Задава се още една година без международен климатичен пакт
Тазгодишната конференция на ООН за противодействие на климатичните промени, която ще се проведе в края на ноември и началото на декември, вероятно няма да завърши с подписването на нов международен пакт, но все пак ще е важна стъпка в оформянето на дългосрочните мерки срещу измененията в климата. Такава прогноза за срещата в южноафриканския град Дърбан прави председателстващият преговорите, цитиран от агенция "Ройтерс".
Според действащия в момента Протокол от Киото около 40 индустриализирани държави са задължени да намаляват парниковите си емисии до 2012 г. Япония, Канада и Русия обаче заявиха, че не желаят да продължат действието му, а САЩ изобщо не са се присъединявали към споразумението. Протоколът обаче не задължава развиващите се страни да се обвържат с по-малко изпускане на парникови газове, макар те вече да са източник на повече от половината от световните емисии. В момента най-много емисии изпуска Китай, следван от САЩ и Индия.
"Твърде рано е да обявяваме някакви резултати от Дърбан, в момента очакванията не са големи", коментира новозеландецът Ейдриън Маси, който от миналата година председателства дипломатическите преговори по Протокола от Киото. "Срещата няма да даде окончателен отговор и ще бъде много трудно да стигнем до какъвто и да било договор", категоричен е дипломатът.
По думите му каквото и да се случи в Южна Африка, едва ли всичките 191 страни в преговорния процес на ООН ще се откажат от по-нататъшните си усилия за общ подход относно климатичните промени. Според Маси обаче очевидно ще има "дупка" в координираните действия, след като протоколът изтече в края на следващата година.
Миналата седмица и министърът по климатичните преговори на Нова Зеландия Тим Гросър също коментира, че световната общност трябва да приеме, че в Дърбан няма да се стигне до правно обвързващо споразумение.
От години опитите на дипломати, политици и правителствени експерти да се договорят за задължително намаляване на парковите емисии буксуват. Развитите и развиващите се държави спорят кой трябва да понесе по-голямата финансова и икономическа тежест на "орязването" на емисиите, които затоплят планетата. Според Маси спорните въпроси тази година са газовете от авиацията и корабите, както и управлението на въглеродните пазари в бедните държави.
Учените са на мнение, че правителствата трябва спешно да договорят и постигнат спад в емисиите, за да може светът да избегне затопляне от 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива – праг, отвъд който се смята, че климатичните промени ще предизвикат повече суши, бури и наводнения.