Александър Кашъмов: Абсурд е, че законът е бил приложен в разрез с правата на хората
| Обикалянето на всички дирекции на МВР за получаване на информацията за даренията е можело да бъде избегнато, ако има единни правила да бъде предоставена по най-лесния за заявителя начин. Това можеше да стане по пощата - чрез наложен платеж или по електронен път. Тези два начина са позволени от закона, смята Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация". С него разговаряме за практиката МВР да получава дарения и за приложението на Закона за достъп до обществена информация. |
Какво според вас би накарало някого да дарява на МВР, а не на дом за деца например?
- Аз бих го обърнал така - не е толкова въпросът кой би могъл да дарява, а дали въобще едно министерство на вътрешните работи би трябвало да приема дарения. Абсурдно е. Всяко частно дарение към институция, която е призована да се занимава с обществения интерес, директно се противопоставя на контрола, който гражданите иначе трябва да имат върху тази институция.
Всяко частно дарение е създаване на възможност за някакви външни влияния, които са различни от обществения интерес, и това е причината, поради която е недопустимо да съществуват в една нормална и демократична държава.
Какво би накарало един човек да дари на МВР е съвсем частен въпрос, защото въпросът е принципен. Естествено е, че ако един престъпник или някой, който би могъл да бъде заловен в престъпна дейност, знае, че има право на дарения, той би се насочил да ги реализира. Може някой да има и идеални съображения. Важното е, че принципите в една нормална система забраняват такова нещо, защото може частният интерес да се възползва и в крайна сметка той да започне да върти кормилото накъдето му харесва.
Това не е редно, подобен казус възникна преди няколко години с мобилен оператор, който даде преференциални условия за телефони на МВР. Тогава стана ясно, че това е проблем. В тази страна трябва да се изгради култура на мислене и улавяне кое е конфликт на интереси. Когато става въпрос за институции, въпросът е още по-значим.
Сред дарителите на МВР са съдът и прокуратурата. Как ще коментирате това?
- Това е абсурд. Не мога да си обясня как може МВР, чиито дознатели събират доказателства за една от страните в наказателния процес - прокуратурата, в същото време да има взаимоотношения със съда. Много е странно. Защото съдът е длъжен да е безпристрастен в един такъв процес. МВР е страна и по граждански дела, свързани с имотни спорове. Как може гражданите да очакват, че ще бъдат равнопоставено третирани в такива спорове.
МВР са страна и по много административни дела, свързани с незаконни уволнения и други административни въпроси. Изобщо всяко едно доближаване на някакви дарителства до тези системи, по-специално вътрешните работи и съдилищата, трябва да бъде посрещано с много голямо недоверие. Правителството трябва систематично да се замисли по този въпрос, защото до ден днешен тази тема не е поставяна на принципни основи в България. Това най-после трябва да се случи.
Какво мислите за предложението на премиера Бойко Борисов, ако бъдат спрени даренията за МВР, министерството да бъде компенсирано с пари от бюджета?
- Това е бюджетен въпрос, който не бих коментирал. МВР, за да си върши работата, трябва да има пари. Дали толкова голям процент от тях трябва да се отделят за подслушване е политически въпрос.
Иначе принципно не смятам за неправилно да се търсят пари за важните институции, особено когато тези средства ще заместят едни дарения от частни лица. Гражданите имат право на сигурност, за която се плащат някакви пари. Разбира се, насреща трябва да има пълна прозрачност на разходването им.
Какво според вас може да се направи информацията за дарителите да стане по-достъпна за обществото?
- Доколкото и ако се приеме за допустимо МВР да има дарения, първо трябва да има публични правила как се получават те. Трябва да има режим или на пълна забрана, или на яснота, критерии и правила. Разбира се, всяка информация за тези дарения - размер и от кого идват, трябва да е публична.
Това е записано и в Закона за достъп до обществена информация - договорите между институции и частни лица не могат да бъдат отказвани заради защита на каквито и да е данни на частните лица. Това е изрична разпоредба и те трябва да се предоставят при надделяващ обществен интерес.
За да получим информацията по Закона за достъп до обществена информация за дарителите на МВР, трябваше да обиколим лично всички дирекции на МВР? Според вас предоставянето на тези данни можеше ли да стане по друг начин?
- Доскоро МВР изобщо не даваше възможност да се иска информация от областните дирекции, въпреки че такова задължение съществува в закона след промените от 2008 г. Те не бяха готови за това. През 2009 г. поканиха експерти от "Програма Достъп до информация" да проведем обучения.
След като направихме две проучвания за интернет страниците на институциите, МВР създаде свои вътрешни правила за прилагане на Закона за достъп до обществена информация и директорите на дирекции изрично бяха овластени да дават информацията. Това е много важно, защото даренията са правени в много случаи на регионално ниво и в централата най-вероятно не разполагат с документация за тях.
Възниква и въпросът как да се прилага законът. Българската администрация обикновено не прилага закона приятелски по отношение на гражданите. Дори западните администрации не са приятелски настроени, когато става въпрос точно за този закон. Той се оказва особено болезнен за администрациите във всяка държава, защото е най-големият прозорец за гражданите и журналистите към това какво се случва във властта.
Преди няколко години бившият премиер на Великобритания Тони Блеър написа в мемоарите си, че най-голямата му грешка била приемането на закона за свобода на информацията. Разбира се, че няма никаква законова пречка информацията да бъде предоставена по начин, който е най-благоприятен за заявителя. Това е идеята на това законодателство.
Как можеха да постъпят дирекциите в конкретния случай?
- Пощата и куриерите предлагат доставяне на документи с наложен платеж, което означава, че на разноски на заявителя информацията можеше спокойно да бъде изпратена. Второто нещо е, че няма никаква пречка информацията да бъде дадена и по имейл, като изрично тази форма е предвидена в закона. Изпращането на данни по електронната поща става според вътрешните правила на институцията. Повечето институции в България имат такива правила.
Ако в правилата на МВР има нещо неясно, те трябва да се променят. В закона не може да пише как да се отнасяш нормално с хората. Това засяга здравия разум на тези, които го прилагат. В този смисъл използвам случая, от една страна, да отправя известни поздравления към МВР, че извърши някакви стъпки в тази насока, но, от друга страна, да критикувам това, което се случи. Излиза, че на централно ниво няма никакъв контрол върху това, което вършат регионалните подразделения.
Това е довело до разходи, до прилагане на закона в разрез с правата на хората, което е пълен абсурд. Особено когато става въпрос за информация от обществен интерес. В някои други държави е помислено журналистите да бъдат освободени от материалните разходи за достъп до обществена информация, както е в САЩ. У нас не само че липсва такова облекчение за журналистите, но както виждаме, се създават и нарочни затруднения. Нещо, което е абсолютно недопустимо.
Достъпът до документи на Европейския съюз е уреден с регламент още през 2001 г. Той се прилага всекидневно от институциите в съюза и всеки, който е подавал заявление по този регламент, знае, че там се работи изцяло по електронен път. Живеем в 2011 г. и администрацията трябва да се съобразява с този факт и с формите на комуникация, които съществуват.