години.

Установено било също, че картината е купена с пари от контрабанда на петрол, с каквато се е занимавал бившият президент на Сръбска Краина по време на войните на териториите на Хърватия и Босна.

Фактът, че картината била подготвена за продажба, показвала, че Хаджич е останал без средства за по-нататъшното си укриване, и така било решено да бъдат следени финансиращите го лица.

До този момент сръбските власти имали информация, че Хаджич се крие в Русия, където под фалшиво име се оженил и дори му се родило дете.

През 2009 г. се е смятало, че е заминал за Беларус и сръбските тайни служби изгубили следите му. Предполагали, че има подкрепата на свещеници от Сръбската православна църква, които му намерили ятаци в Беларус, пише още "Политика", цитирана от БТА.

В момента се разследва начинът, по който Хаджич е влязъл в Сърбия. Предполага се, че това е станало преди няколко дни. Известно е, че Хаджич бил много недоверчив и поддържал контакти само с няколко дългогодишни приятели.

Източници на в. "Политика" обясняват как Хаджич "изчезна" на 13 юли 2004 г. на практика пред очите на следователите от Хага само няколко часа след като тогавашният главен прокурор на Хагския трибунал Карла дел Понте донесе в Белград запечатан плик с обвинителния акт против Хаджич. Установено е, че тогавашният секретар в министерството на външните работи съобщил на "своя приятел Хаджич", че Карла дел Понте е оставила в министерството обвинителния акт срещу него.

В момента, когато Карла дел Понте предавала обвинителния акт на сръбските власти, семейната къща на Хаджич била под наблюдение. Станалото на 13 юли 2004 г. било документирано и визуално - Горан Хаджич се разхождал из градината си по тениска и шорти, когато звъннал телефонът. Той се обадил, разменил няколко думи и влязъл в къщата. Бързо след това излязъл облечен и с чанта, седнал в пристигналия междувременно автомобил и заминал в неизвестна посока.