След като упоритата неотстъпчивост на политиците доведе най-голямата икономика в света до ръба на фалита, двама политически противници намериха изход. Агенция "Ройтерс" описва напрегнатите часове и минути до административно поставения краен срок за споразумение за тавана на дълга, 2 август.

Макар че председателят на Камарата на представителите, влиятелният републиканец Джон Боенър, изгаряше от желание да постигне споразумението с президента Барак Обама, в крайна сметка се е наложило той да се дистанцира от Белия дом, за да събере подкрепата на консервативните крила сред републиканците.

Освен това бизнесът е изиграл важна задкулисна роля. Два от традиционните врагове на Белия дом – Уолстрийт и Търговската камара – са се включили в събирането на подкрепа за поддържаната от Обама компромисна сделка.

Основите на конфронтацията в Конгреса бяха положени още с междинните избори през ноември 2010 г. Тогава републиканците успяха да се възползват от недоволството на гласоподавателите от икономическото положение и високия дефицит, за да си осигурят мнозинство в Камарата на представителите.

Обвинявайки Обама за разточителния пакет от стимули през 2009 г. и усилията му да прокара здравната реформа, републиканците обещаха за 12 месеца да съкратят разходите със 100 млрд. долара и да ги върнат до размера им от последната година на управлението на президента Джордж Буш.

Още през май Джон Боенър постави условието за това увеличение – по-голямо намаляване на разходите, отколкото е повишението на тавана. Следователно дебатът вече щеше да се води за трилиони, а не за милиарди.

На игра на голф в средата на юни 61-годишният Боенър и 49-годишният тогава Обама се споразумяха да работят заедно за по-голямо намаляване на дефицита. "Нека да опитаме", предложил Обама. Следващата седмица на тайна среща в Белия дом се уговорили да наредят на своите помощници да изготвят план за съкращаване на дефицита с 4 трлн. долара през следващите 10 години.

Предизвикателствата били огромни и за двете страни – демократите е трябвало да се съгласят да бъдат намалени разходи по здравните фондове за пенсионери и инвалиди, а републиканците - да приемат отмяната на данъчните стимули за най-богатите.

Ентусиазмът на Боенър обаче не бил споделян от неговия колега – лидера на републиканците в Сената Мич Маконъл. В разговор с вицепрезидента демократ Джо Байдън Маконъл изразил опасения, че е невъзможно да се постигне толкова дръзка сделка само за две седмици до 2 август.

В същото време напрежението растеше заради съмненията, че във Вашингтон ще бъде постигната така очакваната сделка. Появиха се и първите предупреждения на рейтинговите агенции за възможна промяна на кредитния рейтинг на страната.

Основната връзка на Маконъл в администрацията бе 68-годишният вицепрезидент на САЩ Джо Байдън. Тях ги свързва на първо място дългогодишната им работа в Сената. Контактът им се задълбочил, когато работели по споразумението за данъците в края на миналата година.

През април Обама определи Байдън да оглави група от законодатели, която да положи основите за споразумение за дълга. Тя трябвало да договори взаимно приемливи съкращения от 1 млрд. долара.

До края на юни обаче споразумение не било постигнато, тъй като конгресмените от двете основни партии не успели да постигнат компромис за данъчните облекчения. След седмици на неофициални преговори с Обама на 22 юли Боенър обяви, че не може да работи с Обама и иска да преговаря директно с демократите на Капитолийския хълм.

След провала на разговорите на смесената група топката за постигане на споразумение се върнала отново в полето на Конгреса. Този план трябваше да намери относително лесни решения – намаляване на целевите разходи, които не се нуждаят от промени в закона за бюджета (т.нар. discretionary spending), вместо голяма реформа на облагите и данъчните облекчения.

Това не беше онази "голяма сделка", на която се бяха надявали Обама и Боенър, но пък трябваше да осигури спестявания в размер на трилиони долари и да отпусне достатъчно средства за обслужване на дълга поне до изборите през ноември 2012 г.

Имало обаче една уловка. Планът щял да изисква до няколко месеца още едно гласуване за тавана на дълга, за да разреши Конгресът втория пакет от икономии – нещо, което Обама искал да избегне. Затова в събота, 23 юли, той предупредил Боенър, че ще наложи вето върху закона, и призовал да се търси друг вариант.

