Управляващите отстъпиха от идеята да спрат професорите и доцентите да преподават в повече от един университет или колеж. Днес депутатите отхвърлиха окончателно предложението на "Атака" хабилитираните преподаватели да не могат да участват в акредитацията на повече от едно висше училище.

Така и занапред те ще имат право да подписват трудови договори с два университета и граждански с още няколко.

Справка на министерството на образованието към края на юни показа, че всеки десети професор или доцент е "летящ". Към тях се прибавят и 591 асистенти, които също обикалят страната и преподават в по няколко висши училища.

Сред преподавателите има такива, които "прелитат" през 4 университета. От това печелят по-малките ВУЗ, които иначе не биха получили акредитация, тъй като нямат необходимия брой преподаватели. Така например повече от половината професори в открития с подкрепата на премиера Бойко Борисов и президента Георги Първанов пернишки университет са "летящи".

Министърът на образованието Сергей Игнатов обясни, че миналата година бил най-яростният радетел за ограничаване на лекторите, "но временно е смекчил позицията си, за да не пострадат студентите". Той добави, че ще предложи на агенцията по акредитация да промени критериите, като например да се дават повече точки за преподавател с основен договор и по-малко, ако става дума за втори договор.

Депутатът от левицата Любен Корнезов заяви, че ограничението лекции да се четат само в един университет е противоконституционно. "Всеки гражданин може да има един основен трудов договор и втори допълнителен, защо преподавателят да няма такова право?", попита той. Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че "скитащите" по университетите професори подбиват цената си, докато, ако училищата се конкурират за един преподавател, ще се повиши и заплащането му.

Парламентът реши още, че българските висши училища могат да разкриват свои звена в чужбина, както и че университетите ще могат сами да определят цената на магистратурите. В момента таксите трябва да са 70% от отпусканата субсидия за студент по държавна поръчка, но в много университети този таван се надхвърля.

Идеята е цената на магистърските програми вече да се определя според търсенето им от студентите. Това означава, че по-атрактивните ще поскъпнат още тази есен. Преди време ректорът на УНСС Борислав Борисов прогнозира, че с промяната икономическите магистратури ще струват между 800 и 1800 лв. на година.