От десетилетия добивната индустрия твърди, че при шистовия добив на петрол и газ не са регистрирани случаи на замърсяване на подпочвени води. Този рефрен се повтаря не само от поддръжниците на метода, но още от щатски и федерални законодатели и дори от някои бивши и настоящи директори на американската Агенция за защита на околната среда. Стар доклад на американската Агенцията за защита на околната среда обаче оспорва безопасността на добива чрез хидравлично разрушаване на земни пластове, като разкрива един от малкото доказани случаи на замърсяване на подпочвени води преди повече от 20 години в американския щат Западна Вирджиния, става ясно от анализ на New York Times. В същия доклад експертите посочват, че случаите може да са и повече, но те така и не успяват да разгледат други съмнителни инциденти. Причината, която изтъкват, е, че данните не са били достъпни заради съдебни дела между енергийните компании и собствениците на земи. Настоящи и бивши служители на екоагенцията твърдят, че тази практика продължава, което пречи на пълната оценка на рисковете от извличането на шистов газ и петрол.

Твърдението за безопасността на технологията се основава на един съвсем прост факт. При извличането на шистов газ в скалните образувания се вкарват вода и токсични химикали под високо налягане, така че скалите да се разчупят и от тях да могат да се извлекат "заключени" залежи от изкопаеми горива, което обаче се случва много дълбоко под водоносните слоеве. Именно заради голямото разстояние използваните химикали не представляват особена опасност, твърдят привържениците на метода.

Доказаният от американската екоагенция случай, останал незабелязан повече от две десетилетия, включва още твърдение, че много представители на петролната и газовата индустрията са знаели за инцидента и са се противопоставяли на опитите на агенцията да включи и други случаи в проведеното проучване. Въпросният доклад е публикуван през далечната 1987 г., а замърсяването е било регистрирано още през 1984 г. Докладът заключава, че хидравлични течности или гел, използвани за разрушаване на скалата от американската минна и проучвателна компания "Кайзер", са замърсили воден кладенец и са го направили неизползваем. Замърсеният с химикали от шистовия добив извор се е намирал в близост да собствеността на Джеймс Парсънс, област Джаксън в америкаския щат Западна Вирджиния. Днес технологиите за добив на шистови горива са подобрени и далеч по-сигурни, отчитат екпертите. Въпреки това този случай е важен, защото противоречи на твърденията за абсолютна безопасност на метода, превърнали се в мантра за добивната индустрия и американското правителството, смятат авторите на доклада.

По повод появилия се доклад от Американския петролен институт (API) коментират, че по време на добивните работи на компанията и регулатора не им е било известно за близкия водоносен слой. От института обаче потвърждават, че това действително е случай на замърсяване на питейната вода, предизвикано от добива на природен газ, като замърсяването се дължи най-вероятно на инцидент или неизправност на съоръженията.

Според Дан Деркикс, 17-годишен ветеран от Агенцията по околна среда, който отговаря за изследвания в доклада, са открити стотици други случаи на замърсяване на питейната вода, много от които по предварителните проучвания най-вероятно са причинени от хидравличното раздробяване на скалата подобно на това в Западна Вирджиния, но така и не са проучени. "Мога да ви уверя, че случаят в окръга Джаксън не е единственият", смята пенсиониралият се вече служител на агенцията. "Ето защо и опасенията за замърсяването на водата са съвсем реални", допълва още той.