Служителите в Конгреса трескаво продължили да доразвиват плана. Боенър заплашил, че в понеделник ще представи своя версия, ако двете страни не успеят да се споразумеят. В понеделник той изложил пред републиканците своя вариант, който не предвиждал обвързване между увеличаването на тавана на дълга и конституционна поправка за балансиран бюджет, както мнозина негови съпартийци настоявали, а в същото време предполагал съкращения в размер на над 2 трлн. долара.

Гласуването било насрочено за сряда, 27 юли. Боенър започнал активно лобиране на два фронта – сред конгресмените и сред консервативните медии. В последния момент обаче част от консервативните среди извън Конгреса в САЩ като Клуба за растеж и фондацията "Херитидж" призовали да се гласува против плана на Боенър. Помощници от екипа на Обама разказват, че през това време президентът активно разговарял по телефона с лидерите на демократите и разработвал стратегия за последната битка.

Белият дом потърсил съюзници сред бизнес средите, обяснявайки мрачните последици от фалит на държавата. Администрацията намерила съюзник в лицето на Търговската камара – организация, традиционно свързана с републиканците.

В сектора на финансовите услуги също растяло безпокойството от възможността за фалит и за първи път след борбите за реформата на Уолстрийт през 2010 г. финансовата индустрия и Белият дом се озовали на едно и също игрално поле, отбелязва "Ройтерс".

В публично обръщение в понеделник вечерта Обама призова всички американци директно да се намесят и да окажат натиск върху конгресмените чрез телефонни разговори, електронни писма или съобщения през социалните мрежи.

В резултат на силната съпротива в редиците на своята партия в последния момент Боенър решил да преправи своето предложение, съобразявайки го с условието съкращенията да бъдат по-големи от увеличаването на тавана на дълга. Това отложило гласуването поне до четвъртък.

Според запознати с разговорите Боенър не бил в състояние да предложи кой знае какви съкращения, за да умилостиви недоволните консерватори и "Чаеното парти". В резултат на това не събрал достатъчно подкрепа сред своите. В 22:30 часа в четвъртък гласуването било отложено за още разговори.

На следващия ден вечерта, петък, законопроектът бил одобрен от камарата само с един глас повече от необходимото, но два часа по-късно Сенатът го отхвърлил. Камарата отвърнала, отхвърляйки предложение, представено от лидера на демократите в Сената Хари Рийд.

Отминавала поредна седмица на провалени усилия за сделка и без светлина в тунела.

Докато се разигравала драмата в Конгреса, вицепрезидентът Байдън разговарял с лидера на републиканците в Сената Маконъл в сряда и петък, но дотогава Маконъл се въздържал да се намесва от уважение към влиятелния Боенър. След като и проектът на Рийд бил отхвърлен, Байдън и Маконъл започнали консултации в 15 часа в събота, три дни преди крайния срок. Последните разговори всъщност се провели по телефона, за да не изтича информация.

Последвали два дни на активни консултации, в които Байдън и Маконъл изглаждали последните точки на разногласия – размерът на исканите от демократите съкращения на разходите за отбрана не удовлетворявал републиканците. В неделя следобед Маконъл направил компромисно предложение – съкращението на разходите да обхване всички свързани със сигурността програми – Държавния департамент, облагите за ветераните, ядрената безопасност, а не само Пентагона.

В 20:15 часа в неделя Обама се обадил за последен път на Боенър. Помощниците му го чули да пита: "Имаме ли сделка?" След момент на напрегнато мълчание той отвърнал: "Поздравления и за теб, Джон."

В последните дни на напрегнати преговори министърът на финансите Тимъти Гайтнър спешно подготвял свой план, разказва "Ройтерс". Той трябвало да бъде представен в понеделник, в случай че Сенатът не успее да постигне навреме споразумение.

Предвиждало се също Гайтнър да направи официално изявление в понеделник, за да успокои пазарите и да увери обществото, че правителството ще превърне обслужването на дълга в свой основен приоритет, за да се избегне фалитът, дори това да означава политическо самоубийство, като се забавят социалните плащания на пенсионери, социално слаби и инвалиди.