Срещали са се няколко пъти в Родопите. Служебно. Дуцов е председател на Сдружението за дива природа "Балкани", а чаровната мадама е млада 65-килограмова мечка, маркирана с GPS нашийник. Получила го е при последната им среща.

Петя е една от трите мечки в България с GPS нашийници. Чрез устройствата природозащитникът наблюдава движението на животните, установява къде са бърлогите им, с какво се хранят и ако се наложи, ги освобождава от бракониерски капани. А понякога си прави експерименти.

Александър е на 34 години, а увлечението му по хищниците започва още в детските му години, когато влиза в Природо-математическата гимназия в София. "Хората мразят хищниците, защото не ги разбират. Аз пък затова ги харесах." Разказва и за един от опитите си да опознае по-добре мечките. "Стоях си в офиса в София и се чудех какво да правя", започва.

В такива случаи обикновено се звъни на приятели, излиза се на разходка или кино. Но на него му хрумва нещо друго. Биологът решава да тества поведението на мечките, докато са в непосредствена близост до човек. Примамката е самият той. "Исках да проверя колко опасни са и как реагират, когато ги приближават хора", обяснява той. За експеримента избира "едно мече", което обитава Витоша и е маркирано с нашийник.

Устройството бива програмирано да засича къде е животното на всяка кръгла минута. Дуцов също носи в себе си GPS. "Идеята беше да приближавам към него постоянно, за да видим каква е реакцията му", казва той и уточнява, че за всеки случай прави проверката два пъти. Резултатът - "първия път мечето избяга, а втория се беше скрило в храстите и ме изчака да премина покрай него". През цялото време употребява умалителното "мече", но всъщност говори за пораснал мъжки екземпляр.

От 20 години се стреми каквото и да прави, да е винаги свързано с животните, за да ги опознава и изследва по-добре. Макар и запознат с тяхната природа, сам признава, че е имал "доста инфарктни случки". Една от тях е, когато става жертва на така нареченото "фалшиво нападение". "Това е, когато мечката е уплашена. Тя просто се засили по един склон право срещу нас и по средата на пътя рязко спря и си тръгна", спомня си той.

Всъщност от няколко години природозащитникът заедно с министерството на околната среда и фондацията "Информация и природозащита" се опитват да убедят обществото, че мечката не е кръвожаден звяр, избиващ хора и добитък, а рядък и защитен вид, който трябва да се пази от човека.

Това обаче става все по-трудно, след като миналата пролет злощастен инцидент в смолянското село Кутела засилва негативното отношение към животното. Много хора започнали да се оплакват и от нападения срещу добитък и пчелни кошери.

Но хората са много по-опасни за мечките, отколкото мечките за хората, убеден е Александър. Подкрепя твърдението си и със статистика - "годишно те убиват между 30 и 100 животни, докато за последните 40 години в България има само един убит човек и няколко ранени".

Всички инциденти ставали главно поради незнанието и неадекватната реакция при среща с мечка. Сблъсъците са най-чести в Смолянско, където живеят около 180 екземпляра. Експертът обяснява, че мечките са любопитни, добронамерени, изцяло безразлични към човека като плячка. Когато мечка се изправи на задните си лапи, това е "само за да огледа", уверява той.

Но ако човекът започне да бяга, неминуемо ще бъде подгонен и хванат. Въпреки тромавия си вид животното развива около 50 км в час, което прави бягството невъзможно. Правилната стратегия била с демонстрация на "взаимно смирение" и леко приведена глава да се отстъпи назад. И винаги да се ходи с компания в гората, като се вдига много шум.

Заради честите оплаквания от нападения над домашни животни и пчелни кошери в Смолянско са сформирали спешен отряд за реакция при инциденти с мечки. Специално обучени за това специалисти установяват щетите и преценяват дали са действително причинени от мечка.

Отзовават се на всички сигнали, а основни пътеводители в разследването им са козина, отпечатъци от лапи и стратегията на нападението. Ако се докаже, че то е от мечка, пострадалите могат да кандидатстват за стопроцентова компенсация на щетите, която държавата им осигурява.

Дуцов препоръчва превенция – електрическите пастири. Системата представлява ограда, по която тече слаб ток и отблъсква не само мечки, но и диви рисове, глигани и вълци. Най-важното е, че осигурява лек шоков ефект, без да наранява животното, подчертава природозащитникът.

Брой от оградата струва между 600 и 1200 лева, като цената зависи от начина на захранване – чрез соларни панели, акумулатор или електричество директно от мрежата. Експертът обяснява, че ако се изпрати заявление до министерството или фондация "Балкани", такова ограждение може да бъде дадено и безвъзмездно. Общо над 80 вече били раздадени.

В същото време е напълно сигурен в интелигентността на животните. През смях се сеща за някои номера, които са му погаждали. Веднъж един тъкмо маркиран и събуждащ се от упойка мечок замалко не разбил колата му, дерейки сърдито резервната гума. Дуцов бил принуден да наблюдава отмъщението от разстояние, скрит между дърветата.

При голямо изобилие от храна, обяснява той, склонявали да делят. Но с териториите нещата стояли по съвсем различен начин. Женските съседствали обикновено със свои сестри или дъщери, а мъжките мечета били прогонвани възможно най-далече. "Това е естествен механизъм за предпазване от кръвосмешение", вметва ученият.

И докато говори за поредната странност на любимците си, той наглася проследяващото устройство на Петя да изпрати данни след два дни. Последно тя била засечена в изоставена овощна градина, където пирувала на воля.

Дуцов я хвали, че освен добра плувкиня младата мечка била "навъртяла" повече от 120 кв. км за последните три месеца. Данните щели да бъдат динамични до зимата, когато, скрита в някоя пещера или земна кухина, Петя ще заспи зимния си сън.